Елизабета Триподи прикрива страха си зад престорена безгрижност и веселост - тя често се смее по време на разговора ни в кметския й кабинет. Но кметицата на 15-хилядното градче Росарно в провинция Калабрия живее под охрана от 2 септември 2011 година.

Росарно се намира в плодородна равнина, богата на цитрусови плодове. Когато за пръв път пристигаш тук с влака, ти се струва, че си попаднал в средиземноморски рай. Маслинени и плодни дръвчета създават пасторална атмосфера, само на няколко километра е морето, наблизо е и планинският масив Аспромонте, където можеш да караш ски. Последната точка от южния край на Апенинския полуостров съчетава в себе си невиждана природна красота и крайно разрушителната социална патология от присъствието на мафиотската групировка Ндрангета.

Омъжената 46-годишна Елизабета Триподи, която има две деца, никога няма да забрави онзи ден в края на август 2011 г., когато бе получила писмо от Роко Пеше, боса на местния клон на Ндрагентата, който има доживотна присъда и повече от 20 години е зад решетките. Писмото е изпратено от затвора, но в жълт плик, каквито се използват от кметството на Росарно. В него нямаше преки заплахи, но то показваше, че действията на кметицата са следени изкъсо. "Това бяха скрити намеци", поясни Триподи. Мафиотът се оплакваше, че са изселени обитатели от жилищната кооперация, в която живее майка му и която трябва да бъде срината, защото е построена незаконно, както и много други такива жилища в южна Италия. След като Триподи се обърна към полицията, на нея й се обади лично вътрешният министър, който я убеди, че й е необходима постоянна охрана.



Градът преживя тежки времена,



които Триподи оценява като "най-ниската точка в нашето развитие". През октомври 2008 г. градският съвет бе разпуснат, защото в него се бяха промъкнали много хора, свързани с мафията. В продължение на две години градът бе ръководен от специално назначени комисари. Отгоре на всичко в тази напрегната обстановка се разбунтуваха африканските имигранти, които протестираха срещу нечовешките условия на труд в селскостопанските плантации, отчасти контролирани от мафиотски групировки. Районът няколко седмици бе като във военно положение, необходимо за възстановяване на реда. За Росарно заговори цяла Италия, а също и светът. Когато бяха насрочени нови избори, движена от чувство на гражданска отговорност, Триподи прие да се кандидатира от името на лявоцентристките сили и спечели.

Макар полицията и правосъдието сериозно да се бяха захванали с Ндрангетата в Росарно, Триподи знае много добре, че мафията не е изчезнала, и се опасява, че кризата ще й даде нови сили. Съседното пристанище Гойя Тауро, едно от най-големите пристанища в Европа за транспортирането на контейнери, има важно значение за мафиотския бизнес.

"Ндрагетата може да бъде унищожена само ако на хората се осигури честен труд, смята кметицата. Все пак хората не искат да нарушават закона и да лежат в затвора. Мафиотите са малцинство, което заплашва мнозинството. Но това малцинство определя политика и икономиката, с една дума всичко. Най-страшното е въвлечеността на обществото в престъпни действия".

"Надявам се да настъпи някаква промяна в мисленето и членовете на Ндрангетата да разберат, че обричат собствените си деца", добавя Триподи. Дори и да спечелиш много пари, за какво ще са ти? Живот ли е да лежиш в затвора и през цялото време да се криеш".

Според оценките годишният обем на търговските операции на Ндрангетата в целия свят възлизат 44 млрд. евро, което е почти 1.5 пъти повече от брутния вътрешен продукт на Калабрия. Другите две мафиотски групировки - сицилианската Коза ностра и неаполитанската Камора - значително изостават от Ндрангетата.

На времето "Уикилийкс" разпространи доклад на бившия американски консул в Неапол Джон Тран, който бе посетил Калабрия. "Ако Калабрия не влизаше в Италия, тя би се превърнала в провалила се държава. Трудно е да си представим територия в Западна Европа с по-неразрешими проблеми - позициите на Ндрангетата там са твърде здрави,



а ролята на държавните институции е сведена до нула"



Ролята на Ндрангетата бе красноречиво илюстрирана на 9 и 10 октомври 2012 г. Отначало правителството разпореди да бъде разпуснат градския съвет на Реджо ди Калабрия, защото най-малко 41 души от ръководството и местни високопоставени чиновници са имали връзка с мафиотските кланове. Никога преди това в столицата на провинцията не са били взимани толкова твърди мерки. На следващия ден в Милано бе арестуван Доменико Замбети, съветник в управата на провинция Ломбардия. Член на партията "Народ на свободата", оглавявана от бившия премиер Силвио Берлускони, той бе обвинен, че с помощта на Ндрангетата е купил 4000 гласа (по 50 евро на глас) в миланския избирателен окръг. Това показва, че Ндрангетата не е само южна язва, а е поразила почти смъртоносно икономическата и културна столица на богатата северна Италия.

Привидно влиянието на Ндрангетата в Реджо ди Калабрия не се чувства. Но забелязваш, че не всичко е спокойно, когато Никола Гратиери, посветил много години на борбата срещу мафията, отива при журналист от Magazine. Той денонощно е съпровождан от двама телохранители, които не го оставят сам дори когато отива в тоалетната. Той е зам.-прокурор в Реджо ди Калабрия и е под охрана вече 24 години. Автор е на няколко книги за историята и дейността на Ндрангатата. И постоянно пътува по света, за да разкрие връзките и делата на мафиотската групировка.

- Как оценявате обстановката след толкова години на борба?

- Равен - отговаря той с усмивка. - Не успяхме да спечелим мача.

Според Гратери една от най-важните промени в Ндрангетата е извършена през 70-те години на миналия век, когато



е станало възможно двойното членство -



в Ндрангетата и "алтернативното (нелегалното) масонство". Член на Ндрангетата, който е влязъл в алтернативната масонска ложа, може да общува с известни хора - лекари, инженери, адвокати, държавни служители, политици, по същество с всички представители на властта. Това срастване на мафията и масонството представлява днес скелетът на Ндрангетата.

Зам.-прокурорът е убеден, че за ефикасната борба с калабрийската мафия са наложителни комплексни мерки от наказателен, съдебен и възпитателен характер. Едно от главните условия е международното сътрудничество, което обаче е усложнено в значителна степен от различията в националните законодателства и от други обстоятелства.

Що се отнася до Испания, Гратери подчертава, че "там често се извършват финансови сделки", че това е транзитна държава, където "се съхраняват тонове кокаин", които италианците купуват от колумбийците. На него му е известно също, че мафиотските кланове са вложили в Испания немалко средства, а кризата е задълбочила това явление: "Сега в кризата, когато се чувства недостигът на пари, единствените, които ги имат, са мафиотските групировки. Те купуват всичко, което се предлага за продан, разклащайки пазара".

Гратери разказва поучителна история колко лесно се пресичат границите. Преди две години той е разпитвал във Вашингтон заловения колумбийски наркотърговец Салваторе Манкузо, който е с калабрийски произход. Предаденият на САЩ през 2008 г. престъпник признал, че е успял да изпрати общо 51 пратки кокаин, всяка от тях с тегло от 5 до 8 тона "до северното крайбрежие на Испания" (очевидно в Галисия). За целта били използвани свръхскоростни катери с дължина до 20 метра, оборудвани с двигатели "Ролс-Ройс" и с огромни резервоари за гориво, което позволява да се пресече Атлантическия океан без спиране. "Всички тези катери са достигнали крайния пункт и поне веднъж да ги е забелязала испанската или европейската полиция?", възкликва Гратери.

Само обаче усилията на полицията и съдиите не са достатъчни за справяне с Ндрангетата. Едно от главните условия е отказът на бизнесмените и търговците да плащат данък на мафията - в Сицилия те вече отказаха да плащат на Коза ностра. "Те вече разбират, че ако плащат, прогонват децата си от тази земя. Децата отиват да учат другаде и вече не се връщат в Калабрия. В резултат населението при нас намалява, а областта обеднява", пояснява префектът на провинцията Виторио Пишители.