Колкото повече говорим за цифровизацията на телевизионния ефир, толкова по-малко разбираме какво се случва всъщност. Единственото ясно и сигурно нещо е, че от 1 септември ще кажем сбогом на старомодния аналогов сигнал и вече ще гледаме само цифрово безплатните тв канали. Това за сроковете бързо го разбрахме - тъй като държавата не пести пари за бъбривата информационна кампания под наслов "Бъдещето е ясно". Но другото остава скрито и неразбираемо - какво е мултиплекс, на какъв принцип се определят таксите, как ще печелят собствениците на мултиплекси. Пък и рекламата обещава безоблачно бъдеще, но реалността е друга - на хоризонта откъм Брюксел се задават буреносни облаци, а България може да бъде съдена и да плаща тежки глоби заради начина, по който осъществява прехода от аналогова към цифрова телевизия. Какъв е начинът ли - непрозрачно раздаване на честоти и нездрава концентрация на бизнес интереси в т. нар. мултиплекси - това са невидимите магистрали, по които сигналът се движи и тв програмите стигат до телевизорите ни.

На един мултиплекс може да се качат около осем ефирни програми. В последните години в България бяха раздадени честоти за шест "магистрали", а наскоро бе проведен конкурс за издаване на лиценз за изграждане на още един мултиплекс. Спечели го сателитният оператор "Булсатком". Лицензирането за първите мултиплекси обаче протече така потайно и съмнително, че Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България.

Странното е, че зад всяка от първите 6 дигитални тв магистрали се виждат дири, сочещи към един бизнес кръг - на известния банкер Цветан Василев (Корпоративна търговска банка (КТБ) и офшорни компании. Интересно е дали правителството "Орешарски", което обяви война на офшорките, ще направи нещо по въпроса. Едва ли, като се има предвид, че тъкмо предишният кабинет на същите управляващи - БСП и ДПС, повери изграждането на мултиплексите на фирми с офшорни собственици.



Кои са истинските стопани



на платформите за пренос на тв сигнал сега е трудно да се установи.

През 2009 г. Комисията за регулиране на съобщенията проведе два конкурса за общо шест мултиплекса, единият от които задължително трябва да качи и предава обществените медии БНТ и БНР. За два от частните мултиплекса се пребори словашката компания "Тауърком". След известно време обаче словашката фирма стана българска - бе придобита от "НУРТС България". НУРТС е бившето Националното управление "Радиотелевизионни системи", което навремето бе част от БТК. НУРТС бе продадено за 57 млн. евро от "Виваком" на офшорната кипърска компания "Манселорд Лимитед", която се оказа в топла връзка с банкера Цветан Василев.

Стопанин на другите три мултиплекса, а по-късно и на обществения, стана латвийската компания "Хану про". И зад тази фирма наднича отново Василев. За Европейската комисия не остана скрито струпването на контрола и собствеността върху цифровизацията в едни и същи ръце.



ЕК порица България за опорочените конкурси,



но правителството си направи оглушки и не взе мерки, под предлог че страната закъснява с дигитализацията на ефира и че няма време за ревизии на лицензите. За забаламосване на българското обществено мнение и на контрола на Брюксел се започна прехвърляне на лицензи и преименуване на фирми, което трябваше да демонстрира, че се включват нови играчи в името на конкуренцията. Така "Хану про" поиска от Комисията за регулиране на съобщенията да прехвърли разрешителните на щатската "HD Медиа сървисиз". "Хану Про" обясни, че иска да насочи всичките си сили в изграждането на обществения мултиплекс, и кой знае защо се прекръсти на "Фърст Диджитъл".

Нещата са доста объркани не само заради неяснотите в собствеността на мултиплексите, но и заради начина, по който се уреждат финансовите отношения със собствениците на телевизионни канали. Защото всеки "доставчик на съдържание" (телевизия или радио) трябва да плаща на мултиплекса такса, ако иска да бъде излъчван в ефира.



Вече се разчу за драматични преговори



на "Фърст Диджитъл" с "доставчиците на съдържание". Преди месеци изтече например информация, че цената, която националната телевизия трябва да заплати на мултиплекса, е около 15 млн. лв.

Странното е, че кабелните и сателитните оператори, които са в конкуренция с мултиплексите, плащат такси на телевизиите за правото да ги включват в своите пакети за абонатите си, а пък мултиплексите събират такси от телевизиите, за да ги излъчват. Разбира се, в първия случай абонатите плащат, а във втория гледат безплатно. Но от гледна точка на кабелните и сателитните доставчици това е нелогично. Проблемът сега не е чак толкова голям, но ще дойде ден, когато мултиплексите в България ще излъчват толкова много програми безплатно, че тв зрителите ще се откажат от платените услуги по кабела и сателита. Да не говорим, че все повече хора намират каквото им трябва в интернет и предпочита този начин и за гледане на телевизия.



За тези аспекти на цифровизацията - финансови проблеми и конкуренция,



изобщо не се говори. Сякаш има завера между митичните собственици на мултиплекси и властта. А става дума за огромни обороти и напрежението тепърва ще расте.

Засега обаче най-големият проблем за България е липсата на реална конкуренция между мултиплексите - заради подозренията, че собствениците им са с различни имена, но зад тях стои един интерес. Пускането на конкурс за седми мултиплекс може да е стъпка в правилната посока, но той много закъсня и новият играч няма да успее да се включи скоро в състезанието. Това означава, че и след 1 септември, когато аналоговият сигнал угасне завинаги, проблемът с липсата на достатъчно конкуренция на мултиплексния фронт ще си стои. Което ще даде основание на ЕК и на Евросъда да накажат България, задето не е създала условия за здравословно съперничество на този пазар.



ПОД ВЪПРОС

Под въпрос е осигуряването на още честоти за ефирно излъчване. Министерството на отбраната трябва да освободи честоти, но процесът се оказва доста скъп и се говори за бюджетни разходи от порядъка на 120 и 150 млн. лв. за период от пет години. Никой не си прави труда да обясни на данъкоплатците защо процедурата по освобождаването е толкова сложна и скъпа.



БЪДЕЩЕТО

За повечето хора и особено младите е пределно ясно, че бъдещето принадлежи на онлайн телевизията - възможност, която от години най-големите телевизии у нас предлагат на своите страници в интернет. Въпреки че голяма част от развитите държави вече разполагат с цифров ефир, това не означава, че именно тази технология е най-подходяща у нас. И причината е, че повечето други страни са въвели стандарта със сложното име "Наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване" (Digital Video Broadcasting Terrestrial- DVB-T) доста по-рано от нас. Великобритания, например, е внедрила подобно излъчване на сигнала през далечната 1998 г. В изключително подходящия момент у нас да се приложи по-новият стандарт с едно поколение нагоре (DVB-T2) обаче България прави точно обратното и използва по-стария, който побира двойно по-малко програми с HD качество. Поради този факт към новия формат предвидливо се насочиха много страни от ЕС като Великобритания, Италия, Финландия, Украйна, дори и Сърбия. М.г. тогавашният ни вицепремиер Симеон Дянков категорично заяви, че в този си вид цифровизацията у нас може само за няколко години да се обезсмисли, като се има предвид напредването на технологиите. Използването на DVB-Т стандарта обаче бе решено още през 2008 г. с приемането на план, в който са уредени всички неща за ползването и прилагането му.