През последните четири години на финансово-икономическа криза политиците си имат една особено любима тема, която настървено "дъвчат" винаги, когато обясняват за основните виновници, потопили в болка Стария континент. Разбира се, че става въпрос за банките.

Образът, който повечето политици създадоха на банкера, е на алчен, арогантен, антисоциален милионер, който задължително иска да ви открадне или единственото жилище, или бизнеса. В обществото бе насадено мнението, че на входа за Ада има окачена табелка "Банка" с мото: "Ние сбъдваме Вашите най-големи кошмари. Опитайте при нас!". Казано с други думи, това е нещо като покана да си изтеглиш кредит, който впоследствие ще ти отрови живота.

В България не направихме изключение и родните политици не изостанаха от "модната" тенденция. Някои още в началото на кризата тръгнаха да слагат "тавани" на лихвите по заемите. Наскоро и депутатът Румен Гечев прояви политическо творчество по темата. Няма да коментирам прецизността на диагнозата му за "проблемните 8 банки". Засега БНБ странно мълчи. Все пак става въпрос за изказване на зам.-шеф на парламентарната икономическа комисия. Обществото бе информирано от Гечев, че в момента се изработва специален закон за ипотечните кредити. Последното звучи малко странно, при условие че европейската директива за ипотечните кредити още не е приета в окончателния си вариант. В същата посока обаче се изказа и шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев - че, видите ли, банките трябва да понесат по-голям риск, когато клиентът не може да изплаща ипотеката си.

Опасявам се, че в този случай става въпрос за



съвършено неразбиране на материята



и по-специално на начина, по който функционират банките. Те защитават интереса първо на своите акционери, второ на вложителите, а третото важно нещо е, че те нямат социални ангажименти. Когато говорим "за повече риск" при банките, това задължително означава единствено и само "по-скъп" финансов продукт. Ако при отпускането на ипотечни кредити банките трябва да понесат повече риск, това означава, че кредитът ще стане "по-скъп". Това ли е целта?

Калиброването на новата Европейска директива за ипотечните кредити продължава и в момента. Въпреки че документът още не е в окончателен вид, струва си да се отбележат някои основни положения, които залага. В него се посочва, че на пазарите на ипотечни кредити са установени редица проблеми, свързани с "безотговорното отпускане на заеми", и са определени потенциалните граници на безотговорно поведение на участниците на пазара.

За какво става дума? Например за кредитите в чуждестранна валута, които потребителите са изтеглили, за да се възползват от по-ниския лихвен процент. В България този проблем възникна, след като много хора се подлъгаха и изтеглиха ипотечни кредити в швейцарски франкове и в момента берат плодовете на своята глупост, тъй като франкът поскъпна спрямо еврото до болезнени за кредитополучателите нива. В основата на този проблем са както съществените пропуски в законодателната рамка, така и липсата на финансова грамотност.

Точно затова



евродирективата набляга на доброто информиране



- и на банките, и на техните клиенти. Предвижда се в ЕС да бъде въведен единен стандарт за оценка на платежоспособността на кандидатите за ипотечни заеми. От друга страна банките ще предоставят информация за своите продукти в стандартизиран формат - набор от задължителни данни, което ще позволи на клиента да сверява оферти и да си избере банката, която предлага заем при най-изгодни за него условия.

На потребителите ще бъде гарантирано правото предсрочно да погасяват кредитите си. Но обърнете внимание - според директивата всяка държава-членка сама ще трябва да прецени дали банките да получават някаква компенсация, ако клиентът плати преждевременно заема си, и при какви условия.

Друг основен момент е, че потребителите на ипотечни кредити ще ползват високо ниво на защита. Тази тема е особено болна за хората, които са спрели да си плащат вноските и губят жилищата си. Според директивата, когато се появявят проблеми с обслужването на заема, кредиторите трябва да предоставят разумни отсрочки и да правят необходимите опити за разрешаване на положението, преди да се стигне до процедура по реализиране на обезпечението. А когато останат неизплатени задължения и след процедурата по реализацията на обезпечението, държавите-членки следва да направят необходимото, за да защитят минималните условия на живот и да въведат мерки, с които се облекчава връщането на дълга, като се избягва дългосрочната свръхзадлъжнялост. Абсолютно никъде не се говори за опрощаване на дълга, ако след реализация на обезпечението ипотечният кредит не е напълно погасен.

Европейската директива за ипотечните кредити е изключително общ документ. Голяма част от родните политици използват цитати от нея, но се съмнявам да са я прочели задълбочено. Отново искам да поставя акцент върху хипотезата, при която реализацията на обезпечението не покрива задължението на кредитополучателя. Ако той няма изрично споразумение с банката, продължава да дължи разликата. В проекта на директивата нищо не пише за опрощаване. Всъщност документът



залага повече на превенцията.



Точно затова там е предвидено кандидатите за кредит да бъдат предупреждавани за риска от загуба на недвижимия имот - "при неспазване на задълженията по договора за кредит, когато кредитът е обезпечен с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху жилищен недвижим имот, използвано обичайно в дадена държава членка, или с право, свързано с жилищен недвижим имот".

Директивата обръща специално внимание на рекламата и маркетинга, като се въвеждат общи принципи и изисквания за формата и съдържанието на информацията, която трябва да бъде включена в рекламите. Стандартната информация се отнася до основни параметри на кредита, а когато кредитът е обезпечен с ипотека, включва и предупреждение за последствията за потребителя при неспазване на задълженията по договора за кредит.

В процеса на сключване на ипотечния кредит има и трета, невидима страна. Нейният подпис не фигурира в ипотечния договор, но тя също носи отговорност. Тази "невидима" страна е самата държава. Нескопосаното управление на държавата може да бъде основната причина за дефолта (невъзможността за изплащане) на един ипотечен кредит, като в случая не става дума за индувидуален провал. Бизнесклиматът е функция на държавното управление, регулациите - също.