Изборният кодекс се оказа епохален труд. Повече от два месеца той е най-обсъжданата тема сред управляващи и протестиращи. Хората на улиците искат час по-скоро правила за избор на народни представители, които да гарантират разчупване на статуквото, и веднага след това предсрочен вот. Депутатите в парламента протакат колкото се може повече неговото изработване, за да имат време за глътка въздух от доматения обстрел и вувузелите под прозорците на НС. А наесен може и да им се размине. Само че, както е тръгнало, това е твърде оптимистична възможност. По-скоро утопична. През септември сегашният протест може да им се стори като дребно заяждане.

Политиката в българския й вариант е игра на нерви и надлъгване. Засега има паритет на силите - и едните, и другите са решени да не отстъпят. Гражданите вероятно щяха да се съгласят и на чисто нов кодекс, каквото е намерението на мнозинството, ако не виждат, че единствената цел на занятието е умишлено забавяне на процеса. Маневрите с двете комисии за изготвянето на закона са за отвличане на вниманието. И това бе забелязано от омбудсмана Константин Пенчев, както и от редица НПО с интерес към темата. И съвсем резонно те отказаха да участват в организираната от БСП говорилня при Мая Манолова. Тя успя да спре вниманието само на вечни демократи, откровени лаици и скучаещи възрастни хора. След "усиления" труд на двата органа се разбра, че тая работа няма да е бърза въпреки уверенията, че кодексът влиза в парламента през есента. Въпросът е коя есен. Манолова си е взела за домашно да обобщава огромно количество от взаимноизключващи се предложения.

"Дребен" детайл е, че останалите членове на временната комисия за кодекса се правят не просто на разсеяни, те въобще не са в час с въпросните промени. Хванали са се за Венецианската комисия като Станишев за ПЕС и чакат да им каже как да излязат от батака. Обаче тя вече си каза всичко, каквото имаше да казва.



Какво е сигурно досега?



Че нищо не е ясно. Няма отговор на най-важния въпрос - каква ще е системата за избор на депутати. Мажоритарна, пропорционална, смесена по германския модел, ще има ли квота за гражданите. Според Манолова единственото сигурно е, че системата ще е със засилен мажоритарен елемент. Добрутро! На този урок отсъстващи българи няма. Не че е много интересен, просто друг липсва. А това беше най-същественият проблем. Но БСП предпочете да остави важното за края. Т.е. обърна логическата пирамида съвсем тенденциозно. Разбира се, че е важно каква ще е бариерата за вход на парламента, как да се изчистят фантомите от изборните списъци, какъв да е депозитът за участничките, обаче как ще се изчисти всичко това, когато не е ясно основното. Точно по този въпрос т.нар. дискусии циклят. Преди време депутатите проведоха дълъг разговор по темата, но основното искане на протестиращите за мажоритарен вот почти не бе засегнато. Вместо това за пореден път Манолова обясни, че действащият кодекс обслужва единствено ГЕРБ и е написан с цел да осигури служебна победа на партията. Тя изтъкна, че голяма част от хората не се чувстват представени в парламента. Рамадан Аталай (ДПС) констатира, че "когато един закон се подготвя с цел да спечелиш избори, винаги бумерангът се връща към теб". Според Павел Шопов от "Атака" дебатът за промяна на изборните правила е твърде закъснял. Той посочи, че трябва да се обърне особено внимание на борбата с фалшификациите на изборите, защото вместо да намаляват, те са се увеличили при управлението на ГЕРБ. Това е.

За по-сериозен мажоритарен елемент настояват не само гражданите, а и неправителствените организации. Идеите как точно да става това обаче се разминават сериозно. Проф. Михаил Константинов предложи половината от депутатите да се излъчват мажоритарно по примера на Германия, а останалата половина - пропорционално. Според друг специалист - проф. Димитър Димитров, трябва да има задължително преференциално гласуване с посочване на предпочитан депутат от съответната партийна листа. По тези идеи вече нееднократно е имало дебати, включително и при последния ремонт на кодекса, когато депутатите не намериха сили нито за повече мажоритарен елемент, нито за преференции в листите.



Сега нещата просто се повтарят



А докато специалистите спорят помежду си, политиците гледат отстрани и имат прекрасна причина да оправдават бездействието си.

Ако се съди и по решенията, които се вземат по другите съпътстващи въпроси, положението не е по-различно. БСП клекна пред партньора си от ДПС за изчистването на изборните списъци. Нека не забравяме, че това беше едно от основните й предизборни обещания. Изходът социалистите намериха, като прехвърлиха камъните в градината на общините, които да дават по-точни данни на МВР и ГРАО. Което очевидно няма да реши проблема, тъй като общините нямат пълна информация за живеещите в страната и извън нея. Подобна ще е и реакцията на ДПС и по въпроса за имащите право на глас, ще видите. Партията на Доган няма никакво намерение да се раздели с гласовете от Турция, левите пък няма на кого да разчитат за мнозинство, ако не им угодят.

И стигаме до гражданите, които искаха нещо много просто - да бъдат изравнени правата им с тези на партийните кандидати. Това, както обясни онзи ден и омбудсманът Константин Пенчев, можеше да се извърши с корекция на сегашния Изборен кодекс. "Никой не е говорил за нов Изборен кодекс, който може би ще въведе някаква нова, нечувана досега у нас изборна система. Сами разбирате, че този епохален труд ще вземе години, а хората искат да имат в момента гаранции, че ако утре има избори, правилата ще бъдат по-правилни, по-справедливи и те ще могат да участват наравно с партийните кандидати", обяви общественият защитник. Точно това не се случи. И така нещата се разводниха. Предложенията, които заляха медийното пространство, се оказаха напълно неизпълними, а често и взаимно изключващи се. Хората от улицата зададоха матрицата и очакваха специалистите да измислят начин да я изпълнят със съдържание. Нещо, което те не желаят да направят. Защото сегашната матрица напълно ги устройва. Ще намалят прага на депозита за участие във вота, но само за независимите кандидати, които са нищожно малко, ще въведат непреодолим и безсмислен праг за преференциите (между 7 и 9%) въпреки предупрежденията на специалистите, че бариера над 5% няма да сработи, ще направят още някой друг дребен реверанс, но ще запазят формата, която да им гарантира възпроизводство. Жадуваната равнопоставеност на кандидатите в медиите също ще си остане мираж. Така че системата ще си остане почти непокътната с обещанието да се промени някога. За по-бързо, нали разбирате.



Промените бяха заченати в грях



Спомняте ли си т.нар. изборен борд при президента, който трябваше да е гарант за честността на вота на 12 май? Нещо да се случи след създаването му, въпреки че беше продължен и при служебния премиер Марин Райков? Не, всички разчитаха специалистите да им укажат посоката. Но как да стане това, когато и те са разделени по въпроса. Е, добре. Кой да е арбитър? В парламента има достатъчно печени юристи, чуха народа в пленарната зала, чуха и улицата. Ами да седнат и да родят най-сетне нещо, за да оправдаят присъствието си в НС. Нали затова им се плаща. Но не, те правят планове наесен всичко да продължи по старому - хората да мирясат накрая. Епохалният труд има нужда от време, нали?