Костадин Паскалев ритна топката и мачът трябва да започне. Ако досега парламентарно представените отбори само се плашеха с приказки, оттук-нататък трябва да играят играта истински.

Това е накратко ситуацията, след като Костадин Войводата стана вицепремиер в оставка.

Паскалев пришпори политическите процеси. Той все още не е в десетката на най-значимите фигури в страната, но неговата реплика: "Подадох оставката" е толкова ключова, че след нея фабулата може само да се разплита, а сюжетът - бързо да върви към естествен или неестествен край. Демек - нещата започват да се променят рязко.



Как и кога ще се развиват следващите сцени?



На първо място - оставката на Паскалев доказа, че факторът "Прага" е престанал да действа у нас. През последната година политиците повтаряха до припадък мантрата: "До срещата в Прага трябва да се запази политическата стабилност". Сега поканата за НАТО е сигурна, и точно затова Прага не може да бъде граница - дотук вали, нататък не вали. Няма начин оставка, пък било то и на вицепремиер, да е част от игра, целяща да попречи на поканата ни в Прага. Който искаше да пречи - трябваше да пречи преди поне половин година, а не 20 дни преди срещата на върха. Още повече - в България сакралните моменти винаги са се застъпвали - "през зимата не бива да се правят избори заради скъпото парно", "дайте да се хванем за зеленото", "през лятото хората са на море", "да изчакаме Прага". Сега вече се очертава новата "граница" - през декември в Копенхаген е срещата на Европейския съюз, от която чакаме пътна карта и дата за приемането ни в съюза.

Оставката на вицепремиера Костадин Паскалев показа, че не всичко е НАТО и ЕС, че партиите сами очертават границите в зависимост само от един фактор - възможностите им за атака на властта.

Мнозина побързаха да обявят оставката на Паскалев като сигнал за атака на БСП. Факт е, че след като се въздържаха при гласуването на правителството "Сакскобургготски", червените заиграха двойна игра - хем в опозиция, хем с представители в управлението. През последната половин година обаче Станишев и компанията около него дава да се разбере, че се отдалечават от НДСВ. След оставката на Паскалев, БСП вече не може просто да се отдалечава плавно от НДСВ, а



трябва да се отдалечава със спринт



Това съвсем не означава, че социалистите искат да клатят правителството сега. Не означава и нещо друго - че БСП се движи по сценарий, който цели моментално вземане на курс към властта.

Като изключим отделни социалисти, които вече се виждат в министерски кресла, общо взето - БСП изобщо не иска властта. Столетницата не иска да управлява сега, защото смята, че няма смисъл да се взема власт, когато социалното напрежение расте непрекъснато, когато се точат скандал след скандал заради приватизацията, когато перспективите за бързо влизане в ЕС съвсем не са оптимистични и най-важното - когато самата тя не е готова за властта. Голата истина е, че червените не са готови за властта, защото нямат готов управленски екип.

Но оставката на Паскалев тласна соцпартията в различна посока, в друг стил на поведение. Сега ще не ще, БСП трябва да спре с тромавото критикарство и да премине в активно нападение срещу крепостта на НДСВ. Вече няма начин БСП да не заговори за властта и да не пусне в ход терминологията на предсрочните парламентарни избори. Точно заради това - заради разминаването между възможностите на социалистите и необходимостта от по-активни техни действия,



оставката на Паскалев не е изгодна на БСП



Не бива да се забравя, че БСП е малка парламентарна партия. Въпреки че оглавява социологическите анкети, БСП е третата парламентарна сила. Тя не може да предизвика парламентарна криза, нито правителствена криза. След оставката на Паскалев в кабинета остана само още един приближен на червените - Димитър Калчев, който през последните дни ясно показа, че не ще да излиза от кабинета си. Пък и да излезе, правителствената криза няма да стане по-очертана.

Точно заради това пред БСП се очертава един възможен път - да се възползва от всяка грешка на управляващите и да подпомага разпада на мнозинството. Докато стане готова за властта. Докато властта стана лесна за бутане. Дотогава левите сигурно ще изпълнят онова си решение от април - ще започнат да градят т.нар. бъдещ ляв управленски екип и ще създадат "правителство в сянка". Логично е т.нар. "премиер в сянка" да е лидерът на БСП Сергей Станишев, който да има задача лично да следи Симеон и да го атакува.

Най-доброто място за политически атаки безспорно е парламентарната трибуна. Истинската битка на левите ще е на парламентарното поле. Те няма да се стремят към масови извънпарламентарни действия. Най-вероятно още от началото на следващия месец лидерите на БСП ще засипят с актуални въпроси премиера и неговите министри. По всякакви теми. Червените ще се опитат да създадат работещ политически мит, с който да атакуват НДСВ. Мит, който да се превърне в достъпна и общоприета от обществото истина. Мит, какъвто СДС сътвори от "Орион", или какъвто на СДС му бе сътворен за "Олимп". Под "мит" тук съвсем не бива да се разбира "неистина".

БСП ще играе така,



както СДС игра през есента на 1996 г., но без да стига до 10 януари.



Социалистите ще се стремят да вкарват голове чрез засилен парламентарен контрол, чрез отказ да гласуват едно или друго решение на мнозинството, чрез вотове на недоверие. Бедна му е фантазията на мнозинството какво го чака при гледането на основния документ на Министерски съвет - "Бюджет 2003". Сто на сто гледането на бюджета ще се точи дълго време, а накрая с вето в играта може да се намеси и социалният президент.

Първанов едва ли ще действа радикално, защото моментално ще бъде обвинен, че защитава интересите на бившата си партия. Ако до този момент президентът Първанов даваше вид, че е по-склонен от Станишев на курс към предсрочни избори, в новата ситуация вероятно единият ще играе ролята на доброто ченге, а другият - на лошото.

Съществува и друг фактор, който ще кара БСП да бърза припряно. На "Позитано" 20 са наясно, че високият партиен рейтинг не може да се задържи произволно друго време. Идват местни избори, на които БСП вероятно ще се представи най-добре, но още по-вероятно е те да върнат на сериозната политическа сцена СДС. Сините имат реални шансове да победят в София и Пловдив и така да излязат от месеците на летаргия. Точно затова БСП просто е принудена да действа мощно преди местните избори.

Не бива да се забравя и ясното политическото правило - ако има два национални вота в рамките на няколко месеца, партията, която печели първия, задължително печели и втория. Това е просто обяснимо - за два, три или пет месеца обществените нагласи трудно могат да се променят. Чудото на НДСВ, която спечели избори през юни 2001 г., а загуби избори през есента на същата година, едва ли може да се случи отново. Заради всичко това



БСП има изгода от парламентарни избори, които да предшестват местните.



От избори през лятото. И ако някой пита какво ще стане с Паскалев - ясно е, че най-възможната му роля е ролята на служебен премиер.

Кризата около Паскалев показа, че червените трябва да тренират за властта сами. Рано или късно либерално-социалният съюз на Доган и БСП вероятно ще се осъществи, но на този етап ДПС не дава никакви индикации, че иска да напуска властта. Ако Ремзи Осман или друг от ДПС седне на мястото на Паскалев в Министерството на регионалното развитие, дружбата на Доган със Сакскобургготски ще укрепне още повече. Нищо чудно лично Доган да заеме овакантения пост на вицепремиер.

БСП трябва да е пределно наясно, че за да се стигне до парламентарна криза и избори не само ДПС трябва да мине на страната на "Позитано", но трябва да има и криза в ПГ на НДСВ. Но дори и това не е достатъчно. Ако утре ПГ на НДСВ се разтрои, това съвсем няма да означава, че правителството ще падне, Паскалев ще стане служебен премиер и изборите ще са след три месеца. При разпад на НДСВ сега,



битката между жълтите ще остане в рамките на парламента,



като всяка група ще продължи да се бори за благословията на Лидера Симеон. Докато Сакскобургготски има висок рейтинг, докато обществото вярва, че той е прав, дори когато греши - кризите във властта и предсрочните избори ще останат зад хоризонта.

Но нали всичко се променя?





------



След Прага властта ще поиска нещо като нови 800 дни



АНА ИЛИЕВА



Много наблюдатели твърдят, че правителството и мнозинството едва се крепят и демонстрират стабилност, за да удържат вътрешно-политическата обстановка стабилна до срещата в Прага. След което, прозира в думите им, управляващите ще започнат да се разпадат, проблемите в парламентарната група ще станат прозрачни и ще се сложи началото на края на управлението на Симеон Сакскобургготски.

За да се разсъждава по подобна тема, трябва да приемем априори, че срещата в Прага ще бъде успешна за нас, т.е. ще получим покана за членство в НАТО. Това естествено ще донесе толкова червени точки за цялото правителство и парламентарно мнозинство, че дълго ще им държи топло. Прословутите рейтинги на премиера и министрите ще се задържат на максимални позиции, защото хората ще се радват. Навярно няма да знаят какво точно се е случило и какви последици ще има от случилото се, но ще го възприемат като успех. И разбира се, малцина ще се сетят за предишния външен министър Надежда Михайлова.

Всъщност няма никакво основание НДСВ да се цепи, след като НАТО налее спойка в основите му.

Ако в царските редици има добри анализатори, най-вероятно на тях вече им е хрумнало, че покрай възторга от успеха могат да пробутат на публиката най-непопулярните решения на кабинета. Могат да гласуват на бърза ръка някои закони. Въобще управляващите ще имат времеви процеп от поне месец-два, докато публиката се окопити, че Северно-атлантическият пакт пенсионер не храни. В тази пролука на затъмнено обществено съзнание е политически логично да се гласува бюджетът за следващата година, например. Колкото и да се провикват опозиция и браншови организации в този момент, крясъците им ще бъдат заглушени от очертаното в Прага светло бъдеще.

Ноември изглежда ще бъде звездният миг за НДСВ и лично за премиера. Единственото, което Иван Костов направи, когато сдаваше властта, беше подарък-писалка за приемника му Симеон Сакскобургготски, с която той трябва да подпише договора ни с НАТО. Царят-премиер ще бъде във вихъра си.

Единственото, което може да помрачи момента, разтегнат от края на тази до началото на следващата година, е атаката на САЩ срещу Ирак. Ако Буш нападне след Прага, ще трябва и ние да помагаме по някакъв начин. И ако позицията на САЩ и ЕС все още е различна, точно след поканата Соломон Паси със сигурност ще предпочете да бъде приятел с първите.

Включването на България в подобни акции по принцип никак не се харесва на българите. Ще бъде горчив хап, когато се наложи властта да им каже, че нямат голям избор и щом са се радвали, че влизаме в НАТО, трябва да се радват и че воюваме рамо до рамо с НАТО. Това е положението.

Дали правителството ще успее да извади всички плюсове от ситуацията, зависи само от него. След Прага властта ще се опита да поиска нещо като нови 800 дни.