|
Резултатите от проучването са песимистични
- по 30 критерия за оценка само в 4 случая сме преценени "положително", в 16 - "отрицателно", а в 10 - "неутрално" (т.е. по-скоро отрицателно, отколкото положително). Индексът не заляга само на простата аритметика - съпроводен е с пространни обяснения за недъзите и успехите на правосъдното положение у нас. Със забележката, че не са докрай отчетени последните промени в съдебния закон. Но пък те са атакувани пред КС и могат да бъдат отменени.
Макар и пресен, докладът вече беше тотално отречен от върховете на прокуратурата - бил несериозен, залягал на съмнителни данни от неназовани магистрати и адвокати, както и на публикации от вестници с подсъдими собственици (визираха се "Капитал" и "Дневник"). Проучването получи и похвали - според правосъдния министър Антон Станков то е "приятелски протегната ръка" и "огледало, пълно с горчиви истини". А и.д. шефът на националното следствие Румен Георгиев рече, че американците много "меко" и "нежно" са отразили известните на всички проблеми.
Този разнобой, впрочем, също не е нов - откак е на поста, министър Станков е в спор с Филчев и хората му, следователските шефове също не намират общ език с баш обвинителите. И отношението им към американския доклад е поредният сблъсък на позиции и възгледи за настоящето и бъдещето на Темида.
Е, "индексът" от САЩ не роди суперновини, не претендира за изчерпателност и търпи резерви. Но в поставените (макар и поредни) въпроси отвън има хляб за размисъл у нас.
За какво ни похвалиха?
За даденото право на Конституциония съд да контролира законите и да произнася задължителни решения по тях. Както и за практиката на КС да "не се поколебава да отменя закони, когато установи противоречие с конституцията" и заради отказа му "да се предаде пред ожесточените политически атаки срещу съдебната власт". Отбелязва се обаче и съществуването на "решения, неправилно повлияни от политиката". Но те били малко на брой.
"Положително" сме оценени заради въведения съдебен контрол върху гражданските права и свободи - задържания, претърсвания, използване на спецсредства и др.
Американците ни хвалят и за правилото, че само съдии могат да отменят съдебни актове. Но със забележка - веднъж, при решаването на делото за закона "Анти-Чорни", КС е отворил път за намеса на парламента в правосъдието, като не е отменил наложената от депутатите забрана съдът да иска доказателства за застрашената национална сигурност по вече образувано дело.
Последният плюс ни е писан за гарантираната несменяемост на магистратите, сиреч за пожизненото им назначаване в системата след 3 г. работа. Отбелязано е обаче, че се случва несменяемостта да пази и недобросъвестни юристи - с недостатъчен професионализъм и всеотдайност в делата си.
Какви са критиките?
Че даденият от конституцията имунитет от наказателно преследване отслабва общественото доверие в съдебната власт. Освен че съдиите, прокурорите и следователите могат да отговарят само за тежки престъпления (които се наказват с над 5 г. затвор), на практика липсват сериозни усилия за уличаването им в престъпления. Което си е индиректна забележка към главния прокурор - досега само той можеше да иска сваляне на имунитети.
Липсват ясни правила за дисциплинарни санкции в съдебната власт, производството не е прозрачно и няма институция, която внимателно да разследва всички оплаквания. Защото мнозинство в санкциониращия Висш съдебен съвет имат прокурорите, следователите и "политическите назначения на Народното събрание". А и ВСС не разполага с персонал за провеждане на независими разследвания и общо наблюдение на поведението в системата.
Непрозрачност цари и при повишаването на работещите в правосъдието, както и при разпределението на преписки между тях. Последното
отваря път за манипулации и предрешаване
на изхода от делата.
Макар че по закон съдебните заседания са публични, съдиите могат по свое усмотрение да не допускат медии и публика. Като това често се случва по "чувствителни" дела за превишаване на власт и права, особено ако на подсъдимата скамейка са представители на правоохранителните органи. Няма свободен достъп и до мотивите на съдебните решения - в повечето случаи те се дават само на страните и техните адвокати. Парадоксът е, че преценката в повечето случаи зависи от настроенията на съдията или на съдебния чиновник. В България цари и неуважение към съда - съдиите не могат да контролират поведението на страните и свидетелите в залата. А от постановените съдебни решения със сигурност се изпълнява само лишаването от свобода. Но не и присъдените по граждански дела суми - плащането им или става с огромно забавяне или длъжниците не дават нищо.
Американските юристи са впечатлени и от липсата на роми в правосъдните редици, макар че малцинството е голям процент от българското население.
Отчетени са и неадекватните заплати в системата заради лошото икономическо положение в страната, както и оскъдния бюджет за съдебната власт.
Налице са оплаквания от
натиск от прокуратурата,
сочи още докладът. Което особено разгневи висшите ни обвинители.
Действията на прокурорите понякога се разминават със законовите им задължения и застрашават много граждани, включително и съдии, отчитат американците на базата на доклад на Световната банка, мнения на юристи и публикации в медиите. Сочи се и конкретен пример - атаката на Никола Филчев срещу ексшефа на Върховния касационен съд Румен Янков, който накрая подаде оставка и отиде в КС. В този сюжет са изброени публикации, че Янков пребил луда жена, и изявления на главния прокурор, че "повече не може да прикрива престъпленията". Но така и не е конкретизирал какви са престъпленията.
|