През последните години медии и политици редовно ни стряскат с новината, че "всеки трети младеж е без работа". В резултат на това постоянно се заделят огромни европейски и национални средства по програми за консултация, обучение и заетост на младите.

През април 2012 г. държавата си постави за цел да намали младежката безработица до 23% в края на 2013 г. Въпреки това коефициентът на младежка безработица продължи да нараства, достигайки 29.5% по данни на НСИ през първото тримесечие на 2013 г. Отговорът на новите управляващи е - още програми. Нещата видимо не вървят по план, но това не се дължи на недостатъчния обхват на въпросните инициативи или на крайно спорната им ефективност. Причината е в



явното неразбиране на феномена "младежка безработица"



и причините за неговото съществуване. Ето на какво се дължат неуспехът на програмите и продължаващият ръст на младежката безработица.

* По данни на Евростат едва 5% от младежите на възраст 15 г. влизат в обхвата на работната сила (т.е. работят или търсят работа). При 24-годишните в работната сила влизат 80%. Близо половината от лицата в групата 15-24 г. са в училищата, голяма част от останалите учат редовно в университетите. Разработването на програми за потребностите на толкова разнородна група е изключително трудно, да не кажем, невъзможно.

Това е и основната причина, поради която въпросните програми са придружени с колосални количества документация и се възприемат от бизнеса като прекалено тромави. Тяхното базиране на индикатори като коефициента за младежка безработица води до желание за залагането на условия за продължаваща заетост след първоначалния период на стаж/обучение/работа, което допълнително възпира потенциални участници, тъй като ги обвързва със задължението да наемат лица, от които може в даден момент да нямат нужда.

* В наскоро разпространения за обществено обсъждане Проект на Доклад за младежта 2010-2012 г. правилно се посочва, че "проблемът с младежката безработица не е да се намери работа на младите хора, а как да се превърне тази част от младите хора с ниска степен на образование и грамотност в реална работна ръка". Или с други думи: проблемът е в образованието. Посочва се още, че от безработните младежи 46.7% са с основно и по-ниско образование, докато безработните висшисти са едва 11.9%. С това наум е спорно доколко изобщо има нужда от програми за младежка заетост, насочени към хора с висше образование. Нещо повече - държавата вече е направила немалка инвестиция в голяма част от тези, които са завършили държавните университети под формата на субсидии за обучение.

* Програмите за младежка заетост в държавните и местните администрации продължават да се разрастват противно на всякаква житейска и икономическа логика. Ако една администрация има нужда от стажанти или желание и капацитет да развие собствена програма, тя ще задели ресурс, за да го направи. Така стават нещата в частния сектор. Работодателите инвестират пари, време и усилия за организиране на конкурси, интервюта с кандидати и тяхното последващо обучение.



Стажовете в държавната администрация са много често фиктивни



и със спорна полезност както за самата администрация, така и за самите младежи. Нещо повече - този подход до голяма степен обезсмисля идеята за "задължителен стаж" по време на висшето образование и намалява подготовката на кадрите, които излизат от университетите. Преобладаващата част от административните структури нямат нито нуждата да приемат стажанти, нито капацитета да ги превърнат в нещо полезно.

* Бюрата по труда също не могат да бъдат определени като институции, които се ползват с доверието на младите хора. В Проекта на Доклад за младежта 2010-2012 г. се посочва, че едва 23% от работещите младежи са се обърнали към бюрата по труда. За сметка на това близо половината от тях са търсили работа в интернет или са се обърнали към приятели. От работещите младежи без чужда помощ са намерили работа общо 40%. С помощта на бюрата по труда - едва 3%. Младежите рядко търсят (или намират) работа с посредничеството на държавата. Няма и защо да го правят, ако пред тях съществуват много по-удобни и бързи опции.

В условия на икономически спад е напълно естествено младежката безработица да достигне високи нива. Младежите са уязвима група на пазара на труда дотолкова, доколкото им липсва опит. Те са инвестиция в бъдещето, но по-рядко са необходими за "оцеляването" на една или друга фирма. Когато ножът опре до кокала и трябва да се съкращават разходи или служители, младите кадри често са първи на мушката. Не само защото създават по-ниска добавена стойност за своите работодатели, но и защото могат лесно да бъдат склонени да преминат на непълен работен ден или направо да работят без договор.

Младежката заетост не трябва да бъде разглеждана като отделен феномен. Напротив, тя е тясно обвързана със ситуацията на пазара на труда. В условия на анемична икономическа активност и повишаващи се минимална заплата и осигурителни прагове за младежите (както и за други ниско квалифицирани групи) е по-трудно да намерят работа. Единственият начин, по който държавата може реално и трайно да помогне в този процес, е да спре да пречи на бизнеса да създава работни места чрез постоянното производство на регулации и промени в данъчната и осигурителната политика. Когато заетостта в икономиката тръгне нагоре, и младежите ще я последват.





-----------------------------------------

ИЗКРИВЕНА РЕАЛНОСТ

-----------------------------------------

Начинът на изчисляване на младежката безработица изкривява реалността. Коефициентът на безработица сред младите се изчислява по същия начин, както този за другите възрастови групи - като дял от "работната сила". В обхвата на това понятие влизат заетите и активно търсещите работа лица. Само че докато в други възрастови групи работната сила обхваща 75-80% от всички лица, при младежите - българите между 15 и 24 г. - в нея влизат 31.3% от тях. Така се получава, защото почти половината от 15-24-годишните ученици, а и значителна част от останалите учи редовно в университети. Това са все лица, които статистиката не брои за част от работната сила. И съответно не ги включва при изчисляването на младежката безработица. Статистиката не включва в обхвата на работната сила и лицата, които са в допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, част от които са на възраст под 24 години.

Да приемем, че заради кризата от всяка възрастова група по 20 000 са загубили работата си. Резултатът ще бъде повишаване на коефициента на безработица в групата на младите с цели 8.1 процентни пункта, докато при останалите възрастови групи повишението е само 2.2-2.6 пункта - въпреки че е изгубен един и същ брой работни места.

Заключението е, че младежката безработица е много по-чувствителна към сътресенията на пазара на труда поради по-малкия обхват на работната сила в тази възрастова група. Вследствие на това показателят не бива да бъде приравняван по значимост с този за останалите възрастови групи, където се намира огромната част от икономически активното население.

Наскоро Евростат обърна специално внимание именно на тези особености на коефициента на младежка безработица и неговото некоректно използване. И започна да работи и с показателя youth unemployment ratio, т.е. "дял на безработните младежи". При него броят на безработните лица се разделя не на броя на влизащите в обхвата на работната сила, а на всички от възрастовата група.

Изчислен по този начин, делът на безработните младежи в България е едва 8.5% при средно ниво за ЕС от 9.7%. При това стойностите за страната ни са до известна степен следствие от традиционно ниската икономическа активност на младите у нас. Това се дължи на нарастващия брой на студентите в редовно обучение, намаляващия брой на задочниците, особеностите на образователната ни система, както и на редица социални аспекти.

Можем спокойно да предположим, че в сегашната ситуация на пазара на труда, ако повече млади хора търсеха работа, делът на безработните щеше да тръгне нагоре, тъй като не всички от тях щяха да успеят да си намерят такава.