Борис Попиванов е доктор по политология. Преподава "Политически системи и идеологии" в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на множество научни публикации, сред които е и сборникът "Новият избирател" (2007).



- Д-р Попиванов, как се отразиха трите месеца на улични протести на управляващата коалиция?

- Те извадиха на показ може би повече, отколкото в предишните години, отдавна трупани тежки разделения в българското общество. Сблъсъкът между протест и власт е само върхът на айсберга. Социалната поляризация, формирането на нови йерархии по доход, професионален статус, местоживеене са самият айсберг. Управляващите се опитват да се възползват от класическия принцип "разделяй и владей", да усилват и огласяват разделенията, но това не променя факта, че те съществуват. Посещението на Роджър Уотърс у нас е едно от многото свидетелства, че не само никаква стена не е паднала, но и нова, доста висока, се е издигнала. Едните се хванаха за могилата на майор Томпсън, други за надписа "Оставка" на концерта. Малцина разбраха, че и двете прояви са резултат от едно последователно човешко и артистично поведение на Уотърс. Но така е, където има стена, обикновено трябва да бъдеш или от едната, или от другата й страна. Всъщност нито настоящото правителство, нито онези след него, когато и да дойдат, вече ще могат да игнорират тази разделена България. Вече ще се съобразяват, че народът не е едно хомогенно цяло, а съвкупност от групи, които изискват различен подход и в различията между които всеки ще трябва да намери собствената си социална база. На всяко управление ще му се наложи да свиква, че срещу него, с по-голяма или по-малка интензивност, ще се протестира. Сегашното мнозинство като че ли още не е свикнало. На това отдавам факта, че за изминалите три месеца то не съумя да защити пред общественото мнение ясна и стратегическа позиция за перспективите на страната. Допусна ходовете му да изглеждат хаотични, половинчати, конюнктурни. Началото на есенния политически сезон ще покаже до каква степен е възможно мачът да бъде обърнат. Имам предвид и отчета за стоте дни, и приоритетите, които ще декларират при старта на парламента, и философията на бюджета за следващата година. Протестите силно стесниха периметъра на действие на управляващите. Ако те не съумеят да го разширят, ако остане усещането, че това е власт под обсада и народните представители са принудени да идват в 7 сутринта на работа, за да не ги бият, то нищо добро не очаква коалицията.

- В новия парламент БСП, ДПС и "Атака" засега показват доста добро политическо и законодателно взаимодействие. Каква е основата на това сътрудничество и какво би могло да го прекъсне?

- Както полумнозинството БСП-ДПС, така и полуподкрепата на "Атака" се формираха на анти-ГЕРБ основа. Това обаче не може да бъде спояващо лепило за твърде дълго време. От значение е наличието или липсата на обща визия. Но от не по-малко значение е докога всяка от формациите ще смята за изгодно за себе си да подкрепя кабинета. Най-стабилен партньор несъмнено е ДПС. Докато БСП трябва да отчита и пряката насоченост на протестите срещу нея, и вътрешния огън, и паралелната нагласа за по-леви политики, и раздвижването на лявото пространство. Колкото до "Атака", тя би се съгласила на нови избори само при условие че нейните конкуренти за националистическата ниша се намират в твърда низходяща тенденция. Разбира се, парламентарните партии може вече да са си поръчали от менюто, но сервитьорът внезапно да им каже, че е свършило или че затварят заведението.

- Бившият президент Георги Първанов обяви, че левицата трябва да се промени, за да привлече нови избиратели извън традиционния си електорат. Доколко е възможно подобно обновление?

- С две думи - левицата трябва да докаже, че е лява. Това е изключително трудно в сегашните условия. Не виждам нито кой може да поеме еднозначно по такъв радикален път на обновление, нито как едрият бизнес ще му позволи.

- Тръгва ли ГЕРБ по пътя на НДСВ, след като от партията вече започнаха да се оформят нови формации като БАСТА? Как виждате политическото бъдеще на партията на Бойко Борисов?

- Критиките срещу ГЕРБ, че е партия на властта, излязоха основателни. Лишена от нея, партията преживява все по-видими центробежни процеси. Борисов беше казал, че по-скоро той ще се разцепи, отколкото ГЕРБ. Появата на БАСТА повдига въпроса дали самият Борисов, без да забележим, не се е разцепил. Отцепниците казват "баста" на Цветанов, но не и на Борисов. Не е ясно дали няма да се окажат резервно колело на бойкомобила.

- Как да се тълкува завръщането на ГЕРБ в парламента - като знак за примирение със ситуацията или пренасяне на битката с управляващата коалиция на терена на Народното събрание?

- ГЕРБ нямат опит със статута на парламентарна партия и лекомислено подцениха ресурса на законодателната институция. Вече им става все по-ясно, че от трибуната на Народното събрание имат много повече възможности, отколкото от улицата, където впрочем не всички са влюбени в тях. Излизайки от парламента, ГЕРБ се самоотстраниха от политическия процес, който продължи с три типа играчи - мнозинство, президент, протест. А ако не внушават, че са централен политически фактор, рискуват да задълбочат ерозията на структурите си. И се върнаха.

- Върви ли се към по-сериозна конфронтация между управляващите и президента Росен Плевнелиев и какви биха били последствията за двете страни от това?

- Амбицията на президента да бъде "лице на протеста" го отдалечава от Конституцията. Медийните атаки срещу него пък засилват радикализацията на поведението му. Нарасна броят на онези, които искат да докажат, че това е бизнесмен с минало, а не политик с бъдеще. Плевнелиев допусна много грешки, пропускайки да разбере, че като президент ще му се наложи да работи години наред с партиите, с които се сблъсква. От друга страна, институциите в България съвсем не са в толкова цветущо състояние, че с лека ръка да дестабилизираме и президентската. По-сериозни удари срещу президента могат и да имат обратен ефект, а също и да внесат още повече хаос в самата политическа система. Аз се надявам, че номер 1 и 2 на булевард "Дондуков" ще потърсят някакъв път към съгласие. Иначе няма съмнение, че по-силният организационен и политически ресурс не се намира на номер 2.

- Имат ли шансове срещу установените партии нововъзникващи формации и коалиции като Реформаторския блок, обединението около НФСБ и граждански проекти като този на Саша Безуханова?

- В цялата неяснота и несигурност, в която пребивава политическият ни живот, в крайна сметка водещо си остава онова, което е стабилно, което има структури и финансови възможности. Според мен най-големи шансове и през следващите месеци ще имат сегашните първи три парламентарни партии - ГЕРБ, БСП, ДПС. Реформаторският блок дава най-активната заявка да бъде алтернатива, но се боя, че ако предсрочните избори не станат в близката половин година или девет месеца, ще загуби доста от инерцията си и зад новата му фасада ще проличат старите проблеми, също както на някои улични табели боята започва да се лющи и под нея да изникват старите имена на улиците.

- Отслабването на протеста срещу правителството през август означава ли, че тактиката на управляващите да го игнорират беше успешна? Какво би могло да даде нов тласък на недоволството?

- Една от най-силните черти на БСП е търпението. Тази партия какво ли не е изтърпяла, вероятно смята, че с търпение ще прегази и този протест. Септември ще бъде решаващ. Ако есенната енергия не бъде на нивото на лятната и не се разраства, има вероятност от отлив на протестната вълна, и то до края на месеца. Но това само по себе си нищо не решава. Проблемите, извадили хората на улицата и през февруари, и през юни, си висят със страшна сила. Опитът от протестни движения в Западна Европа показва, че отливите могат да бъдат последвани от изненадващи приливи и протестът действително да се превърне в процес, траещ години. В най-непосредствен план три могат да бъдат катализаторите на напрежението до степен, че да преобърне колата - не дай Боже, употреба на насилие, игра ва банк от страна на президента и хората зад него и пореден гигантски гаф на управляващите, за които знаем, че са способни да настъпват мотиката.

- Какво ни казва случилото се от изборите насам за политическата култура на българските граждани и партии? Има ли наченки на позитивна промяна или свидетелства за обратното?

- Започвам да се чудя не надценяваме ли протеста като носител на живителна струя промяна в политическата ни култура. От началото на промените колкото пъти разни хора са погребвали БСП, толкова пъти същите или други са виждали гражданското общество да се ражда. Много по-интересно, и недостатъчно изследвано, е как го вижда т.нар. мълчаливо мнозинство, как живее, какво точно иска от политиците, защо не го получава и може ли изобщо да го получи.