|
Августин Блажени
Едвин Сугарев публикува открито писмо до министъра на правосъдието и председател на Висшия съдебен съвет Антон Станков. Г-н Сугарев прави това в качеството си на гражданин и изрично подчертава, че писмото му не е обвързано с никакви политически интереси. Досегашната публична биография на Едвин Сугарев потвърждава това. В 12-годишната история на прехода той е правил няколко подобни граждански изяви, които много често са поставяли в неудобно положение политическите му съмишленици, но винаги са показвали точен инстинкт за истината.
Така беше с гладната стачка по времето на Желев и Беров - управление, в което мафията превзе изцяло политическата власт. Така беше и с призива "Бакърджиев, Бисеров и Цонев - идете си от СДС". Призив, който Едвин отправи в предаването "Гласове" от екрана на БНТ през юни 2000 г. Тогава той говори за корупцията в СДС и си навлече гнева на партийното ръководство. Синята партия беше управляваща, а споменатите трима останаха много дълго след това на много силни властови партийни позиции. Година по-късно СДС изгуби изборите - основно заради корупция.
Казвам това, за да подчертая независимостта на гражданската съвест на Едвин Сугарев. Не да му правя комплименти, а за да насоча вниманието ви към изключителната сериозност на неговото открито писмо. То е прицелено в същината на
българския проблем - чувството за несправедливост
Сигурно случайно това става в навечерието на 10 ноември, но е знаменателно съвпадение. Огромното разочарование от последните 12 години е свързано именно с очевидната несправедливост на прехода. С почти театралното преобръщане на стойности, изкористяване на каузи, продънване на политически образи и зловеща размяна на местата. Като в прочутия 66-и сонет на Шекспир: "...и с чест - удостоени подлеци... и силата - в ръцете на скопци... и с вид на вещ, на сведущ - глупостта... и истината в служба на лъжата..."
Разбира се, българската действителност далеч не е поетична. Откритото писмо на г-н Сугарев е горчиво доказателство за това. Съдържанието му може да се опише с една дума - "УЖАС". Този ужас е предизвикан от фактологията. Ето защо писмото не може да остане без реакция. То е сумирало различни факти - някои от които известни, а други не, за дейността на главния прокурор г-н Никола Филчев и негови подчинени колеги. Много от тези факти са доказани, но много подлежат и на сериозна проверка, която може да бъде извършена от компетентни органи и институции.
Мълчанието или бездействието на тези институции ще бъде АБСОЛЮТЕН СКАНДАЛ
Просто няма как - става дума за корупция, злоупотреба с власт, психологически тормоз, УБИЙСТВА, укриване на престъпления и системно несвършвана работа. От изнесените данни е достатъчно само да се спомене историята със задържания украински самолет с незаконна пратка оръжие, който е освободен по лично нареждане на главния прокурор на България. Той е направил това по телефона от Украйна, където е бил на посещение по това време. Работата е там, че самолетът е на компания, собственост на близки до украинския президент Леонид Кучма, заподозрян от среди в НАТО в контрабандна търговия с Ирак. Така да се каже, Филчев му е свършил лична услуга. По-късно главният прокурор образува предварително производство и повдига обвинения срещу ген. Атанас Атанасов, който в качеството си на шеф на НСС е задържал самолета.
Споменавам този случай, който далеч не е най-скандалният от писмото на г-н Сугарев, но който е достатъчен повод за компетентните органи и институции да започнат разследване за правомерността на действията на г-н Филчев и за
злоупотребата му със служебното си положение
Разбира се, трябва да се спомене и историята с брата на Никола Филчев - Ангел Филчев Борисов, който е обвинен за особено тежко престъпление. Делото му се потулва, а Ангел заминава в чужбина. Няма как да вярваме на главния прокурор, че се бори с престъпността, ако не започне от брат си.
Той обаче разбира службата си по по-различен начин. Това си братско разбиране Филчев проявява и към всички останали престъпници, били то политици, банкери или просто мафиоти. Подобно на своя предшественик сегашният главен прокурор не успя да доведе нито едно голямо и сериозно дело до успешен край. 12 г. след началото на прехода все още няма осъдени за престъпленията на комунистическия режим, за откраднатите милиарди, които българите ще плащат още половин век под формата на външен дълг, за източването на банките, за пирамидите, за катастрофата през зимата на 96-а, за безобразната приватизация и повсеместната корупция...
Няма нужда да се изброява всичко, което е очевидно за всички. Струва ми се, че е много важно да се видят реакциите на това писмо. За мен лично освен реакцията на управляващите, на г-н Първанов и г-н Сакскобургготски ще е много интересна реакцията и на СДС. Политическата сила, която трябваше да бъде моралната алтернатива на комунизма и мафиотския преход. Казвам това, защото реакциите и действията, които ще се предприемат или няма да се предприемат оттук нататък,
ще покажат доколко българското общество има бъдеще
като граждански проект, а не като разбойнически стан.
Въпросът с г-н Филчев и действията на главна прокуратура е въпрос на общественото здраве. Ако и този казус се омотае в протакане, мълчание или безсмислени брътвежи и не бъде прояснен докрай, спокойно можем да кажем, че ние, българите, не ставаме за нищо.