|
Историята с кава-кава е показателна за дупката в законодателството и контрола на хранителните добавки в България. След като на продукта е отказана регистрация като лекарство, тъй като съдържа опасната за здравето кава-кава, той се появява на пазара като хранителна добавка, при това с още по-висока концентрация на билката. А добавките по дефиниция са безопасни, не са лекарствени средства и затова се пият без лекарско предписание. И за да се регистрира като лекарство, даден продукт трябва да мине през ред процедури, изпитания, опити, сертификати и т. н. Нещо почти невъзможно за потенциално опасно лекарство. Но ако търговецът или производителят кандидатстват за регистрация като хранителна добавка, разрешението им е почти в кърпа вързано. Няма отделна наредба или друг нормативен акт, който да регламентира регистрацията и контрола им и за хранителните добавки важи същият режим, при който се разрешават и пускат на пазара прахът за пране, кремът за лице и препаратите за почистване на мокет например. По тази причина аптеките са залети с "хранителни добавки", които ни най-малко не отговарят на изискванията за подобни продукти. В най-лошия случай те са опасни и като кава-кава могат да доведат до смърт. В най-добрия - хората ги пият, тъй като всевъзможни "билки" и хапове се рекламират като полезни и лекуващи това и онова заболяване, без изобщо да имат лечебен ефект. Т.е. пациентите си мислят, че с витамин С например лекуват грип. Подобно забавено лечение лесно води до усложнения на болестта.
Лошата новина е, че занапред ще става все по-зле. Според проекта на новия Закон за общественото здраве регистрацията на хранителните добавки ще отпадне изобщо, защото така било в Европа. Отговорността за съдържанието им ще носи търговецът, а гаранцията, че той е коректен, ще са високите глоби при неспазване на нормите за безопасност. В момента, за да излезе на пазара, хранителната добавка трябва да получи разрешително от Центъра по хигиена в София. Контролът и отговорността за вече регистрираните продукти пък е на ХЕИ, а за безопасността на продаваните в аптеките препарати отговаря Изпълнителната агенция по лекарствата. Тя обаче не може да санкционира фармацевтите за опасни хранителни добавки, тъй като те не са лекарства.
Заради тотално разкрачения контрол върху хранителните добавки никой не може да отговори на съвсем прост въпрос:
колко и кои са разрешените за продажба у нас подобни продукти?
А е известно, че по аптеките има и стотици препарати, които изобщо не са разрешени от никого за употреба, продават се всевъзможни чайове, стимуланти, еликсири и т. н. Според доц. Людмила Иванова, експерт в Центъра по хигиена, нейната институция само регистрира продуктите, но не следи пътя им нататък на пазара и затова колко са разрешените добавки, следва да се пита здравното министерство като контролиращ орган. "В Центъра по хигиена добавките се завеждат в папки и журнали, системата не е компютризирана и затова не може да се каже точната им бройка", отвръща обаче Нелия Микушинска, експерт от МЗ. В центъра пристигат най-различни документи за всякакви храни, химикали, козметика. Всички те се записват по входящ номер, но не се отделят едни от други.
И тъй като явно е трудно да се назначат още няколко души в Центъра по хигиена или да се купят няколко компютри и съответна програма,
регистрацията на хранителните добавки просто ще отпадне,
стига да мине през парламента Законът за общественото здраве.
"Никъде в ЕС няма разрешителни, отговорността не е на контролния орган. Там отговорност за всичко носят търговецът и производителят. Никой не може да стои до тях и да ги следи. Ние тук сме свикнали все някой да ни поема отговорността. ХЕИ пак ще следи стоката на пазара, но търговецът и производителят не могат да предлагат на населението опасни продукти", обяснява Микушинска.
С други думи, тепърва търговецът ще внася хранителната добавка, за която трябва да има всички сертификати за безопасност от страната, от която я внася. След това разпространява въпросните сертификати до всички търговци на дребно, които пък да ги показват на ХЕИ при проверка на вече продаващ се продукт.
Много важно и отговорно звено се оказват и митниците
Те трябва стриктно да проверяват и следят документите на препаратите, които влизат в страната. Каква обаче е гаранцията, че след като сега не го правят, изведнъж след два месеца ще започнат?
И ако все пак българският търговец и производител не влязат толкова бързо в европейското си амплоа и по традиция залеят аптеките с опасни препарати? "Трябва да има големи санкции. Които ще са такива според новия закон", обещава експертката.
Същите тези търговци и в момента пускат за продажба продукти, които не са минали регистрацията в Центъра по хигиена, признава обаче Микушинска. И как може ХЕИ да следи нещо, на което не е дадено разрешително, пита тя. Това е измама, за нея си има икономическа полиция и прокуратура, напомня експертката.
Тя дава пример със соевото олио, което заля страната преди време. ХЕИ не го е разрешило за употреба, но въпреки това то се е появило на пазара с етикет за слънчогледово, при това одобрено от контролните органи. "Има и нещо друго. Потребителят да гледа какво купува. Ако е съмнително - просто да не го купува", призовава Микушинска.
По същия начин стоят нещата с хранителните добавки. Според наредба на МЗ хранителната добавка е точно добавка към храната, която подпомага организма и допълва нормалното, естествено хранене.
Тя може да бъде витамин, минерал, аминокиселина,
билка, но без лечебен ефект, или комбинация от тях. Хранителните добавки обаче нито лекуват, нито могат да служат за профилактика на която и да е болест. Веднъж получили регистрация от Центъра по хигиена, те трябва задължително да имат на етикета си надпис "Не е лекарствено средство". За регистрацията при вносен продукт са нужни данните на производителя, съдебната и данъчна регистрация на фирмата вносител и сертификат за безвредност. Последният се издава от официален орган на страната, откъдето се внася продуктът, или от производителя. За родните препарати пък се изготвя техническа документация и се предава в Центъра по хигиена. Производителят си носи отговорност за това, което пуска на пазара.
Продуктите не се тестват за евентуалното им въздействие, тъй като
априрори хранителната добавка трябва да е безопасна
за организма, обяснява Людмила Иванова от Центъра по хигиена. Контролира се обаче дали хранителните добавки не съдържат опасни и токсични вещества. Интересно как при това положение например кава-кава е минала процедурата по регистрация.
По аптеките и по рекламите обаче масово хранителните добавки се представят едва ли не като алтернативен метод за лечение на какво ли не.
"Нещо, одобрено като хранителна добавка, като например на г-н Тошков, се пуска като лекарствено средство по аптеките", казва и Нелия Микушинска. Етикетът, на който трябва да пише, че не е лекарство, се съгласува и одобрява от ХЕИ и Центъра по хигиена, но после просто се сменя.
И какво прави МЗ в такива случаи? "Аптеките се проверяват от Изпълнителната агенция по лекарствата", отвръща експертката. Ама като билковите таблетки не са лекарства... Ако все пак ХЕИ при проверка установи, че е сменен етикетът, санкцията е за неправилно етикетиране. Което е глоба не повече от 50-100 лв.
А какво ли ще стане, след като съвсем ни залеят с всякакви измислени псевдолекарства след отпадането на и без това рехавия регистрационен режим? "Такива са разпоредбите в Европейския съюз, такива трябва да бъдат и у нас. Иначе просто няма да ни приемат", заключава Микушинска.