Две години след избухването на същинските протести в арабските държави положението не може да бъде оприличено с оптимистична прогноза. За тези две години театърът на действие се премести постепенно от Тунис към Сирия, като всяка следваща вълна на протести ставаше по-силна и посрещана по-кърваво от властите.

На фона на протестите изникна нова сила, която дълго време разработваше структурите си под ударите на светските режими - политическия ислям и неговите партийни измерения. В случая с "Мюсюлмански братя" светът видя голяма засилка, завършила с не толкова успешен скок и приземяване. В Египет Братството пое контрол над властта, но не успя да изпълни обещанията и очакванията на обществото. В Тунис "Ан Нахда", оприличаваща себе си като близка по идеология с Партията на справедливостта и развитието в Турция, изтървава руля на управлението, като само за 6 месеца в страната бяха убити двама от най-известните политици в левия спектър от политическия живот в страната. В Либия пък, държавата, която получи открита подкрепа от Запада срещу Кадафи, ислямистите не получиха силни козове в управлението, но тяхното влияние не бива да се подценява. Там обаче обществото излиза по улиците при първите знаци, че става нещо нередно.

След като египетската армия свали воденото от ислямиста Мохамад Морси правителство, коментатори побързаха да обявят



края на ерата на ислямистите



и политическия ислям. Такива прибързани заключения обаче не успяват да разгледат по-дълбоки въпроси като: Дали сме свидетели на началото на края на религиозно базираните партии или това е провал на ислямистите да управляват ефективно и новаторски? Колко вреда има от първия опит на "Мюсюлмански братя" да управлява? Дали свалянето на първия демократично избран президент в съвременната история на Египет подкопава демократичния преход?

Трите арабски държави в Северна Африка, откъдето започна Арабската пролет, са в състояние на политическа и социална криза. Докато вниманието на медиите по обясними причини е насочено към касапницата в Египет, в която се превръща свалянето на демократично избрания президент Мохамед Мурси. По официални данни най-малко 70 души от "Мюсюлмански братя" са били убити през почивните дни. Докладите са противоречиви, а броят на убитите и ранените е неясен - според "Мюсюлмански братя" убитите са над 100, а ранените 1500, докато здравното министерство в Египет посочва по-нисък брой - 38 убити. В същото време положението в Тунис и Либия не трябва да се пренебрегва.

В Либия няколко протеста избухнаха срещу ислямистите. На 27 юли демонстранти блокират магистралата, водеща до международното летище в Триполи. В същия ден голям брой демонстранти се събраха на Площада на мъчениците в Триполи, за да протестират срещу убийството на активиста от Бенгази Абделсалам ал-Мисмари. Също така имаше щурм на сгради, принадлежащи на "Мюсюлмански братя" в Триполи и Бенгази, по-късно пък пожар избухна пред сградата на вътрешното министерство.

Демонстрациите в Либия започнаха след убийството на Абделсалам ал-Мисмари, активист от Бенгази, който беше застрелян в петък, когато напуска джамията след петъчната молитва. Двама мъже, свързани със службите за сигурност - пенсиониран полковник от военновъздушните сили и старши полицай - пък бяха убити при други отделни атаки.

Въпреки че



нападенията срещу силите за сигурност



са често срещано явление през последните две години, убийството на Мисмари е нещо различно, защото той е активист, изиграл ключова роля в ранните етапи на революцията срещу Муамар Кадафи. По-късно той стана критик на въоръжените групировки, които свалиха Кадафи, но отказват да свалят оръжие. Освен всичко друго Мисмари е открит враг на "Мюсюлмански братя" в Либия.

През последните две години в Либия са извършени над 50 политически убийства и бомбени нападения срещу определени лица в Бенгази и източната част на Либия, а правителството изглежда не може да направи много, за да спре тази тенденция. На пресконференция на 23 юли министърът на вътрешните работи Мохамед Шейх бе попитан защо няма арести във връзка с всички тези нападения. Шейх не отговори директно - вместо това заяви, че най-вероятно отговорни са бивши затворници, че има информация, но засега тя е секретна. На друга пресконференция ден по-късно премиерът Али Зейдан призна, че правителството е слабо, заявявайки, че: "никога не сме казвали, че можем да контролираме напълно ситуацията, но сме в състояние да преминем този етап".

Не е по-леко положението в съседен Тунис. На 26 юли масов протест, организиран от най-големия профсъюз в страната, блокира живота в столицата Тунис. Повод е



убийството на левия политик Мохамед Брахми,



а неговото убийство е второто подобно за тази година, след като по-рано бе застрелян големият водач на левите движения в Тунис Шукри Белайд. Това повдигна въпроса дали преходното правителство на коалицията, ръководена от ислямистката партия "Ан Нахда", може да оцелее.

Въпреки че "Ан Нахда" побърза да осъди убийството на Брахми, много тунизийци държат правителството виновно за станалото. Покушението срещу Мохамед Брахми е провал за правителството и в частност за политиката относно сигурността в страната. За много тунизийци в момента най-правилното действие е да бъде разпуснат кабинетът и да бъде назначено правителство от експерти. Смъртта на Брахми наля огън в антиислямистките настроения в Тунис, където се надига движение, подобно на "Тамаруд" (Бунтовници) в Египет, организирало протестите срещу египетския президент Мохамед Мурси. Брахми, който е от размирния град Сиди Бузид, откъдето започва революцията през 2010 година, беше открит критик на "Ан Нахда" и няколко пъти протестираше с гладни стачки.

След дълго забавяне Тунис е на път да финализира новата конституция, която да проправи пътя за парламентарни избори. Една от версиите за извършеното убийство е, че се цели забавяне или провал на този процес. Междувременно полицейските органи съобщиха, че оръжието, с което е убит Брахми, е същото, с което беше застрелян Белайд. Но бързината, с която беше съобщено това, кара някои да смятат, че тази истина може би е просто удобна в момента на правителството, за да бъде насочено недоволството към салафитите в страната, а не към "Ан Нахда". Убиецът Абубакър ал Хаким е смятан за свързан с "Ал Кайда" и членува в салафистки движения. Но към момента местонахождението му е неизвестно.

Можем ли да кажем, че



политическият ислям



е сериозно ударен от последните събития в Либия, Тунис и Египет? Със сигурност. Но в никакъв случай не трябва да пишем некролога. Последиците и ехото от събитията ще надхвърлят Египет в съседните арабски държави от Близкия изток. Ислямистите в Тунис са разтревожени, че народното недоволство може да се обърне срещу тях. След мащабните арабски въстания от 2010-2012 година има широко разпространено схващане сред арабите, че ислямистите печелят неудържимо. Тази представа се обърна с главата надолу, след като милиони египтяни протестираха срещу ислямистите в Египет и последвалото сваляне на Морси. В момента "Мюсюлмански братя" се превръща в черна марка за политическия ислям като цяло.

Като основна ислямистка организация, създадена през 1928 година, провалът на първия опит на "Мюсюлмански братя" да управляват вероятно ще опетни отношенията с другите клонове в Палестина, Йордания, Сирия, Тунис и Мароко. "Хамас" вече се възстановяват от силната буря в Кайро, а "Мюсюлмански братя" в Йордания усещат засилващо се налягане върху тях. Сирийските ислямисти са дезориентирани и се страхуват, че приливът ще се обърне срещу тях. Либералната опозиция в Тунис се енергизира и планира настъпление срещу управляващите от "Ан Нахда". Дори умерените ислямисти от Партията на справедливостта и развитието в Турция гледат с тревога на ставащото в Египет.

Интересните времена тепърва предстоят за арабските страни от Арабската пролет.

-----

* Руслан Трад е роден в София. Завършил е Класическата гимназия, в момента учи PR в СУ. Създател е на първия български блог за арабски свят - Intidar и на форума за арабска култура. Лектор е в Дипломатическия институт.