Ако има нещо, което се споделя от хората в политически разделения днес Египет, това е манията за новина. Политическите демонстрации започват късно през деня и продължават до късно през нощта. Последните протести маркираха началото на доброволен полудомашен арест за мен. Шеговито казано, аз се присъединих към hizb al balcona, или "партията на балкона", а също към hizb al kanaba, т.е."партията на дивана" - така египтяните наричат онези, които не участват в протестите, а предпочитат да ги гледат по телевизията. Моята сателитна чиния ми правеше номера този ден, не можех да гледам повечето канали, така че този ден прекарах много време на балкона и се опитвах да преценя настроението на площад "Тахрир", който е на около километър и половина от апартамента ми.

Аз не съм египтянка, българка съм, но през последните шест години живея и работя в Кайро. Първоначално дойдох за няколко месеца, но животът ми постепенно се завъртя така, че в центъра му се оказа Кайро и аз останах. Работя в сферата на образованието и опазването на културата и следях политиката, както всеки друг, особено след отстраняването на Хосни Мубарак преди две години. Споделях еуфорията на повечето египтяни на 11 февруари 2011 година, а по-късно и тяхното разочарование, защото нещата излязоха извън контрол във Върховния съвет на въоръжените сили, следях и настроенията им по-късно, когато "Мюсюлмански братя" дойдоха на власт и се бориха да изпълнят обещанията си.

Наясно съм също, че с изключение на моите близки приятели, които знаят, че аз не съм тук за дълга и спокойна ваканция и че дълбоко се вълнувам за Египет, повечето хора тук ме възприемат като чужденка и гостенка. Това прави политическите ми виждания неуместни в най-добрия случай и дразнещи - в най-лошия случай. Разбирам защо събитията се случват и се опитвах да намеря баланс между това да направя нещо за страната, която винаги е била добра с мен, и да не причиня обида и оскърбление. Останах встрани от демонстрациите, защото знаех, че моето присъствие ще подхрани конспиративните теории за "чуждите невидими ръце" и тяхната роля в безредиците в Египет.

Преди около месец и половина, когато това бе новина и за повечето египтяни, разбрах за движението "Тамарод" ("бунтовник" на арабски), което бе събрало подписка срещу президента Мохамед Морси. Това бе равносилно на вот на недоверие в една държава без действащ парламент и конституция, която не предвижда импийчмънт на държавния глава. В резултат на масирана кампания "Тамарод" събра над 20 млн. подписа до 30 юни - деня, определен за улични протести срещу управлението на Мохамед Морси. Мнозина, които не са участвали във въстанието от януари 2011 година, т.нар. "партия на дивана", бяха решени да излязат по улиците дори ако това означаваше да вземат диваните със себе си. (Снимките от протеста на 30 юни показват, че някои хора направиха точно това.)

Разбира се, имаше такива, които не бяха съгласни с "Мюсюлмански братя", но не подкрепяха и "Тамарод". Тази позиция на въздържаност бе начин да дистанцират себе си от скритата склонност на "Тамарод" към това армията да контролира преходния период - опасен момент за онези, които видяха бруталността на въоръжените сили след отстраняването на Хосни Мубарак през февруари 2011 г.

На 30 юни безпрецедентно голям брой хора се присъединиха към протестите от Кайро (и от цялата страна) и се струпаха на площад "Тахрир" и пред президентския дворец, в който се смяташе, че се намира Мохамед Морси. От апартамента си чувах, че демонстрантите приближават. На участниците в един от протестите, който тръгна от квартал "Сайеда Зейнаб", им трябваше един час, за да стигнат. В небето летяха хеликоптери и пускаха египетски знамена към демонстрантите, докато те ги поздравяваха. Египтяните обичат армията и точно както през януари 2011 г., когато танкове излязоха по улиците, никой не изглеждаше ни най-малко притеснен от ниско летящите "Апачи". Навсякъде имаше радостни възгласи и заря.

В дните след свалянето от власт на Морси, заедно с 48-часовото предупреждение, отправено към политиците, в отговор на "желанието на хората" и поощрена от спонтанните прояви на подкрепа, египетската армия направи победоносно въздушно шоу над централната част на Кайро, чиято кулминация бяха два самолета, които изрисуваха сърце в небето. Бях впечатлена от това представление и се опитах да разбера смисъла му. Няколко часа по-късно на същото място, където се смеех, докато снимах армейското шоу, можех да чуя изстрели в съседния жилищен квартал и през цялата нощ се водеха битки между привържениците и опонентите на Морси.

Онази сутрин в Египет цареше хаос. Почти всеки, който не беше член на "Мюсюлманско братство", призоваваше армията да "се справи" с "терористите". Положението стана още по-объркано и сложно, когато - въпреки че не бяха минали и два дни - над 50 привърженици на "Мюсюлманско братство" бяха убити и много ранени рано сутринта при сблъсъци с армията пред централата на Републиканската гвардия. Тези последни сцени на насилие и последвалите обществени дискусии създадоха разделение в египетското общество, което не може да бъде пренебрегнато. Хората, които открито и безусловно подкрепят действията на армията, приемани като необходими, за да останат "Мюсюлманско братство" и всичко, което те подкрепят извън политиката и социалния живот. От друга страна, поддръжниците на "Мюсюлманско братство" приемат армията като узурпатор на властта от демократично избран лидер, а действията й като изключително жесток отговор - подобно на масово избиване - до мирна протестна демонстрация, при която участниците не се отказват, докато не бъдат изпълнени исканията им.

Накрая малцинство са тези, които подкрепят свалянето на Мохамед Морси, но не одобряват начина, по който армията взе властта. Тази трета и различна със своята странна позиция група е наясно с държавната пропагандна машина, с целта на снимките, направени от въздуха на протестите от 30 юни и противопоставени на националистическите песни, излъчвани по тв каналите. Тези хора честно изказват мнението си, въпреки че са уязвими от критиките на останалите две други групи, и се обявиха в защита на правото на "Мюсюлмански братята" свободно да изкажат мнението си и заклеймяват затварянето от армията на тв каналите, подкрепяни от "Мюсюлманско братство", както и масовите арести на неговите високопоставени членове.

Моя приятелка, която не заема ничия страна, ми обясни кратко и ясно. Според нея внимателно трябва да наблюдаваме как армията се отнася сега към "Мюсюлманско братство", защото по този начин по-късно ще бъдат третирани хората, които в момента имат различно мнение.

Не мога да не се съглася с нея.

-------

* Оригиналното заглавие е "Плачи, любима страна". Вестникът излиза на английски в Пакистан.