"Просто тази работа не става с обещания и съмнителни поправки в закона, които почти сигурно ще стигнат в Конституционния съд и ще бъдат отменени. Затова е по-добре да бъдат оттеглени навреме."



Из "Министерството на магистралите не признава частната собственост", 24 март 2010 г.









"С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота - частна собственост, и да започне строителни дейности, преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост. Конституционният съд е категоричен в своето разбиране, че "не съществува правова държава в света, чието конституционно или гражданско право да позволяват разпореждане с чужда собственост или ползването без правно основание против волята на собственика".

Това е мъничка част от мотивите на решение на Конституционния съд, обявено само преди няколко дни, и с което висшите съдии изнасят истински урок по защита на частната собственост. Принцип, който е характерен за всяка демокрация. Той е възприет и в българската конституция, в чийто чл.17, ал. 2 е записано изрично, че "частната собственост е неприкосновена".

До това дело дело пред КС се стигна, след като омбудсманът Константин Пенчев атакува промени в Закона за устройство на територията, които бяха написани и защитавани преди няколко години от тогавашното ръководство на строителното министерство. После тези промени минаха и през правителството, а накрая и през парламента и бяха гласувани от депутатите от ГЕРБ.

През цялото това време и на няколко пъти "Сега" предупреждаваше, че става дума за



откровено противоконституционни поправки,



които наистина удрят изконното и защитавано от всяка демокрация право на частна собственост в основата. И че става дума за опит за развързване на ръцете на държавата, която да мачка хората при отчуждения на имоти. И всичко това само и само властта да може да строи необезпокоявана магистрали където, когато, както си поиска. Власт, която по онова време и с тези промени показа, че заради магистрали, метро, сметища, зали, гробища и ред подобни е готова да гази не само хора, но и конституцията.

На практика ставаше дума за законови изменения, които приличаха много на комунистическите номера отпреди 10 ноември 1989 г., когато частната собственост бе нещо много лошо, а държавата отчуждаваше и обезщетяваше "с юмрук".

Чрез промени в Закона за държавната собственост (ЗДС) и в Закона за общинската собственост (ЗОС) беше вкаран институт, който може да бъде наречен "предварително отчуждаване". Той допускаше възможността инвеститор на национален обект да влезе и да строи в чужд имот още преди да е завършила процедурата по отчуждаването. Вярно, че бе предвидено това да става при заплащане на обезщетение за времето от въвода в имота до влизане в сила на отчуждението. Това обаче изобщо не омекотяваше погазването директно на два принципа от конституцията. Първият от тях - че частната собственост е неприкосновена. А вторият - че при отчуждаване всеки има право на равностойно обезщетение.

В действащата конституция е записано черно на бяло, че "принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение". Авторите на законовите номера очевидно обаче бяха пропуснали



думите "предварително" и "равностойно"



Още тогава предупредихме, че така на практика и държавата, и общината ще могат да влизат предварително в имоти, когато там ще се изграждат обекти, които те са приели за национални, респективно за първостепенни, когато са определени от местната власт. Това означава, че ако имате имот и той трябва да бъде отчужден и не сте постигнали съгласие за обезщетението и върви съдебна процедура, то държавата или общината няма да чакат съдебното решение, а могат да влязат с багерите и да си вършат работата във все още вашия имот.

Бе предвидено съкратената процедура да се прилага за обекти от "първостепенно значение" - за такива се смятат "общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищини паркове, както и други обекти - публична общинска собственост". Както и за национални обекти, каквито примерно са магистралите.

Във всички случаи обаче ставаше дума за наистина за



опасно погазване на устоите на частната собственост



За да се забули истината, се предлагаше нещо като обезщетение за собствениците на имоти, които ще са обект на това предварително по характера си отчуждение. Така инвеститорът, който ще се вкарва предварително в националния обект (ако е държавата) или в обекта от първостепенно значение (ако процедурата се води от общината) дължи различни суми за времето от въвеждането си до приключване на процедурата по отчуждаване. Ако става дума за земеделска земя, се дължи толкова, колкото доходи би получил собственикът от реализацията на продукцията. Кой точно ще оцени например колко ще струва реколтата от праскови, череши или ябълки за съответната година? Или ако имотът е гора, то сумата щяла да се изчислява по това какво би получил собственикът от продажбата на дървесината. Ако пък е търговски, производствен или селскостопански обект, то ще е печалбата, която би реализирал собственикът на имота, определена на база реализираната печалба от обекта от предходната година или предходните тримесечие или месец, ако обектът е нов. Ами ако в момента на отчуждаване печалбата е по-голяма? Същата процедура бе предвидена и когато общината ви влезе предварително в имота.



Безумните идеи обаче не свършваха дотук



Така например изрично бе записано, че обжалването на акта за отчуждаването относно размера на определеното парично обезщетение няма да спира изпълнението му. Истина е, че в голяма част от случаите заинтересованите оспорват пред съда акта за отчуждаване само за парично обезщетение. И че имаше много скандали за това, че вещи лица дават много високи оценки, които се приемат от съда. Последното обаче е проблем на организация, на конкретизиране на това що е равностойно обезщетение, на проверки, на контрол.

Но никой не може да отнеме правото на хората да искат толкова, колкото те преценят при отчуждаване. Защото тази процедура е извънредна, вземат се имоти, които са частна собственост, понякога единственото жилище или пък единствената нива, или пък бащината къща. И не може да има отчуждаване преди окончателното определяне на обезщетение. Ако собственикът не се е съгласил на предложеното, той може да поиска произнасянето от съда. И докато съдът не се произнесе, не може да има краен акт на отчуждаване. Просто няма как.

Още повече, че има обяснение как нямало земи за равностойно обезщетение например. Значи имаш плодородни ниви, които можеш да обработваш например по европроекти. Един прекрасен ден държавата ти ги взема, защото решава, че оттам ще мине магистрала или пък там ще има сметище или гробище. И не може да ти предложи равностойна земя. И ти предлага някакви пари. И ти не си доволен и обжалваш в съд. И никой не чака съдебното решение, а може и предварително да го вземе. Твърде абсурдно, дори и за да бъде коментирано.

Отделно от това промените предвиждаха гражданите и юридическите лица



да не бъдат уведомявани лично за акта





за отчуждаване - например чрез връчване на индивидуалните административни актове на заинтересованите лица по реда на Административно-процесуалния кодекс. Държавата и общините си бяха дали единствено задължение да се обнародват в "Държавен вестник", като на обнародването се придава правната характеристика на връчване на тези актове.

Тези абсурдни и газещи конституцията идеи тръгнаха от тогавашното ръководство на МРРБ, когато министър бе Росен Плевнелиев, а зам.-министър и отговорник по тези промени Екатерина Захариева. Единият сега е президент и дори налага вето на закони, защото не били конституционни. Захариева пък му беше главен секретар, а сега е началник-кабинет на държавния глава. Тогава те не се вслушаха в предупрежденията, че предлагат противоконституционни промени. Напротив.

Обясняваха, че правото на частна собственост не било абсолютно.

Че това го доказвало дори самото наличие на процедура за отчуждаване. Дотук добре. Но това е дадено като възможност единствено след равностойно и предварително обезщетение. И никога по друг начин. Управниците обаче решиха да дописват конституцията и основополагащи още от римско време принципи, които са мерило за демокрация. Само и само за рейтинг или да се резне лента и да се построи някоя и друга част от магистрала. После обаче тези промени бяха одобрени и от правителството и накрая бяха гласувани в парламента от ГЕРБ. Затова те също са отговорни сега.

Защото



КС обяви всички тези поправки за противоречащи на конституцията



и несъответстващи на куп международни договори. Прави чест на омбудсмана, че въпреки всички твърдения как тези изменения били някакви държавнически и супернеобходими защити конституцията и един със сигурност от неоспорваните принципи - на неприкосновеност на честната собственост. И то със солидни аргументи, приети и от КС.

Висшите съдии приемат, че оспорените и отменени от тях текстове "не позволяват на гражданите ефективно да защитават правото си на частна собственост". Те дават единствено право на обжалване на решенията на Министерския съвет и заповедите на областните управители и кметовете на общини в 14-дневен срок след публикуването им в "Държавен вестник". Това е в значителна степен затруднено, тъй като гражданите не са задължени, а и не са в състояние да следят всички броеве на "Държавен вестник", смята КС. Според съдиите "дори в случаите, когато имат такава възможност, не са в състояние да разберат, че предстои отчуждаване именно на тяхната частна собственост, доколкото самата форма на обнародването на тези административните актове е усложнена". Освен това наименованията на местностите претърпяват постоянни промени, а и границите между тях също не са категорично определени.

Многократно се променят и кадастралните, имотните и регулационните номера, което също затруднява проследяването на отчуждителните действия, пише в мотивите на КС.

Множество са и аргументите за отмяна на т.нар. предварително отчуждаване. Трябва да се отбележи, че все пак четирима от 12-те конституционните съдии - Благовест Пунев, Румен Ненков, Кети Маркова и Анастас Анастасов, са написали особено мнение. В него те твърдят, че не споделят част от решението, гласувано с мнозинството на останалите 8 техни колеги. Четиримата обясняват, че не споделят тезата, че влизането в сила на заповедта за отчуждаване на имота за държавни и общински нужди и нейният ефект задължително зависят от съдебния спор за размера на обезщетението, дължимо на собственика.

Те обаче останаха сериозно малцинство.

В крайна сметка решението на КС е добър урок за всяка власт, която си позволява да гази принципа за неприкосновената частна собственост. Защото тя минира демокрацията. Защото много по-важни от рейтинга и преходната слава на управляващите са правата на хората.