Разделени от две часови зони и 3300 км, Португалия и Литва изглеждат много различни. По време на полет между столиците на двете държави се преминава над цяла Европа.

Въпреки това всяка от тях намери свой си начин в лятната апатия и безразличие да напомни за себе си на съседните си страни - членки на ЕС. Ръководена от енергичната президентка Далия Грибаускайте, която има черен колан по карате, Литва пое ротационното председателство на ЕС на 1 юли - точно в момента, в който Хърватия стана част от съюза. В същото време Португалия и премиерът на страната Педро Пасуш Куелю едва се спасиха от надвисналата над страната политическа криза в резултат на изненадващата оставка на основна фигура в правителството - министъра на финансите Витор Гаспар. Това е сериозно препятствие за държава, на която преди две години бе оказана "помощ" от еврозоната и Международния валутен фонд.

Всяка от двете държави има своята съдба и проблеми, а в Европа разстоянието създава в най-добрия случай безразличие, а в най-лошия - предразсъдъци или дори враждебност. В Литва голяма част от хора не се интересуват от възходите и паденията на португалската политика; литовците повече се притесняват за подлостите, на които са способни съседните Русия и Беларус - влиятелни държави, които тласнаха страната да стигне доста далеч в европейската игра. И в Лисабон, както и навсякъде другаде в западната част на Стария континент никой дори не е забелязал, че далечният партньор застава начело на ЕС в следващите шест месеца и ще отговаря за съдбите на 500 млн. европейци.

Преди три години португалците гледаха към Атина, Мадрид, Берлин, Париж и дори към Вашингтон. Голяма надежда за излизане скоро от тунела няма и затова те се обърнаха първо към местните си политици, които в продължение на две години усърдно работят под погледа на "тройката" донори (МВФ, Европейската централна банка и Европейската комисия).



Литовското лекарство



В кризисните времена за еврозоната двете столици са двете страни на една и съща монета, като имат много повече общи неща, отколкото вероятно изглежда на пръв поглед. Литва също знае какво означават "рецесия" и "приспособяване". През 2009 г. станахме свидетели на рухването на т.нар. "балтийски тигър" - заради рецесията БВП на страната намаля с 15%, най-сериозно в цяла Европа, и последва болезнено пробуждане след "чудото" на постсъветските години. Сегашното дясноцентристко правителство на Латвия отказа да се моли на МВФ и управлява страната, като й даде възможно най-горчивото лекарство, без да девалвира националната валута. В зависимост от ранга заплатите на държавните служители бяха орязани между 5% и 50%. Министерствата уволниха част от персонала си. Дори пенсиите на пенсионерите бяха орязани. Планът получи подкрепата на парламента и не се стигна до народно недоволство и бунтове. Не всички проблеми бяха решени, но икономиката отново тръгна нагоре и отбеляза ръст. "Не одобрявате икономиите? Опитайте комунизма" - този израз стана доста популярен и той добре обобщава настроенията сред местните хора.

От своя страна, Португалия се спаси от комунизма, но не и от МВФ, нито пък от финансовата помощ от спасителния фонд на еврозоната. Две години след като надхвърли средствата, с които разполагаше, страната не можеше да погасява задълженията си и бе принудена да реализира мащабен план за реформи с надеждата, че отново ще получи достъп до финансовите пазари през 2014 г. - много несигурна перспектива за страна, която все още се намира по средата на пътя, по който е поела.



Усърдните реформи на Португалия



Въпреки че са изправени пред народна съпротива, която расте с голяма сила всеки ден, португалските лидери показват известна доза ревност. Сред страните от еврозоната, които са получили помощ, Португалия може да е единствената, която вече е взела под внимание исканията на кредиторите си. Досега португалските лидери и "тройката" поставяха специален акцент върху възстановяването на публичните сметки, като до известна степен поизоставиха структурните реформи. Въпреки че защитават страната от задълбочаване на рецесията, тези мерки рискуват също да увеличат отчаянието сред хората заради високата безработица.

Относителният успех на Литва, където минималната заплата е по-малко от 300 евро, всъщност не предизвиква завист у португалците. Дори обратното - неприятните последици от португалските премеждия не са проблем на литовските лидери. Грибаускайте и правителството й имат само една цел: да се присъединят към валутния съюз възможно най-скоро - в идеалния вариант, както казват те, на 1 януари 2015 г.