Въпреки изтърпяното наказание в И. по горепосочената присъда св. А.Н.Г. и Г.Н.С. продължили да посещават И. Така при излизането на С. от Б. на 19.12.2003 г. към И. същият е бил придружаван от К.П.К. (роден в гр.Т.). Когато на 30.12.2003 г. С. се прибирал в Б., бил придружаван от св. С.А.П. К.П.К. е придружавал и св. А.Н.Г. при влизането му в Б. на 28.12.2003 г. Св. А.Н.Г. е имал и друго съвместно пътуване с К.П.К. - от 29.09.2004 г. до 03.10.2004 г. К.П.К. е бил проверяван заедно със св. А.Н.Г. и от италианската полиция на 27.04.2004 г. Отделно Г.Н.С. пътувал заедно с подс.Б. до Б. и са се прибрали в Б. на 27.01.2004 г...



Това е произволна извадка от мотивите към присъдата за пране на пари на Евелин Банев-Брендо, които бяха огласени преди седмица от Софийския градски съд. Така обаче звучат почти всички съдебни актове, които по силата на закона трябва незабавно да се публикуват в интернет. Заличени са не само имената на подсъдимите и свидетелите, но и градове и държави, съдилища и т.н. Среща се и абсурдът и имената на съдии, прокурори и съдебни заседатели да са скрити зад инициали.

Това са все данни, които се чуват в съдебната зала, докато се гледат делата. А пък делата, с малки изключения, са публични. Достъпът в съдебните палати е свободен. Всеки, който иска, би могъл да присъства на процеса. Т.е. хипотетично може да чуе и имената на страните и свидетелите, и всеки друг детайл, включително и ЕГН-та. Когато се стигне до публичността на съдебните актове в интернет обаче, се оказва, че разбирането е съвсем друго. Заличаването на имената от присъдите и решенията на магистратите изкривява замисъла на закона за публичност. Тя цели не само реален обществен контрол върху работата на съда, но и може много да помогне на хора, които искат да организират защитата си, да се запознаят с практиката и т.н.

Проблемът не е нов, но вече години наред остава нерешен. Ясно е, че публичността не може да е безпределна и универсална. Но и опитите за защита на личните данни не трябва да се превръщат в



презастраховане и свръхсекретност



Още през 2009 г. темата бе поставена на дневен ред от Красимир Влахов. По това време той беше председател на Софийския районен съд, а сега е зам.-шеф на Върховния касационен съд. Влахов поиска становище от Комисията за защита на личните данни. Оттам му отговориха, че "при създаване и поддържане на публичен регистър на съдебните решения следва да се предприемат мерки за гарантиране невъзможността за идентифициране на физически лица, като освен инициализиране на имената, заличаването на ЕГН-та и адреси бъдат заличени признаците, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето, които въпреки инициализирането на имената биха могли да способстват идентифицирането на физическите лица. Във връзка с изискването за прозрачност на правораздавателната системата личните данни - две имена, на магистратите следва да бъдат публични при обявяването на актовете на съдилищата на страниците им в интернет".

След становището на комисията Влахов направи анализ на проблемите на публикуването на съдебните актове, според който мнението на комисията е твърде крайно. Анализът е актуален и сега, 4 години по-късно. То нито промени практиката на квази публичност, нито предизвика Висшият съдебен съвет да преосмисли темата. Като се има предвид, че за кадровиците и декларациите за конфликт на интереси се оказаха чувствителна за публикуване в интернет информация, едва ли може да се очаква раздвижване и сега. Становището на комисията не е обвързващо, но въпреки това се спазва.

Според Закона за съдебната власт



актовете на съдилищата се публикуват незабавно



след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Публикуването се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове. Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им. От друга страна, самият Закон за защита на личните данни допуска администраторите им, каквито са съдилищата, да ги обработват, включително и като ги разпространяват, когато това е необходимо за "изпълнение на нормативно установено задължение. (Всъщност съдилищата имат проблем с изпълнението на заложената в закона незабавност, но това е друга тема, б.а.)

Влахов твърди, че изискването на съдебния закон да се спазва този за защита на личните данни е разумно да се ограничи до заличаването само на ЕГН-тата. Мотивът му е, че огласяването на ЕГН-та може да е предпоставка за злоупотреби и използване на чужда самоличност. Колкото до имената и адресите - за тях такава опасност няма. Така например тълкуват закона във Върховния административен съд (ВАС). Решенията му от години се публикуват на сайта му, без да се заличават имена и адреси. Без това да е навредило на някого. (Макар че и ВАС има за какво да бъдат критикувани. Доскоро дори бързо качваха в електронното си деловодство и сканирани документи до делата. Сега това не винаги се случва. Жалбата на бившия градски прокурор Николай Кокинов срещу уволнението му от съдебната система например се появи месец след образуването на делото и след журналистически въпроси къде е.)

Освен всичко не трябва да се забравя, че няма законово изискване да се посочват ЕГН-та на страните в решенията по граждански и административни дела. Такова има единствено за наказателните дела, т.е. само от тях трябва да се заличават. Държавата не осигурява абсолютна защита на всички лични данни. В електронния търговски регистър например може да се видят всякакви документи, които съдържат имена и адреси, включително и сканирани лични карти. В избирателните списъци също има имена и адреси. Излиза, че от съдилищата се иска да охраняват лични данни, които са достъпни другаде.

Нека вземем например едно дело по Закона за защита от дискриминация. Ако бъдат стриктно спазени препоръките на комисията, преди да бъде качено в интернет съдебното решение, по него трябва да се "почисти" от всички факти, дали повод за завеждането на делото. Така публикуването на акта ще бъде напълно безсмислено.



Заличаването на данните води и до абсурда



инициали в решенията по т.нар. дела от обществен интерес, който по правило е предизвикан точно от личността на страните по тях.

Съдията предлага Висшият съдебен съвет да приеме решение, което да важи за всички съдилища и да посочи как да се публикуват актовете. Според Влахов това трябва да става, без да се заличават имената и адресите (освен когато не се засяга гражданският или здравният статус на хората или ако делото е гледано при закрити врати). "Да се приеме противното би означавало дейността по публикуване на съдебни актове да се превърне в самоцелна и изцяло несъобразена с принципите на процеса, гарантиращи неговата публичност и възможност за обществото да бъде информирано за резултатите от правораздавателната дейност", се казва в анализа на Влахов. Той препоръчва още съдебният съвет да работи за въвеждането на търсачка, с която качените в интернет съдебни актове да бъдат търсени по ключови думи или законови текстове. Това е особено важно за хората, които искат да се запознаят със съдебната практика по даден въпрос. Сега през сайта на ВСС може да се влезе в обща търсачка за актовете на всички съдилища. Ако някой иска да открие дело през нея обаче, трябва да знае номера му. Няма възможност за търсене по ключова дума.

Преди около година и половина работна група към предишния съдебен съвет прегледа интернет страниците на всички съдилища в страната. И стигна до заключението, че в повечето от тях информацията не е поднесена достъпно, липсват удобни търсачки, самите сайтове са разнородни, често в тях няма актуална информация, не навсякъде има карта, една и съща информация се слага в различни менюта. Ако това изследване бъде повторено сега, изводите ще са същите.