(Продължение от миналия четвъртък)



Антихристиянската съпротива на Новгород през 990/991 г. продължава кратко, въпреки решимостта на защитниците на старата славянска вяра. Княжеската дружина, изпратена от Киев, удавя в кръв тоя бунт, но точно след 80 години, през 1071 г., новгородчани пак въстават. Тогава в града се появил езически жрец, който "започна да хули християнската вяра" и да заплашва с убийство епископа на града. Заплахите не били празна работа - малко преди това, през 1066 г., новгородчани удушили местния християнски епископ Стефан. Първоначално шумно подигнато, Второто новгородско антихристиянско въстание, е бързо потушено от княз Глеб Святославич (1069-1078).

Трудно върви християнизацията и по останалите руски краища. В земите около Ростов (в дн. Ярославска област) и около Муром (в дн. Владимирска област) съпротивата под една или друга форма продължава чак до ХII в. Славянската колонизация на североизточните краища на Древна Рус (между реките Волга и Ока) се свързва точно с бяството там на хиляди езичници. Този дял от Древна Рус е християнизиран не по-рано от последната четвърт на ХI в.

Пълната християнизацията на Древна Рус обаче не завършва още. През 1227 г. пак в непокорния Новгород архиепскоп Арсений нарежда да бъдат изгорени на клада четирима езически жреци, но на следващата година обитателите на града изгонили архиепископа, като го обвинили за неурожая. До ХVII в. в Русия се преписват църковните поучения срещу езичеството, даже в средата на ХVIII в. са отбелязани случаи на нападения на езичници срещу християнски свещеници, иноци и проповедници. Вероятно поради затегналата се християнизация, последователите днес на така нареченото неоезичество и в Русия (над 1, 5 % от населението на страната през 2013 г. или почти 1,5 млн. души), и във всички останали славянски държави, а и в цяла Европа, са така многобройни, че се налага час по час да бъдат обругавани от християнските пастири.



* * *



"От всички северни народи само славяните били по-непреклонни от другите и най-късно те се обърнаха към [християнската] вяра. А както бе казано вече, славянските народи са много", ни е известил Хелмолд от Босау (1120-1177) в своята безценна Chronica Slavorum. И наистина, западните славяни изглежда най-трудно стигат до християнството, те са покръствани неколкократно, в резултат на военни поражения най-често. При пръв подходящ случай славяните, особено тези в непосредствено съседство с германите, си връщат древните вярвания, строят още по-усърдно светилища и издигат статуи на езическите си богове. Под влияние и на християнството разпокъсаните вярвания, различни у отделните славянски племена, придобиват все повече черти на единна религия с общославянски характер, особено в края на Х в., а и през целия ХI в.

Официалното покръстването на Полша е при първия полски княз Мешко I (960-992), почти едновременно със създаването на държавата, която обединява част от западните славяни, в прилабските и в поморските земи. През 965 г. князът взема за жена Добрава, дъщеря на чешкия княз Болеслав I Страшни (929-972). Значително по-възрастна от съпруга си, с двама вече поотраснали синове от първия си брак, тя лесно се налага. Под нейно влияние и с усърдното й настояване, Мешко I, а и значителна част от полската аристокрация, която имала какво да губи при наличие на противоречие с владетеля, приемат християнството по западен образец през християнизираната преди век Чехия.

Въпреки това относително завършен е процесът на християнизация на Полша чак след три века. При първата по-значима политическа нестабилност, славянските племена в полските земи масово въстават срещу новата религия. Още в началото на 30-те години на ХI в. антихристиянските бунтове започват, като за повод се използват опитите за засилване на княжеската власт и централизацията на държавата. Въстанието е предизвикано и от установяването на стегната църковна организация по полските земи, което увеличава допълнително данъчната тежест особено за селското население. Във Великополша, ядрото на ранносредновековната полска държава, антихристиянското въстание добива най-голяма сила, разрушени са значителен брой замъци и крепости, обители, църкви и безчет часовни. Мощно е въстанието и в Силезия, където е унищожена изцяло църковната организация. От Полша се откъсва Мазовия.

Езическите въстания по полските земи са толкова мащабни, колкото и продължителни, те обхващат почти половината от земите на полското княжество в продължение на повече от десетилетие. Ще бъде необходимо много време, чак до средата на 40-те години на ХI в., за да се омиротвори страната - да се подложи отново на гонение езичеството, да бъдат разрушени новоизградените светилища, да се овъглят и разтрошат новоиздигнатите дървени и каменни статуи на езическите богове, да се изгради наново християнската църковна организация. С по-малка интензивност езическите бунтове ще продължат и през следващия, ХII в.

Днес се налага полската държава, вероятно поучена от историческия опит, да плаща сама, и доста скъпо при това, за религиозното възпитание на подрастващите, което започва организирано в най-ранна възраст, още в детските градини, и е абсолютно задължително за всички ученици.

Покръстването на Велика Морава, е даже преди покръстването на България. През 831 г., много скоро след първото достоверно сведение за създаваенто на тази мощна славянска държава през 822 г., първият й владетел Моймир I (830(?)-846) приел кръщение, а с него и поданиците му. През 845 г., под въздействието на немски духовници, 14 чешки князе, се покръстват в Регенсбург, според "Деянията на саксите" на Видукинд от Корвей (ок. 925-973), но този факт сякаш няма никакви последствия, вероятно новопокръстените били принудени на поемат пътя на изгнаничеството. Същинското християнизиране на Чехия става при княз Борживой I. Добре известен е и приносът на братята Кирил и Методий и тяхната просветителска мисия там след 863 г.

Антихристиянските въстания в Чехия и Велика Морава, някои от които успяват да унищожат вече създадената християнска църковна организация и да върнат за години езичеството, бележат несъмнено своя връх с управлението, като регентка, на чешката княгиня Драгомира (877 или 890-след 934). Чисто женска свада изглежда слага началото на бунта, възпитанието на децата на Драгомира от брака й с княз Вратислав I (915-921), било поверено на баба им Людмила, обявена за християнска светица по-късно. Скоро Драгомира нарежда бабата на децата й да бъде удушена, а немските християнски мисионери да бъдат изгонени.

Християнизирането на най-западните славянски земи протича на приливи и отливи. Племената във военно племенните съюзи на ободритите и лютичите ту приемат християнството, в резултат на военни неуспехи в борбата им с германите, ту се връщат към езичеството (вж. Извори), веднага щом това става възможно. Сложното им историческо развитие заслужава нарочен преглед, при това обстоен.



Извори



"Тогава [след 24 януари 1002 г.] и славяните . . . отхвърлили, накрая, игото на робството и принудени били със силата на оръжието да защитават свободата си. Като въстанали . . . славяните отначало с огън и меч разорили цяла Нордалбингия [по долното течение на Елба] . . . изгорили, разрушавайки до основи, всички църкви; измъчвали с различни способи свещениците и другите служители на църквата, и не оставили от тая страна [по десния бряг] на Елба [Лаба] и следа от християнството.

В Хамбург по това време и след това мнозина от духовниците и гражданите били пленени, а още повече люде убити поради ненавист към християнството. Кралят на даните [предците на днешните датчани] . . . ни разказа какво се е случило с християните в Олденбург [Старигард, столицата на славянското племе вагри] . . . "След като били изклани като добитък 60 свещеници, [телата им] били оставени [на показ] за забавление. Най-главен от тях бе Олдар . . . наш роднина. Него, заедно с останалите, мъчили по следния начин: с нож била срязана кожата на главата му във формата на кръст така, че се виждал мозъкът. После със завързани на гърба ръце божиите изповедници били разкарвани по славянските градове, [били ги и ги измъчвали по разни способи] докато те не умрели." . . .

И така всички славяни, които живееха между Елба и Одер и по време на властването на Отоновците [т. е. от 912 г. до 1002 г.] изповядвали християнството в продължение на повече от 70 години, отпаднаха по този начин от тялото Христово и от църквата, към която по-рано били привързани . . ."

Из "Деянията на архиепископите от Хамбургската църква" на Адам от Бремен (... след 1081)



"По това време лютичите . . . с всички сили нападнали Мстислав, господаря свой . . . и . . . опустошили голяма част от кралството му . . . а него самият . . . принудили да се укрие в града Шверин. После . . . местните, като въстанили срещу Христа и собствения си господар, го принудили да бяга от бащиното си наследство . . . Стана тая отвратителна дързост през февруари [1018 г.] . . . Всички църкви, които бяха построени по тези земи за почитането на Христос и за да му служат, бяха изгорени и разрушени . . .; беше възстановено . . . почитането на идолите . . ."

Из "Летопис" на Титмар (975-1018), епископ на Мерзебург



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=659469

http://www.segabg.com/article.php?psize=450&id=598307&command=fps

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2985§ionid=5&id=0001301