Защо онзи симпатичен депутат - как му беше името - Иван Павлов, е тръгнал да пише нов медиен закон? Каквито и да ги суче Милена Милотинова, отговорът е ясен - НДСВ спешно се нуждае от свеж медиен имидж. И решили депутатите, че лошият им рейтинг се дължи не на собствения им уплах от камери и касетофони, ами на шефовете на БНТ и БНР Кирил Гоцев и Поля Станчева. Което е височайша глупост. Даже Пламен Панайотов да стане шеф на БНТ, царистите пак няма да се мяркат на екрана. По-скоро телевизията ще се самозакрие по целесъобразност.

Макар да са вече година и кусур във властта,



жълтите са все така пълни лаици в отношенията си с медиите



Те не произвеждат новини. За тях журналистите са вредни същества, на които са им пораснали вампирски зъби от желание да смучат крехката им плът и които отказват да разберат, че не му е дошло времето да се дават конкретни отговори на ясни въпроси. Дори когато се случи случка извън тяхното полезрение и контрол и тя трябва да бъде коментирана, жълтите заемат поза "щраус" и се скатават, докато отмине интересът.

Навярно цялата тази работа е следствие от така вредното пожелание на царя към неговите избраници - да станат господари на мълчанието. И те станаха. Окопаха се надълбоко в дебрите на парламента. Опитаха се да ограничат всячески достъпа на журналистите до себе си - като ги сбутат някъде на тавана или в мазето на Народното събрание, като им направят пропуските скъпи, но пък дефицитни и т. н.

Еманация на процеса на медийна херметизация е т. нар. пресаташе на НДСВ - младата хубавица Венцислава Ачова. След дълго умуване журналистите проумяха, че нейната роля е



да стопира изявите на напористите депутати към касетофоните,

от една страна, и на напористите репортери към депутатските мнения - от друга. Колчем журналист се добере до Пламен Панайотов например, г-ца Ачова се хвърля между двамата и спира всякаква комуникация. За да няма нерегламентирани контакти, пресаташето не изпуска от погледа си председателя на царските депутати. Резултатът - каквото и да се случва в държавата, Панайотов царствено мълчи. Покрай него - и всички останали депутати.

Ярък пример за пълна неадекватност бе поведението на НДСВ и неговата медийна помощница в деня, когато вицепремиерът Костадин Паскалев подаде оставка. Пред този случай бледнее дори срещата от предишната седмица между Панайотов и синдикатите, която вече приключваше, а г-ца Ачова уверяваше, че няма да се състои.

Та в злополучния петък на оставката всички зрители и слушатели чуха от устата на самия вицепремиер, че напуска правителството, а всички министри и депутати управляващи отричаха новината, сякаш един проблем не съществува, докато не бъде признат. 5 часа госпожицата не пожела да осигури поне един представител на мнозинството, който да коментира какво мисли то за оставката и какво ще прави оттук насетне. Простичко. В 2 изречения.

През това време пресцентровете на СДС и БСП бълваха информация на килограм. Защото те знаят азбучното правило, че четящите вестници и гледащите телевизия си



съставят мнение за техните лидери от реакцията им



на събитията.

Малцината, които не се нуждаят от медийна реклама - Кошлуков и сие, Юлияна Дончева, Диляна Грозданова, Кирил Милчев, Антония Първанова, Марианна Асенова, Николай Чуканов и още няколко - не са официални лица в НДСВ, а редови депутати. За тях Ачова не се грижи персонално и затова те успяват да се покажат като по-добрите политици. Те могат свободно да общуват с журналистите, без да им избиват капки пот при всяка обелена дума. Те сами намират канали да съобщят на медиите за своите изяви. Те създават интересни събития. И следователно - се запомнят. Знаят, че накрая везните ще наклонят към успелите да осъществят диалог с медиите, а оттам и с потребителите им, които четат, гледат и слушат.

Зад фараонския непукизъм на казионната власт в НДСВ личи



несръчен опит да се наподоби самият цар



Щом той не намира за нужно да коментира и неговите хора послушно си заравят главите в пясъка. Първо Панайотов прихвана от лингвистичния стил на Сакскобургготски на многословно нищонеказване, а отскоро и пресаташето Ачова започна да формулира изреченията си, изпъстряйки речта си със завъртулените "с оглед на необходимостта", "считам, че" и "така, щото...".

Трудно е да се проумее дали държанието на госпожицата е следствие от цялостната стратегия на царистите да си надянат шапките невидимки, или пък тяхната поза "щраус" е продиктувана от мъдрите й медийни съвети. Ако е вярно второто, НДСВ трябва спешно да си смени пресаташето. Затова не е нужен нов медиен закон и караници с президента. Ако обаче е налице първата логическа връзка, това означава, че ендесевейците сами се обричат на забрава. Така правят политиците еднодневки.