|
Сугарев впрочем е
поредният, който решава ясно да каже, че царят е гол
Далеч преди него същото декларираха и неколцина магистрати, един от тях - прокурорът Николай Джамбов, вече не е между живите. Преди 2 г. той се самоуби и в предсмъртното си писмо прикани главния прокурор, ако има съвест, да си подаде оставката. Останалите опоненти на Филчев бяха размествани, понижавани, проверявани, разследвани. И сега, дори и да не мълчат, никой не им обръща внимание. Същото се случи и с многобройните публикации, поставили под въпрос стила и методите на управление на главния прокурор.
Напоследък зачестиха и критиките отвън - най-безпардонен бе шефът на американския комитет за разширяването на НАТО Брус Джаксън, който в прав текст рече, че прокурорският рейтинг в борбата срещу престъпността е нула и че нашите обвинители май се занимават с политическо разчистване на сметки, а не със същинската си работа. Последният евродоклад за България пък констатира, че подборът, назначаването и повишаването в прокуратурата не са прозрачни и трябва да се модернизират методите й на ръководство.
Вероятно ще има и други изказвания - по света и у нас. Проблемът е какво ще последва. А прогнозата - нищо няма да се случи, ако статуквото остане непроменено.
Това ни връща към
"легалния" начин за отстраняването на главния прокурор,
за който настоя Сугарев.
По конституция обвинител N1, както и шефовете на върховните съдилища, има 7 години мандат. Според съдебния закон той предсрочно напуска поста, ако подаде оставка, установи се "трайна фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си поради тежко заболяване", ако го пратят в затвора за престъпление или стане ясно, че ведно с прокурорстването той е и депутат, кмет, общински съветник, член на политическа партия.
Органът, който може да свали главния прокурор, е Висшият съдебен съвет. Законът не е написал как точно се установява тежкото заболяване на съдебните шефове, но то очевидно трябва да е толкова непоправимо, че човекът изобщо да не става от леглото. Покрай оставките въпросителни няма, но шансът да се стигне дотам е повече от минимален. Макар и нова, демокрацията ни през последните години показа, че няма толкова наивен магистрат, който освен в съдебната власт явно да поработва и в останалите, да членува в партия или да кметува. И на практика, за да може ВСС предсрочно да прекрати мандата на главния прокурор, той трябва да бъде осъден за престъпление. Но за да бъде осъден, ВСС преди това трябва да е снел имунитета му и да е позволил разследване срещу баш обвинителя на държавата. Доскоро тук се коренеше парадокс - по закон ВСС можеше да се занимава с имунитетни въпроси само по предложение на главния прокурор. Т.е. този магистрат бе овластен да предлага разследване на всички от съдебната власт, но нямаше кой да потърси сметка за стореното от него. Летният ремонт на съдебния закон предвиди, че имунитети вече могат да искат и петима членове на ВСС. И ако искането за главния прокурор бъде удовлетворено, той веднага се отстранява от поста до приключване на разследването. Тази поправка наистина е атакувана пред Конституционния съд и може и да падне. Но до произнасянето на КС законът трябва да се прилага и изпълнява такъв, какъвто е. Сиреч -
в момента няма пречка петима висши магистрати
да поискат имунитета на Филчев и така да приложат легалния начин за неговото отстраняване. Стига да посочат достатъчно данни, че той е извършил тежко престъпление (което се наказва с над 5 г. затвор). Такива вече са повечето престъпления, описани в Наказателния кодекс.
И тук стигаме до няколко големи "но"-та.
Първото - дали в отвореното писмо на Едвин Сугарев до родните институции има такива данни. Като изчистим "моралните" елементи в посланието, там се твърди, че:
- чрез приближени Филчев е натискал и тероризирал прокурорите Николай Джамбов и Васил Миков - първия, задето дръзна публично да възроптае срещу ставащото във ведомството, втория - задето му бе конкурент на поста;
- делото за самоубийството на Джамбов е смачкано и главният прокурор не е разпитван по него;
- плевенската прокурорка Ваня Савова, оплакала се във ВСС, че съзнателно й пречат да разследва източването на $ 5 млн. от клон на ПЧБ в град Левски, е заплашвана, че "може да има и втори самоубил се прокурор";
- бившата дясна ръка на Филчев - прокурорът Николай Колев, е разследван и арестуван по измислени обвинения;
- издатели и журналисти са шантажирани с привикване на разпити, нареждането на проверки и дела. Става дума за привикването на бившите главни редактори на "Демокрация" Невен Копанданова и Атанас Свиленов, за издателя на "Земя" и "Дума" Димитър Иванов, срещу когото м. г. почна следствие за изчезналия преди години архив на 6-о, и за главния редактор на "Труд" Тошо Тошев, проверяван за имоти и данъци. Както и за Стефан Софиянски, Антоан Николов и Любомир Павлов, препитвани заради публикация за брата на Филчев Ангел Борисов в "Новинар";
- шефът на КС Христо Данов е рекетиран чрез подновяване на преписки срещу сина му Веселин Данов;
- Софиянски е разследван за еврооблигациите по поръчка на лидер, протежирал Филчев;
- ембаргова оръжейна пратка е освободена след лично обаждане на Филчев от Украйна. За спирането на пратката сега разследват ексшефа на НСС ген. Атанас Атанасов;
- неправомерни арести и разследване за подслушвателните устройства в дома на главния прокурор, за които се е знаело, че са стари и не работят;
- закупуване на камери за следене на магистрати;
- съмнения за участие на главния прокурор в убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева - вече пенсиониран и също следствен следовател е установил, че убитата е била в близки връзки с Филчев и между тях е имало сериозно спречкване, както и че адвокатката е разполагала с компромати за намесата на висши прокурори в приватизацията.
Това са все тежки престъпления, които се наказват с много повече от 5 г. затвор. Ако бъдат доказани.
И тук идва второто "но" - дали поне петима от ВСС ще проверят тези данни и ще поискат имунитета на Филчев и отстраняването му от поста до пълното изясняване на случаите. Отговорът отсега е ясен - не. С повечето от данните висшите магистрати са запознати отдавна от жалби на гореизброените репресирани прокурори и от сигнали в медиите. И нищо не са направили. Вероятно от страх.
С основание - последната прокурорска новина за разкритията на Сугарев е, че срещу него вече е образувано дело за набедяване, сиреч наказателната репресия е пусната в ход.
Но е време уплашените висши магистрати да проумеят и друго - колкото повече се плашат, мълчат и затварят очи пред правосъдните проблеми и в частност пред този с главния прокурор, толкова
по-неизбежна и неотложна става промяната в техния статут
Т. е. конституционният ремонт. Последният развой на събитията даде нови козове на поддръжниците на тезата, че конституционните промени ни трябват веднага, за да спре агонията на Темида. Техен най-яростен привърженик е правосъдният министър Антон Станков.
Вярно е, че политическата ситуация в момента не дава добри изгледи за успех на глобалните размествания в правосъдието с пращането на следствието и прокуратурата в изпълнителната власт, за да има ясни правила и отговорности. Макар по принцип да е "за", мнозинството в НДСВ още се ослушва и дори не е излъчило т. нар. си "конституционна комисия", която да формулира поправките в основния закон. СДС уж също е "за", но по негова инициатива депутати вече помолиха КС да разясни кога ремонтът може да се прави от Обикновено и кога - от Велико народно събрание. Ако КС рече, че много от промените са в правомощията на Великото събрание, въпросът може да бъде изтеглен от дневния ред на 39-ото ни НС. Обратното би означавало царските хора да се съгласят да ги разпуснат и доброволно да сдадат властта, за да се тръгне към избори за Велико народно събрание. БСП също не е отстъпила от категоричния отказ сега да се занимава с конституцията.
Вярно е обаче и че от тази ситуация има изход - каквото и да рече КС. Министър Станков вече загатна за него преди дни. Изходът е прокуратурата да не минава към изпълнителната власт, а да остане в съдебната. Но да има нови правила, в които ще пише, че главният прокурор се избира, отчита и отстранява от парламента. Както и да се премахне сегашният модел на централизираната прокуратура, в която всички са подчинени на обвинител N1 и са длъжни да изпълняват неговите нареждания. Идеята е оттук нататък главният прокурор да дава само методически указания на подчинените си в изпълнение на държавната наказателна политика, но не и да се меси пряко в делата им.
На пръв поглед това прилича на твърде "персонално" решение, посветено на Никола Филчев. Дори и да е така, идеята заслужава обмисляне - поне ще е стъпка напред. Освен права ще предвиди и задължения за една от най-властните фигури в държавата. Ще намали риска от произвол и от пълна безнаказаност. Ще пораздвижи правосъдието и ще го принуди по-детайлно да се вгледа в редиците си. Някой да е против?