Първата сесия на 42-рия парламент се превърна в зрелищен спектакъл, в който ГЕРБ най-безцеремонно измъкна главната роля от новото управляващо мнозинство. Тази роля се падаше на ГЕРБ като на партия, спечелила изборите, но тя загуби властта. След като това стана, хората на Бойко Борисов се качваха и напускаха сцената, когато им се стореше, че интригата в пиесата започва да обезсърчава дори и създателя си. Търсено или не, Борисов по своя си начин връщаше колорита в иначе сивия парламентарен живот. Сухата статистика за свършеното са - 23 приети закона, 89 решения, постъпили 174 въпроса и 39 питания към министрите. Зад тях обаче се крие една безсмислена игра на нерви между управляващи и опозиция, между самите управляващи и между управляващи и протестиращи. И така законодателната програма отстъпи на безумното упражнение с кворума.

Още от първите заседания неуравновесеното поведение на лидера на "Атака" Волен Сидеров накара социалистите да хвърлят боб - дали Сидеров ще дойде на работа, т.е. ще има ли заседание, или ще се наложи да бъде отменено. Депутатите от БСП и ДПС се изнервиха от желязната дисциплина, наложена им от ръководствата - да са точни сутрин, за да се осигурява необходимият кворум. И въпреки това няколко работни дни все пак бяха провалени. Игрите с кворума - как да се изчисли да е на ръба, така че за гласуванията да са необходими по-малко депутати, как да се избегне прякото участие на атакистите и т.н. изигра доста лоша шега на управляващите. Всички опити да прикрият зависимостта си от Волен Сидеров отидоха в графата "поредните лъжи". Къде-къде по-честно щеше да е да си кажат -



така реши гласоподавателят, нямаме избор



Вместо това седмици наред се обясняваха, че нямат нищо общо с националистите, че не преговарят с тайната надежда да внушат, че не зависят от тях. Но уви. Макар соцръководството да се кълне, че хора на Сидеров не участват в изпълнителната власт, все повече се налагат приликите с напазураваните от ГЕРБ навремето свободни електрони, с тази разлика, че в този парламент те все още не се водят свободни.

Какво още не се вижда зад статистиката, която идва да ни увери колко усилено, неуморно се трудят народните избраници? Не се вижда как продължават да гласуват в комисиите с отсъствието си. Не се чуват аргументи "за" и "против" при дебатите по законите, с някои малки изключения. Разбира се, че огромната вина за това е на ГЕРБ, които се направиха на разсърдени, за да оправдаят отсъствията си. Но управляващите отидоха в другата крайност - често в пленарната зала се чуват ръкопляскания при приемането на нещо си от депутатите от БСП, ДПС и "Атака" (или пък с отсъствието на "Атака"). Истинско представление - ние си предлагаме, ние си обсъждаме, ние си гласуваме, ние си ръкопляскаме. Самозадоволяване.

Между другото дебат все пак от време на време имаше - както при избора на кандидат за СЕМ, макар и вътрешнопартиен - социалистите внесоха две кандидатури и си спориха помежду си, докато не чуха "Хайде да не се излагаме, ами да гласуваме". Дебат се чу и след като ГЕРБ се върнаха на работните си места - най-вече обаче около това кой какво е правил и не е правил преди. Герберите инфантилно се забавляваха за поименни проверки на кворума и доволно потриваха ръце : "Да видят хубаво ли е, те три години и половина ни правиха тези номера!". Това е цитат на високопоставен гербер.

Прословутият парламентарен контрол пък може да се преименува в рекламна пауза. Депутати от управляващото мнозинство задаваха удобни въпроси на своите министри, най-често да се чуе какво тези последните са свършили много добре. Разменяха си комплименти от парламентарната трибуна. Другата скрита цел на подобен род сценки е да се изтъква лошото наследство от предишните управляващи. Поне да бяха изчакали да свърши филмът на ГЕРБ, на които три години и половина не им стигнаха, и сега Борисов да продължава да обяснява за противното наследство на тройната коалиция. Та и те се включиха в този хор. Ама омръзва. И ето ги отличниците - сред десетимата най-задавали въпроси на правителството са само депутати от БСП и ДПС, един от "Атака" и един от ГЕРБ.

Има един дребен наглед детайл, който обаче е показателен за работата на НС, и по-точно на ръководството на парламента. За тези два месеца и половина на пръсти се броят случаите, в които заседание или почивка е започнала в точния час или пък не е разместен дневният ред в последния момент. Често дори парламентарният контрол биваше заместен с някакви извънредни проекти или решения. Процедурата е част от правилника на парламента и неспазването й е достатъчно показателно за отношението на новите стари управляващи към нормите - газят ги както им хрумне. Често в пленарната зала се случват препирни дори между представители на БСП за това дали се нарушават правилата, или не, а нарушенията се виждат с просто око, но по-лошото е, че това беше сред основните упреци към ръководството на предишния парламент и към ГЕРБ.

Какво още се крие зад статистиката - реформата в ДАНС, където набързо бяха сменени критериите за шеф, та да паснат на Делян Пеевски. Куп социални мерки, чийто ефект е силно преувеличен - намаляването цената на тока, макар да не е съвсем така. И разбира се, актуализацията на бюджета, която няма да намали безработицата и т.н. Наскоро Янаки Стоилов обобщи, че толкова усилна работа в НС не е имало от 2005 г., когато заради предстоящото влизане в ЕС се синхронизираха българските закони с европейските. Това вече напомня за онзи лаф за циганката. Нека си се хвалят, но да се сравняват със себе се като аргумент, вече е пресилено.

Ключовото е, че първите месеци от живота на този парламент минаха под обсада. Натискът на улицата ги накара да приемат скоростно социални решения, което обаче не успокои гражданите отвъд загражденията, а напротив - с всеки изминал ден обидите към минаващите около НС ставаха все по-нецензурни, а капакът - сблъсъкът около белия автобус, настрои едните срещу другите максимално. Ако тази обсада продължи, макар и сутрешните протестиращи да не са от най-красивите и интелигентните, а често и организирани - вижда се с невъоръжено око, съвсем ще изнерви депутатите, част от които все още не могат да се примирят със загубата на народната любов. При всичко изброено дотук се натрапва един-единствен възможен изход - няма как това НС да изпълни задачите, които си поставя. Затова новите избори - предсрочни, разбира се, са неизбежни. Колкото и да са силни аргументите, че вот сега и веднага ще повтори статуквото. По-зле от това няма накъде.