Когато през 1999 се обсъждаше новозамисленият Данъчен процесуален кодекс, неколцина предупредихме, че се създава противоконституционна и безконтролна машина за принудително изпълнение. Конституционният съд тогава остави в сила спорните текстове с мотива, че имало способ за съдебна защита срещу



произвола на държавните бирници,



предвиден в новия кодекс. И наистина има - само че първо държавата ви блокира сметките, запорира ви имуществото и си събира каквато сума е решила да събере. Дори ако за целта се наложи да разпродаде наличното ви движимо и недвижимо имущество. После вие хуквате по съдилища да доказвате, че въобще не дължите данъците, за които са ви отръскали. И един ден успявате. Само че вече са минали 3-5 години, загубили сте невероятно време из съдебните зали, бизнесът ви е разбит, а извинението за допуснатата "грешка" въобще не ви топли. Още по-малко ви грее обезщетението, което държавата ще плати, защото кодексът предвижда само да ви върнат неправомерно събраните пари със съответната (определена пак едностранно от държавата) лихва. Никой обаче не ви компенсира за загубите от разбитото предприятие и разпродаденото имущество. Ако трябва да сме точни, рядко се прибягва до разпродажби на имущества, защото



държавата предпочита леснината



да блокира сметки и без особени усилия за организиране на търгове и процедури да събира каквото си е наумила. Този способ е изключително удобен, защото дори не налага чиновниците да напуска уютните канцеларии. Вместо тях услужливите банки сами докопват и прибират парите от сметките на клиентите си. Даже знам неколцина директори на банкови клонове, които сами са се главили за доброволни доносници на данъчните служби и щом по сметката на клиента влязат пари, първата им работа е да докладват в данъчното, та ако има повод, държавата веднага да издои понапълнената сметка. Това става само за броени минути, колкото са нужни на съответния бирник да попълни нужното листче хартия. Не трябват доказателства, мухоловката действа мълниеносно и засмуква намерените пари, а тежестта да се жали пред съд е прехвърлена изцяло върху плещите на потърпевшия. Този способ е така уютен, че напоследък службите



предпочитат да нападат трети фирми,



вместо да се занимават с имуществото на преките си длъжници. Това принудително изпълнение срещу "трето задължено лице", което през последните месеци е последен писък на данъчната мода, е най-голямото безобразие в данъчното ни законодателство. Ето как става номерът. Гонят, значи данъчните някого си да плати. Ако няма пари, които веднага да му секвестират, данъчните се снабдяват със списък на вземанията му към други фирми, блокират техните сметки и събират от тях парите, които друг им дължи. Забележете, че принудително събираните по този начин вземания нито са държавни (т.е. не подлежат на събиране по данъчния процес), нито са безспорни. Намесата на държавата в отношенията между фирмите предрешава въпроса и лишава обявения за длъжник не само от правото му на защита, но и от законното му право да прихваща и да задържа дължимото до уреждане на насрещни претенции, каквито длъжникът може да има. Веднъж усетили този модернизъм, родните измамници реагираха светкавично и вече редовно



правят държавата съучастник



в своите собствени бакии. Ето ви пак истински случай. Обсъждат една кооперация, която от години не плащала на НОИ. Сред длъжниците й намират няколко сочни добре работещи фирми, нападат ги и обират парите от сметките им, защото според някаква си "разбивка", доставена от шефа на кооперацията, тъкмо на тези фирми тя доставила и фактурирала няколко десетки тона жито, които останали неплатени. Няколко месеца след като в съучастие с държавата нищо неподозиращите фирми били обрани, се оказало, че наистина житото тръгвало уж към тях, но не стигало, защото още по пътя въпросният шеф на кооперация го препродавал, а парите слагал в джоба си. (Сиреч отдавна събраното от държавата "вземане" било пълна измислица.) Най-опасното е, че с атаките срещу "трети задължени лица"



държавата отново тероризира работещите



фирми. Ако си мислите, че бирниците притискат с еднаква интензивност всички длъжници на фиска, значи грешите. Те имат план да гонят и добре знаят кои са умрелите, отдавна съсипани предприятия, от които нищо не може да се вземе. Затова предпочитат да притискат все още живите и работещи фирми - от тях лесно се събират данъци. И техните, че и чуждите. Дори само заради тази сегрегация, която позволява на държавата да се намесва в джунглата на междуфирмената задлъжнялост с изяществото на нервен слон в стъкларски магазин - преследващ всеки, който още мърда, си заслужава да се мисли за спешен ремент на недоносения и несправедлив данъчен процес.