|
Ноел Льоноар е родена през 1948 г. Има висше юридическо образование. След административна кариера в отговорни институции, която започва през 1972 г. в Сената, тя е назначена през 1988 г. за директор на кабинета на министъра на правосъдието. През 1990 г. получава задача от тогавашния премиер Мишел Рокар да работи в сферата на биоетиката. От 1992 до 2001 г. е член на Конституционния съвет, първата жена в тази висша съдебна инстанция. От 1992 до 1998 г. председателства Международния комитет по биоетика към ЮНЕСКО и работи над текста на "Общата декларация за човешкия геном и правата на човека", приета от Общото събрание на ООН през 1998 г. Тя ръководи от 1994 до 2001 г. групата по етика към Европейската комисия.
---------------------------------------------------
- Г-жо министър, годишният доклад на Европейската комисия насърчи България, като й призна статут на функционираща пазарна икономика, но не посочи 2007 г. като срок за приемането й в Европейския съюз. Кои са проблемите, които все още пречат на България да изпълни изискванията на ЕС?
- Преди да отговоря на вашия въпрос, трябва да изразя преди всичко удоволствието си от предстоящото посещение в България. Имах възможност през юли да приема в Париж вашия министър на европейската интеграция г-жа Кунева, както и в началото на октомври вашия министър на външните работи г-н Паси. На тези срещи можах да оценя колко сериозен е европейският ангажимент на вашето правителство и забележителния напредък, отбелязан от България по пътя на нейното присъединяване към ЕС. Възнамерявам по време на посещението си в София да потвърдя на своите събеседници - особено на вашия министър-председател - решителната подкрепа на Франция за целта на България да влезе в ЕС към 2007 г.
Както знаете, държавните и правителствените ръководители на съюза, които се срещнаха в Брюксел на 24 и 25 октомври за Европейския съвет, изразиха, по специалното настояване на президента Ширак, подкрепа за усилията на България и Румъния за присъединяването им към съюза на тази дата.
---------------
България напредна по забележителен начин през последните месеци във възприемането на нормативите на общността (acquis communautaire), за което свидетелства броят на временно затворените преговорни глави - 22 от всичко 31. Комисията взе под внимание този напредък и на 9 октомври призна за първи път на България статут на жизнеспособна пазарна икономика. Това не означава обаче, че България е готова да се присъедини още утре към ЕС.
----------------------
Освен енергетиката остават отворени и други "чувствителни" глави за преговори като селското стопанство, конкуренцията, транспортът, регионалната политика, околната среда, правосъдието и вътрешните работи, както и финансовите и бюджетни аспекти на присъединяването. Необходими са още значителни усилия, за да се засили административният и юридическият капацитет. Освен това българската икономика има нужда от още малко време, за да стане способна да устои на конкуренцията в единния пазар. При тези условия перспективата за присъединяване на България към ЕС през 2007 г. ми изглежда реалистична.
- Българският парламент реши, че реактори 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" могат да бъдат затворени само в момента на приемането на страната в ЕС. Мислите ли, че тази позиция може да бъде проучена като основа за преговори, имайки предвид, че Европейската комисия желае предсрочно затваряне на тези 2 реактора през 2006 г.?
-------------------
- Осъзнаваме усилията, които се искат от България за затваряне на "Козлодуй" в посочения срок, както и дебата, който се води във вашата страна. Но спазването на дадената дума по толкова чувствителна тема е залог за доверието към кандидатурата на България в ЕС.
Българските власти впрочем неотдавна обявиха своето решение за затваряне през 2006 г. на 3-и и 4-и реактор на АЕЦ "Козлодуй" съгласно изискването на ЕС, което се основава на препоръките на експерти по ядрена безопасност в страните-членки. Франция се радва на това решение, което само би улеснило дискусиите по глава "Енергетика" в преговорите за приемане на България.
------------------------
- България поиска техническа проверка на сигурността на "Козлодуй", каквато още не е правена официално от ЕС. Не мислите ли, че не е съвсем правилно да се взема политическо решение без обективна основа, преди още да са се произнесли експерти?
- Франция няма никакви възражения спрямо искането на българските власти за нова мисия на европейски ядрени специалисти в Козлодуй през 2003 г. - при условие, че тази мисия няма да послужи като претекст да се поставят под въпрос подписаните от България ангажименти. Ядрената безопасност е голяма грижа във всички страни на ЕС.
Държа между другото да напомня значителната помощ - повече от 400 милиона евро, предоставена вече от ЕС на България с цел да съпровожда демонтирането на "Козлодуй".
- България затвори 22 глави от преговорите си с ЕС, но продължава да се намира в една група с Румъния, която е затворила само 13 глави. Трябва ли България да чака Румъния, или може да напредне по по-бърза писта към ЕС? Възможно ли е един ден да видим и други страни, присъединени към тази група - като Хърватия, например, или дори Турция?
- Нормално е да има съревнование между България и Румъния. България набра известна преднина при възприемането на нормативите на общността (acquis communautaire). Както ви казах в началото на този разговор, това не означава, че България ще бъде готова да влезе още утре в ЕС и целта за присъединяване през 2007 г. ни изглежда при тези условия реалистична.
Очакваме, че Румъния също ще бъде готова да се присъедини на тази дата. Но също така е очевидно, че тя трябва да навакса много бързо своето изоставане спрямо България. Това ни изглежда възможно, ако тя не отслабва усилията си. В този смисъл бях много окуражена от разговорите си в Букурещ през септември и от решимостта, изразена от румънския министър-председател г-н Нъстасе по време на гостуването му в Париж в началото на октомври.
Що се отнася до Хърватия, тя още не е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и ще проучим евентуалната й кандидатура, когато й дойде времето.
Колкото до Турция, Европейският съвет в Брюксел приветства преди няколко дни важните мерки, взети през август от тази страна, за да отговори на политическите критерии, необходими за присъединяване към ЕС, и по-специално премахването на смъртното наказание и признаването на езиковите права на кюрдското малцинство. Държавните и правителствените ръководители заявиха също в Брюксел, че "се приближава перспективата за започване на преговори с Турция за присъединяване". Но те прецениха, че постигнатият от Турция напредък в политическия аспект, макар и впечатляващ, все още не е достатъчен, за да се определи още отсега дата за започване на преговори. Вероятно ще се върнем към този въпрос през декември в Копенхаген.
- Готова ли е Франция да дели с България и други новоприети страни в ЕС селскостопанските фондове и фондовете за развитие на икономически изостаналите райони?
- Както знаете, благодарение на споразумението между президента Ширак и канцлера Шрьодер въпросът за финансирането на разширяването бе уреден по време на Европейския съвет в Брюксел на 24 и 25 октомври, включително и по селскостопанската тема. Така наново бе пуснат френско-германският двигател. ЕС отново работи.
--------------------
В тези трудни преговори Франция се пребори с успех новите членове да започнат да получават в нарастваща тенденция преки селскостопански помощи още след присъединяването си. За целта ние се съгласихме да вземем под внимание бюджетните грижи на Германия и на някои други партньори, които първоначално не желаеха - напомням ви - да предоставят такива помощи на бъдещите членове. Така приехме да се определи таван до 2013 г. на разходите за общата селскостопанска политика, който да бъде на равнището на 2006 г.
----------------------
Резултатът от Европейския съвет в Брюксел показва ангажимента на Франция за успеха на разширяването. Нашата загриженост в тази дискусия бе двойна. От една страна, не желаехме разширяването да послужи като претекст за отказ от общата селскостопанска политика, която е един от големите успехи на европейското изграждане. Съумяхме да предотвратим опасността. От друга страна, желаем бюджетната цена на разширяването да бъде разпределена равномерно между всички страни членки на ЕС, като не се отнася само до селскостопанската политика. Успяхме да се договорим, че през 2006 г., по време на следващата дискусия за бюджета на съюза, ще доминира глобален подход за разглеждане на всички приходи и разходи, включително и за структурните дейности, както и за британския принос, тъй като не би било нормално Обединеното кралство да не поеме справедлив дял от цената на разширяването.
- Има ли двустранни проблеми между Франция и България, които могат да помрачат европейското бъдеще на моята страна, като например трафикът на жени и проституцията? Има ли опасност от възстановяване на визовия режим спрямо България и Румъния?
- България постигна значителен напредък в борбата срещу трафика на хора, корупцията и организираната престъпност. Вашата страна отбеляза по-специално забележителни резултати в борбата срещу наркотрафика, което се потвърждава от количеството заловен хероин от българските митници - 1500 кг през 2001 г. Мога да ви кажа, че френското правителство поставя на преден план този пример при обсъждането на разширяването.
-------------------
Но все още има несвършена работа в прилагането на европейските нормативи в областта на правосъдието и вътрешните работи. Не мисля, че възстановяването на визите би било добро решение. Обратно, трябва да засилим нашето сътрудничество, както започнахме да постъпваме с Румъния, с цел да разрешим тези проблеми.
---------------------
И накрая, докладът, представен на 9 октомври от комисията, подчерта голямата несигурност в условията за живот на хората в социалните домове в България, и по-специално в домовете за умствено увредени. Европейската амбиция на България изисква да подобри възможно най-бързо това положение, което противоречи на човешкото достойнство.