Наследници сме на жертва на престъпление. Нашият роднина почина. Разбрахме, че може да получим пари от държавата. Имаме ли право на това, на каква сума и по какъв начин?

В.В., София



От 7 години в България действа Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. В него изрично е записано, че "подпомагането и финансовата компенсация са проява на хуманно отношение на държавата към пострадалите от престъпления".

Като се изключат тези общи и странни за един закон постановки, въпросният нормативен акт не е много известен и със сигурност не е често използван. Това е и защото в самия него има твърде много ограничения, но все пак е някаква възможност.

Иначе законодателят е записал, че "при условията и по реда на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления, а финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди". Има няколко форми за подпомагане на пострадалите от престъпления. Една от тях е медицинска помощ при спешни състояния по реда на Закона за здравето. Друг вариант е психологическа консултация и помощ, както и практическа помощ. Не на последно място е и безплатната правна помощ. Тя се дава при условията и по реда на закона за правната помощ.

Освен тези форми на подпомагане пострадалите от престъпления имат право и на еднократна финансова компенсация.

Изрично е посочено, че когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху други лица. Последните обаче са изброени изчерпателно - "неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство". Вън от този кръг лица компенсации по този закон не може да има.

Има и още едно ограничение, и то в престъпленията, за които може да се получат пари като държавна компенсация. Така в чл.3, ал.3 от закона е записано, че подпомагане и компенсация могат да търсят само лица, претърпели вреди от точно определени деяния. Това са тероризъм, умишлено убийство, умишлена тежка телесна повреда, блудство и изнасилване, от които са настъпили тежки увреждания на здравето, трафик на хора, престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Включени са и други тежки умишлени престъпления (предвиждащи затвор над 5 години), от които са настъпили смърт или тежка телесна повреда. Или казано иначе, тук не попадат случаи като кражба например. И дори грабеж, ако не е настъпила тежка телесна повреда, а например средна или лека.

Друго ограничение е, че финансова компенсация може да се иска, след като има осъдителна присъда или пък има прокурорски или съдебен акт, с който наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението. Дотогава тя не се дължи.

Финансовата компенсация се изразява в предоставяне от държавата на парична сума в размер от 250 до 5000 лв.

Тя обаче може да е по-голяма, когато се дава на вече посочения кръг наследници, но във всички случаи не може да надхвърля 10 000 лв. Няма никакво значение колко са наследниците. Дори и да са съпруг и три деца, те могат да вземат най-много общо 10 000 лв.

Финансовата компенсация обхваща само имуществените вреди, и то ако те са пряка последица от престъплението. Могат да се изразяват в разходи за лечение, но не и ако това лечение е покрито от здравната каса. Може да са и разходи по погребение или пък съдебни разноски.

Молбата за компенсация може да се подаде директно до Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления или пък до областния управител, който е длъжен да я е предаде после на съвета. Това трябва да стане в двумесечен срок от влизането в сила на осъдителната присъда или на прокурорския или съдебен акт за спиране на делото поради неоткрит извършител.

Иначе в закона е разпоредено МВР и организациите за подкрепа на пострадали да уведомяват пострадалите за няколко обстоятелства. Те трябва да им посочат например организациите, към които могат да се обърнат за безплатна психологическа помощ и подкрепа, както и видовете безплатна психологическа помощ и подкрепа, които могат да получат. Уведомяват ги за правото им на правна помощ, както и органите, към които могат да се обърнат за упражняването й. Необходимо е да им посочват органите, пред които може да бъде подаден сигнал за извършеното престъпление, както процедурите след подаване на сигнала. Трябва да им съобщават за правата им в наказателния процес и възможностите за участието им в него, както и за институциите, към които могат да се обърнат, за да получат защита за себе си и своите близки, условията и реда за получаване на такава защита.