Ако един президент или депутат наклевети някой човек, включително като го обяви за убиец, измамник или му припише каквото и да е друго престъпление, то съответното високопоставено лице не може да бъде съдено за клевета. Същото е положението и ако държавен глава или народен представител използва служебното си положение и примерно от екрана или от радиоефира обиди, пък било то и по най-драстичния начин някого. Този пълен абсурд съществува в България в момента и причина за това е съществуващото законодателство, съдебната практика и възможността всеки да си тълкува, както иска и конституцията, и отделните закони.

Тази очевидна несправедливост лъсна още по-натрапчиво наскоро, след като Софийският окръжен съд (СОС)



спря наказателното дело срещу бившия вътрешен



министър Цветан Цветанов за клевета, образувано по жалба на бившия председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Причината - неговият депутатски имунитет. Чрез това тълкуване съдът на практика обяви, че който и да е депутат не може да бъде обект на такова дело, докато е в Народното събрание. В случая с Цветанов това препятства и дела за обида и клевета, които се готвеха да заведат лекари, които той обрисува като убийци чрез четене на специални разузнавателни средства от парламентарната трибуна.

С определението си за спиране на производството по делото на Мирослава Тодорова тричленен състав на съда реши да не се дава изобщо ход на делото, защото "към настоящия момент следва да бъдат съобразени резултати от проведените на 12 май 2013 г. парламентарни избори. Според тях подсъдимият по делото Цветан Цветанов е бил избран за народен представител. Като такъв той придобива т.нар. парламентарен имунитет". Съдиите посочиха и че наказателната неприкосновеност "представлява забрана за търсене на наказателна отговорност от народните представители през време на пълномощията им за извършени от тях престъпления". Те твърдят и че парламентарният имунитет, предвиден в конституцията, обхваща и



"забрана за търсене на наказателна отговорност



от народните представители през време на пълномощията им за извършени от тях престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия - т.нар. престъпления от частен характер, за каквото престъпление е обвинението по настоящото дело". Според тях в този случай следва да намери приложение разпоредбата на член от НПК за спиране на наказателното производство срещу подсъдимия до изтичане на пълномощията му като народен представител.

Съдия Мирослава Тодорова заведе дело за клевета, след като в две интервюта Цветан Цветанов я обвини във връзки с организираната престъпност. Така в ефира на bTV той бе попитан: "Скандал с шефката на Съюза на съдиите - вие я обвинихте, че покровителства едва ли не мафията...", на което Цветанов веднага отговори: "Абсолютно, абсолютно! Има подходи, които се прилагат в съдебната система от подобни съдии, които са всъщност в услуга не на обществото, не на хората, които плащат данъците за издръжката на тази съдебна система, а които покровителстват организираната престъпност".

Именно заради тези думи съдийката заведе дело за клевета. Впоследствие Тодорова бе и уволнена от предишния състав на ВСС заради забавени мотиви по три дела. Наскоро това й наказание падна във Върховния административен съд и тя отново се върна като съдия в Софийски градски съд. Нещо, което обаче изобщо не може да й върне щетите от казаното от Цветанов.

Процесът срещу бившия МВР шеф на първа инстанция попадна в Пловдивския районен съд, след като в София всички дадоха отвод. Пловдивските магистрати оправдаха Цветанов с твърденията, че



Цветанов е изразявал гражданското си мнение,



ползвайки правото си на свобода на словото. И когато това решение бе обжалвано, изведнъж се оказа, че делото дори не може да бъде гледано.

Проблемът с т.нар. частни наказателни дела и депутатския имунитет всъщност може да се окаже и дори много сериозен. Докато конституцията предвижда възможност за искане на главен прокурор за сваляне на имунитет на народен представител за престъпление от общ характер, то такава няма за делата от частен характер. По тях не може и прокурор да иска сваляне, защото той не участва по делото и процесът се води по тъжба на пострадалия. Има празнина в закона и практиката на КС и по отношение на възможността депутат да си свали сам имунитета. Това е предвидено пак само по обвинения за престъпления от общ характер.

Според действащата конституция народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Като оставим настрана обстоятелството, че примерно Цветанов е говорил срещу Тодорова, когато не е бил депутат, то и въпросният конституционен запис определено няма предвид, че народните представители могат да си говорят каквото искат и да клеветят и обиждат безнаказано.

Конституцията обаче



добавя и още малко имунитет на депутатите



Според чл.70 от основния закон "депутатите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание". Предвидено е и че разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява парламентът, а ако той не заседава - председателят на Народното събрание.

След остри еврокритики бе направена конституционна промяна, с която уж леко се ограничи неприкосновеността на народните представили. Освен това бе предвидена и по-лесна процедура, включваща и възможността разрешение за възбуждане на наказателно преследване да не се изисква при писмено съгласие на народния представител.

Всъщност настоящият главен прокурор Сотир Цацаров отправи две отделни искания до парламента за сваляне на имунитета на Цветанов - едно по делото за незаконното подслушване, а другото заради отказ на бившия шеф на МВР да изпълни законно разрешено от съда подслушване. И в двата случая Цветанов сам се отказа от имунитета си и така



прокуратурата образува досъдебните производства срещу него



Същото се случи и с още няколко искания на Цацаров, свързани с досъдебни производства срещу депутати от ДПС. Те също се отказаха. И по образувани преди време срещу тях досъдебни производства продължиха.

Абсурдното е, че по тези дела може да има обвинения и съд, а по такива, свързани с частни тъжби, не може. А освен за обида и клевета, такова е и примерно за лека телесна повреда. Иначе казано, ако депутат те удари и не ти нанесе средна или тежка телесна повреда, то никой нищо не може да му направи. Може съответният народен представител да ходи по улицата и да бие наред, само трябва да внимава да не извади око, или да не спука тъпанче, или да не пробие бял дроб, че в този случай може да има дело от общ характер и да се стигне до съд чрез искане за сваляне на имунитета от главния прокурор.

Всъщност съществуват две версии за това имат ли депутатите имунитет по дела, преследвани по частна тъжба, каквито са например и тези за обида и клевета, или пък не. Според първата след като законодателят изрично е предвидил, че имунитетът важи за дела от общ характер - каквито са например за подкуп, убийство, неплащане на данъци, измама, палежи, кражби, грабежи, то нямало неприкосновеност и за процесите по тъжба. Другата теза обаче е, че щом има и за тежките, то още повече има и за леките.

На практика съдът приема именно тази втора хипотеза. Включително и със спирането на делото срещу Цветанов за клевета. И за цялата тази ситуация вина имат и празнините в законодателството, и правоприлагащите органи, и всички, които могат да попитат Конституционния съд, за да се изчисти всичко веднъж завинаги. Очевидно обаче за политиците, за депутатите тази ситуация е повече от удобна.



Още по-абсурдно е положението с президента



Според чл.103 от конституцията "президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции". Единственото изключение е в случаите "на държавна измяна и нарушение на Конституцията". В тези случаи обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание. В този случай трябва за това да са гласували повече от две трети от народните представители - т.е. поне 160 депутати. После Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че примерно държавният глава е извършил държавна измяна или е нарушил Конституцията, то пълномощията му се прекратяват. Същото се отнася, ако нарушителят е вицепрезидентът. И толкова.

Както става ясно от конституционните разпоредби, т.нар. импийчмънт може да се случи изключително рядко и още по-трудно. Дори може да се каже и почти невъзможно - трябва да има парламентарно мнозинство от над 160 депутати, а отделно от това да има и мнозинство в Конституционния съд. Но това е друга, следваща тема.

В случая е важно, че президентът, а покрай него и вицепрезидентът не отговарят по никакъв начин за своите действия. Включително и по граждански, и по наказателни дела. Дори за тях има разпоредба в конституцията, която абсолютно забранява да бъдат задържани, както и изрично определя, че срещу тях не може да бъде възбудено по какъвто и да е начин наказателно преследване. Без значение дали от общ характер - например за подкуп, или пък от частен характер - за обида и клевета. Нещо повече. Докато едно лице е президент или вицепрезидент, то той не носи нито административна отговорност, нито дори гражданска такава. Или казано иначе, ако държавен глава наклевети някого - например от телевизионния екран обяви за убиец някой човек, някой политик, някой депутат, то той не носи никаква отговорност, докато е президент. След това обаче той няма имунитет. Но то пък след четири години може да е минала и давността дори. И ситуацията да се е променила. И съответният човек да е изконсумирал всичко неприятно от казано или направено от държавен глава.

В крайна сметка и депутатите, и президентът трябва да са равни на всички останали граждани. Нещо повече. Те трябва да са дори по-равни, защото, ако един народен представител или държавен глава наклевети, обиди, удари човек, е два пъти по-тежко дори. Първо, защото въпросният извършител трябва да е много по-отговорен. И второ, защото неговите възможности за влияние и внушение са много по-големи и хващат много повече вяра.

Затова и час по-скоро трябва да се промени и законодателството, и неговото тълкуване, и съдебната практика. И един президент или пък депутат да може да бъде съден също толкова лесно например за обида и клевета, колкото и всеки един от българските граждани.