До оня ден думата на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов не се чуваше. Малцина са и онези, които могат да го разпознаят и да посочат депутат от коя група е, без да сбъркат.

Всъщност той е по-известен като главен секретар на мюфтийството. След "дебата" за лятната ваканция на парламента в пленарна зала той стана някак забележим и вече е сигурно, че няма гражданин на републиката, който да не е запомнил размислите му по въпроса. Ако се вярва на скромните му обяснения, Хафъзов никога не е летувал ни на море, ни на планина. Дразнят го голотиите по плажа и затова се въздържа да пуска и дъщеря си. Което предизвика бурен смях и сръчкване между колегите му в пленарната зала. Засегнат от настъпилия конфуз, лидерът на движението се хвърли да го защити. Но обиграният в словесната еквилибристика Лютви Местан му направи мечешка услуга. "Бедни ми приятелю, не бяхте разбран днес. Вие сте теолог, имате склонност към езотериката", рече Местан и посъветва Хафъзов да съобразява "нивото на комуникация с нивото на рецепиента". Тук залата млъкна, впечатлена от уменията на депесар №1, но остана непреклонна в желанието си да получи полагащата се почивка през лятото. Хафъзов пък призова ГЕРБ да не пречи в контактите му с електората в Бургаския край. Репликата трябваше да е иронична, но хората на Бойко Борисов от ирония разбират ли?



Драги ми Местан, вие сте в грешка



Според личните признания на г-н Хафъзов той е завършил българска филология в Бургаския свободен университет, специализирал е журналистика. Редно ли е да бъде напътстван от колега, също филолог? Не е, но лидерът не е длъжен да следи биографиите на подчинените си в парламентарната група. А и самият Хафъзов признава, че му е невъзможно да спори с трима души - Местан, Георги Коритаров и психиатъра д-р Николай Михайлов. Отрича и да е духовник, въпреки че е бил имам в с. Тополица. За това също има обяснение - в дома му пристигнала внушителна делегация от възрастни хора. Помолили го да стане имам, за да просвети младите хора в основите на исляма. Хафъзов се съгласил. "Учих младите на основните молитви и провеждах курсове за четене на Корана", обяснява той. Религиозната му дейност не останала незабелязана и скоро бил назначен като секретар в районното мюфтийство в Айтос, като продължил да съвместява двете длъжности. Едновременно с това станал и координатор на летните курсове по Коран в цялата област. Наложило му се и един срок да преподава в три села религия и ислям.

През 2005 година Хафъзов е назначен за началник отдел "Образование" в Главното мюфтийство в столицата. Само след 6 месеца той е повишен и става главен секретар. Любопитен факт е, че преди да стане имам, е работил за кратко и като журналист. В това си амплоа се проявил като стажант в бургаския ежедневник "Черноморски фар". През лятото на 2012 г. напуска работата си в мюфтийството по семейни причини. Оттогава Хафъзов се занимава със земеделие. Свободното си време посвещава на най-голямата си страст планинарството, което очевидно не приема като начин за отмора сред природата.

Краткият му престой в журналистиката обаче е оставил неизлечими следи. Колчем си отвори устата,



депутатът Хафъзов отронва по някой бисер



"В България има перманентен възродителен процес, който обаче не се отнася само до имената, а до спънки за участие на малцинствата във всички сфери на живота. От 10 безработни 8 човека са от малцинствата", обяви той като кандидат за парламента в телевизионното предаване на Кошлуков. За 37-годишния народен представител "култура, религиозно възпитание и образование са начините да излезем от духовната безпътица и да превъзпитаме народа си. Имаме вече едно изтървано поколение, но с нищо неправенето ще изпуснем и следващото".

Но не може да се отрече, че има поглед и върху "отговорното духовно поведение" като възпитаник на духовното училище в Шумен. Самият той казва, че не е апологет на исляма, но непознаването му е в основата на обвиненията към него. А "атеизмът ни довежда до кризи и има нужда от това религията да бъде част от всички сфери на публичния живот и от хора, които да въвеждат различен тип послания". За разлика от старите депутати на ДПС, станали известни с вкуса си към живота в луксозните му измерения, Хафъзов е издигнал в култ религията - тя според него е културният код на нацията.

Атаката на джамията в София от хората на Волен Сидеров преди няколко години дава основание на Хафъзов да заключи, че в България настъпва пълзящ българо-християнски тероризъм. И обяснява, че случилото се е "проява на военно подразделение, силово крило на една политическа формация, която си поставя за цел да напада различните от нея, включително мюсюлманите". Има и друго обяснение - че това е политика на Европейския съюз към исляма и мюсюлманите или част от "успешния" (самият Хафъзов поставя в кавички думата) етнорелигиозен модел на толерантност и съвместно съжителство на различни вероизповедания, с които България толкова се слави и хвали в цял свят. И накрая заключава, че причините трябва да се търсят в съвкупността от трите компонента.

През 2009 г. Главното мюфтийство излезе с остра декларация до държавните институции, в която обяснява, че в България се полагат основите на политика на потисничество, насочена към мюсюлманите. С декларацията се предлага по-ефективен диалог с държавните институции и се апелира за недопускане на политика и говорене, предизвикващи



религиозно и етническо поляризиране на обществото



Под документа стои и името на Хафъзов. Тя предизвиква леки вълнения и обяснения от страна на властта. И... се забрави. Тази роля му отива. Все пак е човек на духовното освен на словесното. Думите и декларациите са преходни. Може и да забравим, че Хюсеин Хафъзов е говорил на висок наратив по подобие на Местан. Обаче ще го запомним с желанието му да ваканцува, както навремето синият трибун Васил Михайлов стана известен с откритието си за Нубия. Ами прочу се.