Илияна Йотова е евродепутат от 2007 г. През 2005 г. е избрана за депутат от левицата. Преди това е репортер, редактор, водещ и директор на дирекция "Новини" в БНТ. Оглавява пресцентъра на БСП през 1997 г., а от 2000 г. е в софийската организация на соцпартията.

--------

- Г-жо Йотова, непрекъснато от БСП уверявате, че чувате гласа на протестиращите. Това обаче не личи по действията ви. Кои протестиращи чувате?

- Чуваме всички. И един протестиращ да има, той трябва да бъде чут от властта и партиите, които я подкрепят. Има различни послания, а и те се развиват във времето. Различни са и протестиращите. В началото бе спонтанната реакция на българските граждани, които се почувстваха излъгани от грешни ходове на новото правителство. Разочарованието им бе подтикнато от заплахата за връщане към стила на предишното управлeние, което си отиде именно под техния натиск. Постепенно политически сили, останали извън парламента, решиха, че могат да се възползват от спонтанните реакции на хората и да потърсят реванш чрез нови избори. Организираното нападение на Народното събрание провокира не само институциите в страната, но и самия протест.

- Казвате, че хората не искат повторение, но не напомнят ли твърде много от гафовете на сегашния кабинет именно онова време? Става дума не само за назначаването на Делян Пеевски.

- Поехме властта с обещанието, че няма да допуснем случайни хора да управляват, да предопределят развитието на държавата. Очевидно този изпит трудно се взима. Добре е, че министър-председателят Орешарски бързо коригира решенията си. Но не може и всяко назначение да бъде повод за оставка. Не е сериозно.

- А не е ли твърде късно да се поправят грешките, защото има два аргумента за това - правителството няма необходимото обществено доверие да работи, а освен това няма гаранции, че няма пак някой да натисне за подобно назначение като Пеевски?

- Гаранции има. Най-добрата гаранция е доверието на българските граждани, не клетвите на една или друга партия. Ако нямаш това доверие, няма как да управляваш. Достатъчно бе анализиран случаят с назначаването на г-н Пеевски и публично, и в самите структури на БСП. Не съм съгласна обаче, че правителството е загубило доверието на хората. От 20 дни съм непрекъснато в страната. Срещам се с десетки хора, не са само членове и симпатизанти на БСП. Те искат да дадат шанс на Орешарски. В България за първи път имаме правителство с толкова шарен състав - левица, център, дясно, експерти. Те имат шанс да работят, независимо че нямаха своите и 10 дни. Психическото натоварване, натискът е огромен и въпреки това започнаха да изпълняват програма, която и в предизборната кампания, и в четирите години опозиция обещавахме на хората.

- А защо делите хората на тези, които протестират в София, и тези, които не протестират в страната.

- Разделението на провинция и на София, на умни и на красиви, на интелигентни и на онези от февруари, като българи втора ръка, дойде от друга страна. От страна на президента и публично известните вече "мозъчни тръстове" около него.

- Но президентът се намеси по-късно, защо го обвинявате?

- Не, г-н Плевнелиев се намеси от първия момент. Той едва изчака да се формира кабинетът и свали доверието си от него. Няколко пъти по време на протеста имаше възможност да бъде наистина "обединител", да събере различните мнения в търсене на максимално общи решения. Така си представям неговата роля, записана в основния закон... Вместо това той зае страна, чу една част от българските граждани, за другите остана глух. Напрежението срещу тази роля на президента расте и гласовете за неговата оставка се засилват. А напрежението срещу него може да доведе до ситуация на обществена нетърпимост и единственият му достоен избор ще бъде оставката.

- Извинете, но досега бяха виновни ГЕРБ, а сега изглежда търсите друг виновник за случващото се?

- Няма нужда да се посочват виновници, но трябва да се види ролята на всички отговорни институции и хората, които ги управляват. Трудно може някой да ме убеди, че няма съвпадение в политическите интереси на г-н Плевнелиев и господата Борисов и Цветанов. Председателят на ГЕРБ иска да спаси партията си от разпад и възможно най-бързо да я върне във властта чрез предсрочни избори. Г-н президентът мисли за новия политически проект, за новата консервативна десница, която да представлява "богатите и успелите". Единствената пречка е стабилно мнозинство в НС и успяващо правителство. Затова ще се хвърлят всички сили срещу Орешарски. Засега стратегията на Борисов не успява - международните наблюдатели и Конституционният съд признаха резултатите от изборите, - изпадна в пълна изолация, не успя и бойкотът на парламента, не го пожелаха протестиращите. В тази ситуация единствената спасителна сламка са предсрочните избори. Ясно е, че имат достатъчно натрупан финансов ресурс и достатъчно политически назначения, които ще отстояват местата си.

- При това описание защо така настойчиво ги каните на диалог и съгласие? Да не би да търсите с кого да поделите отговорността при неблагоприятно развитие на ситуацията?

- Две са причините. Винаги сме търсили диалога и компромисите. Съзнаваме ясно пред какво е изправена страната - ситуацията, в която ГЕРБ остави държавата. Забравихме, че има дупка в бюджета повече от половин милиард, забравихме, че нито едно от социалните плащания в края на управлението на ГЕРБ не беше гарантирано, забравихме, че хората нямаха финансова възможност да оцеляват, забравихме полицейщината, подслушването, нарушаването на човешките права, провалените европейски програми.

- Споделяте ли тезата и на ваши колеги, че трябва да се фиксира дата за предсрочен вот през май?

- Има такива гласове, но лично аз имам дълбоки резерви към такава теза. Смятам, че голяма част от протестиращите с основание ще заподозрат нова политическа договорка между политическите партии. Избори може да има тогава, когато краткосрочната и средносрочната програма "Орешарски" бъде изпълнена. Предстоят ни много важни неща, които трябва да бъдат свършени, и колкото и да не са интересни тези неща, колкото и да не пълнят заглавията на вестниците и на новините, те са много важни. Първото е да се изработи нормално бюджетът за 2014 г., второ, в следващите два месеца България трябва да предостави своя договор за партньорство с Европейската комисия. Оттам нататък трябва да се направи една преоценка на всичко, което е свършил този кабинет, и ако общественото напрежение продължава да бъде толкова остро, ако не отговорим на очакванията и желанията на хората, тогава аз ще съм една от тези, които ще дам своя глас да има предсрочни избори и да има нов изпит за политическите формации в страната. Не съм сигурна, че т.нар. Реформаторски блок ще получи доверието на българските избиратели. Убедена съм, че голяма част от избирателите, които имат дясно мислене, ще бъдат отвратени, когато видят отново тези едни и същи партии, едни и същи лица, които ще се съберат в този Реформаторски блок, водени единствено и само от желанието за участие във властта.

- А не смятате ли, че и левият избирател може да бъде отвратен от монопола на БСП вляво, от една страна, и от непомръдващото ръководство вътре в партията, от друга? Татяна Дончева обяви наскоро, че ще прави нова лява партия.

- Правени са много опити да се раздели БСП за тези 23 години. Всяко нещо, което е станало по волята на някакъв тесен кръг от хора в лабораторни условия, общо взето, не проработва нито вляво, нито вдясно. А що се отнася до това трябва ли да се създаде алтернативна левица, аз смятам, че това за БСП в известна степен е по-добре, защото в конкуренцията укрепва повече и самата партия. Не съм говорила лично с Татяна. Когато чуя каква ще бъде тази нова партия, с кого иска да я прави, какво ще бъде посланието към левия избирател, тогава мога да дам по-категоричен отговор. За съжаление от "Движение 21" не можах да разбера каква беше инициативата и какво всъщност промени вляво опитът за създаване на такова ново движение.

- Последният ми въпрос е за европейската подкрепа за изборите в лицето на еврокомисар Рединг.

- Време е да се разсеят някои митове в това отношение. Достатъчно време работя в европейски институции, за да зная, че нито една от тях няма да си позволи рязко да се намеси във вътрешните отношения на една страна. Канцеларията на президента се опита да преформулира посланията на еврокомисаря Рединг, та се наложи "доуточнение". Заедно с Барозу те са най-яростните противници на т.нар. "офшорни оазиси". На 22 май на срещата на върха те поставиха остро въпроса. Много е интересно какъв е бил коментарът на българския президент по тази тема, тъй като той представляваше официално страната. Струва ми се, че като общество сме длъжни да я научим заедно с отговорите на многобройните въпроси за икономически свързаности и участие в офшорни операции, които засега някои свързват с личността на г-н Росен Плевнелиев.