Президентът Росен Плевнелиев върна актуализацията на държавния бюджет с напълно приемливи писмени аргументи. В мотивите към ветото, написани от експерти, Плевнелиев настоява да се разбере повече за анализите на двете приходни агенции, на базата на които се очаква спад в планираните за годината приходи. Президентът иска повече яснота какви точно са забавените задължения към бизнеса, които ще се покриват с допълнителни разходи и повече аргументи какви са рисковете пред фискалния резерв, за който се предлага да бъде подкрепен с допълнителен дълг в размер до 1 млрд. лв. Всичко това - по-голяма видимост на публичната политиката и по-добра аргументация на законодателството, е в полза на обществото.

Дотук се изчерпват убедителните аргументи в полза на заетата от държавния глава позиция по актуализацията на бюджета. Проблемът в наложеното вето е в двойния аршин в действията и бездействията на президента. Претенцията на президента, че е отворен за диалог и добронамерен, а в налагането на вето по целесъобразност няма нищо нередно, e неубедителна. Адресираният назад във времето аргумент, че президентът досега не е прибягвал до подобни крайни мерки, защото гражданското общество не се било събудило, е обиден и звучи като някакъв личен катарзис, за който трябва всички да сме щастливи. Къде се пука аргументацията на президента?



Няма нищо нередно във вето по целесъобразност



Тази теза, застъпена от президента, е само формално и частично вярна. Да, президентът по конституция има право да връща приети от парламента закони, включително и по целесъобразност. Ако изведем тази теза до крайност обаче, тя е в състояние да блокира държавата. По тази логика например един дясно настроен президент може да връща всеки един акт на ляво доминиран парламент заради съдържателно несъгласие с провежданата политика. Наред с принципните аргументи, изложени в писмените мотиви към ветото, по време на пресконференцията на държавния глава се чуха и съдържателни оценки на политиката. Например президентът не е съгласен с извънредните разходи да се разплащат дългове на нереформирани министерства като МВР и МО. Тази теза се повтаря до безкрай от десни тинк танкове и надали има някой, който ще я оспори. В същото време именно служебното правителство, назначено от Плевнелиев, обяви, че ще разплати същите тези просрочени задължения, по които текат лихви - в крайна сметка задължението си е задължение, и не го направи. Президентът изрази и съдържателно несъгласие с намерението на правителството да тегли заем в подкрепа на фискалния резерв, което се оценява като неактивна политика и счита за по-правилно, ако ще има заеми, да са инвестиционни. Всичко това е хубаво от гледна точка на плурализма, но президентът влиза в ситуация да звучи като опозиционен кандидат за премиер, какъвто не е



Ветото - единичен катарзис или нов стандарт



С наложеното вето президентът прави заявка за много активно участие във фискалната политика на страната оттук насетне. Ако възнамерява да бъде последователен, той ще трябва да налага вето върху всеки бюджетен закон, в който има недостатъчно добро аргументиране на приходите и разходите. Ще видим дали това ще се случи, но изтеклата част от мандата на президента не работи в негова полза. С аргументите, с които сега връща актуализацията на бюджета, Плевнелиев можеше да върне и оригиналния закон за държавния бюджет за 2013 година, критикуван сериозно за залагане на нереалистични приходи, с които да се вържат сметките по вдигане на пенсиите. Президентът можеше да наложи вето върху новия данък върху лихвите по депозитите, за който има и аргументи за противоконституционност, можеше да възрази за изземването на поредните 50 млн. лв. от здравни вноски във фискалния резерв вместо в бюджета на НЗОК, можеше да попита защо се посяга на неприкосновени фондове в резерва като Сребърния фонд за покриване на текущи разходи поради липсата на свободни пари. Не на последно място, президентът Плевнелиев можеше да не започва мандата си с искане на извънредна субсидия от 1 млн. лв. от правителството заради недостиг на средства - субсидия, неодобрена от парламента. Сега президентът критикува кабинета за същото - че заобикаля Народното събрание за разпределяне на извънредни разходи, и иска да получи картбланш да харчи 286 млн. лв. по свое усмотрение. По тази схема при актуализацията на бюджет 2010 правителството на ГЕРБ поиска и получи картбланш от парламента да харчи 4 пъти повече средства - 1.14 млрд. лв.



Добронамереност без диалог



Добронамерената поза, която президентът се мъчи да заеме, идва след пълен отказ да участва в диалог в рамките на бюджетната процедура. Президентът разкритикува правителството, че не е чуло бизнеса, синдикатите, неправителствения сектор. Бизнесът, синдикатите, неправителственият сектор обаче се изказаха - първо на срещи във финансовото министерство, после в парламента. През цялото време президентът мълча и няма публична информация да е правил опити да чуе същите тези заинтересовани страни, а накрая, буквално ден преди гласуването на актуализацията, обяви, че е склонен да наложи вето, без да даде нито един конкретен аргумент. Въобще тези внезапни избликващи чувства на политиците в последните месеци стават заразни.



Ветото порасна в поредица от грешни действия на кабинета



Във ветото в крайна сметка няма нищо фатално и то може да е полезно на фона на продуцираните от кабинета недомислици и бързане с актуализацията. В паниката да провежда кризисен пиар правителството прибягна до груби спекулации. Кабинетът първо твърдеше, че ще се справи, без да актуализира бюджета, а след броени дни реши, че положението е катастрофално. Премиерът Пламен Орешарски, който би следвало да има опит, заговори за простиращи се от 1 до 2 млрд. лв. дупки в хазната, които после рязко започнаха да се смаляват. Имаше груба спекулация и по адрес на размера на невъзстановения ДДС. Сроковете за обществено обсъждане на проекта за актуализация бяха нарушени и финансовото министерство отпусна 3 дни при законов минимум от 14 дни. Проектът не бе съгласуван по министерства с аргумента да се избегне ведомственият натиск за допълнителни харчове, а после бе форсиран и в парламента. До последно нямаше убедителни данни, че изпълнението на планираните приходи върви зле. Подобна таблица с данни за юни бе представена буквално в последния момент на заседанието на бюджетната комисия в НС по приемане на проекта на второ четене и обществото така и не можа да разбере в детайли кое с колко изостава и защо и единственото, което запомни, е, че ще се взима заем. По този повод правителството заслужи критики, включително от депутати от БСП, че бърза и може би е следвало да изчака данните и за септември. Продължава да няма списък на задълженията към бизнеса на централната администрация - кои министерства за какво дължат пари и откога, публикуването на подобен списък е елементарно. Истина е и че отделни представители на управляващото мнозинство се заиграха популистки с темата "подкрепа за социално слабите." На фона на тези груби грешки и цялата препирня правителството може да се сърди единствено на себе си, че превърна бюджета в залог на политически игри. В тези игри се включи и президентът. Видно е, че той разчита на безрезервната подкрепа на едната половина на обществото, която в настоящия момент не би приела нито едно действие на управляващото мнозинство. Но какво ще прави с останалата половина?