Висока безработица, рязък скок на имиграцията и увеличаването на цените на бирата измъчват Ирландия. Местните кръчми, наричани пъбове, също са в тежко положение заради кризата, а 1500 от тях вече бяха принудени да затворят врати. Един предприемач обаче е открил нов начин, по който да запази постоянните си клиенти и да задържи тези хора заедно.

Гъста мъгла покрива Килфлин. Въпреки лошата видимост, Майк Паркър настъпва педала на газта. Преминава полунощ, а денят е бил дълъг. Единственото, което може да направи, е да си легне, след като вече е оставил Джон и Дан по домовете им. "Двамата изпиха по няколко бири в кръчмата", разказва той. И би било "много по-опасно" да ги пусна сами и пияни да шофират до дома им по тесните улици в окръг Кери, в югозападната част на Ирландия.

След като Майк затвори кръчмата в полунощ, започва неговата втора смяна - извозва по домовете редовните си клиенти. В обикновена нощ през седмицата той изминава по повече от 30 км. През уикендите може да изкара зад волана и повече от 2 часа. Килфлин има около 300 жители, две кръчми, две църкви, смесен магазин, малък ресторант и пощенски офис.

В провинцията няма таксита. Но дори и да поръча такси от най-близкия град Тралий, ще мине почти половин час преди колата да пристигне. А и такситата са прекалено скъпи за много от редовните клиенти. И сега Майк им предлага безплатно прибиране по домовете. "Без тази услуга трябваше да затворя кръчмата преди година, тъй като много от посетителите щяха да си останат по домовете", казва той.

Хаос цари в икономиката на Ирландия, а страната е засегната от една от най-тежките рецесии от десетилетия. Правителството въвежда мерки за ограничаване на бюджетните разходи, а обикновените хора плащат цената с по-високи данъци и по-малко социални услуги, предлагани от държавата. Много ирландци са затънали в дългове или не могат да си намерят работа - дори и двете. При това положение те не могат да си позволят да харчат по около 4 евро за една халба бира в кръчмата, след като могат да си я купят на двойно по-ниска цена от супермаркетите или от бензиностанциите. След като заради кризата, която удари страната, клиентите намаляха, над 1500 кръчми затвориха.



В добри и лоши времена



Майк Паркър също усеща последиците от кризата в кръчмата, която е собственост на семейството му от три поколения. "Тихо е тук през седмицата", споделя той. Паркър не отваря преди 17 часа, защото никой не влиза по-рано.

Идеята за извозването на клиентите до домовете им е на баща му. Първоначално Майк закарвал до жилищата им малко хора. Но сега новината за предлаганата услуга е обиколила цялото село и "някои хора идват при мен само за това", споделя той.

Днес кръчмата е пълна. Четвъртък е и местният отбор по хърлинг (ирландски хокей) играе в съседния град, като се очаква да се отбие в заведението след мача. Паркър е облякъл едно от якетата със символите на отбора и с гордост го носи.

Много хора са дошли да се видят с отбора. Мъжете, които са насядали около малки маси, разговарят за правителството и за лошото време. В ъгъла петима младежи са подготвили традиционни ирландски музикални инструменти, за да посвирят местни песни.

"Израснахме тук с тази музика и още като деца започнахме да се учим да свирим", казва 14-годишната Сузи Райс. Нейната цигулка някога е принадлежала на дядо й. "За мен означава много да свиря на същата цигулка, която е използвал и той", споделя момичето.

Джон Бренън слуша и потропва с крак в такта на музиката. "Кръчмата е място, където се срещат млади и стари, музиканти и фермери", казва 67-годишният мъж. "Не идваме тук само заради бирата, а да се срещнем с приятели и съселяни."

Джон и съпругата му живеят на няколко километра извън Килфлин, където той продава камиони. Бизнесът вървял много по-добре преди кризата, но Джон предпочита да не се оплаква. "Много хора имаха доста добри години, но сега времената пак са лоши", споделя той и добавя, че сега положението е такова. Ирландците мълчаливо страдат.



Добрите времена си отидоха



Вратата се отваря и влиза още един цигулар. Преди три години той се е преселил от Галуей - град в западна Ирландия, в малкия Килфлин. "Шон дойде заради любовта", разказва Джон, докато го потупва по рамото. "Това не е вярно", шегува се Шон. "Любовта е това, което ме задържа тук". Шон вади цигулката си, сяда на един стол и се присъединява към другите музиканти.

Малко по-късно седем мъже от хокейния отбор най-накрая се появяват с наведени глави заради изгубения мач. Един от посетителите черпи с по едно питие мъжете и ги потупва окуражително по раменете. "Добрите времена на спорта също си отидоха", казва Майк. Преди две години отборът печели шампионата на окръг Кери. Сега обаче губят всеки мач.

"Ще имаме проблеми само отборът да се запази", казва Паркър. В последния месец петима от играчите са напуснали Ирландия, защото не могат да си намерят работа. Трима тръгнали към Австралия, а другите двама опитват късмета си в САЩ. "Младите хора обикновено не се връщат, след като са напуснали страната," казва Паркър.

Безработицата е проблем в цяла Ирландия, но положението е особено тежко в окръг Кери. Един на всеки четирима няма препитание, а повечето млади мъже не могат да си намерят работа. Броят на самоубийствата в района около Килфлин е много по-висок от средния за страната. Всички в Ирландия в момента са насочили вниманието си върху това да намерят начин да създадат бъдеще за младите хора.



Млякото е евтино, а бирата поскъпва



Джон, продавачът на камиони, може да разбере защо толкова много млади хора биха поискали да напуснат страната. "Ако животът бе пред мен, вероятно щях също да си търся късмета в чужбина", казва той. И все пак, той не е просто притеснен за младите; той също се притеснява и за възрастните хора. "Мои приятели живеят извън селото, но едва ли някой от тях шофира автомобила си", казва той.

Социалната изолация е вторият най-голям проблем в селските райони на Ирландия. Само преди няколко седмици телевизионен екип пристигна в района около Килфлин, за да заснеме материал за живота тук. Журналистите видяха, че много от магазините в селата са затворили заради рецесията, пощите са затворени, а дори и полицията бе принудена да затвори участъците си в селата - още едно перо, от което правителството се опитва да намали разходите.

Става късно. Тези, които не живеят толкова далече, вече са тръгнали да се прибират. Джон и фермерът Дан седят на една от масите, пият бира и разговарят за млякото и цената на бирата. Според Дан млякото е евтино, но пък цената на бирата продължава да се покачва. Това не е добра новина за много ирландци. Майк се приближава към масата. "Затварям вече", казва той. "Допивайте си и влизайте в колата." Майк планира първо да закара двамата мъже по домовете им, а след това да се върне, за да разкара до жилищата им и играчите от хокейния отбор.

Докато ванът навлиза в алеята пред дома на Джон, той изведнъж става нервен. "Какво става? Да не си изгуби ключа?" пита Майк. "Не", отговоря Джон. "Спомних си нещо. Опасявам се, че забравих жена си в кръчмата. Тя стоеше при хокеистите."

Тази нощ Майк трябва да направи допълнителен курс. Той казва, че няма нищо против - само и само хората да продължават да идват в кръчмата и да се забавляват.