Ако в момента в германската столица Берлин нямаше предизборни плакати, туристите и чужденците нямаше дори да разберат, че след няколко седмици в страната ще се избира Бундестаг (долната камара на парламента). Ако все пак някой от тях се зачете в предизборните послания, със сигурност ще се зачуди за какъв точно вот става дума. Със сигурност не става дума за най-голямото предизвикателство пред Германия от нейното обединение, а именно спасяването на еврото и дълговата криза в Европа. Тези проблеми в момента са много далече и дори са абстрактни, ако слушаш политиците във ФРГ.

Това доказа и единственият телевизионен дебат, който се проведе миналата неделя, между германския канцлер Ангела Меркел и нейния основен съперник на предстоящите на 22 септември в страната парламентарни избори - социалдемократа Пеер Щайнбрюк. Почти всички медии и анализатори го определиха като "скучен равен мач" и разочарование. Дебатът бе гледан от 17.6 милиона зрители по няколко телевизии. Все пак се смята, че



Меркел е един вид победител в дебата,



защото нейните християндемократи продължават да водят убедително в проучванията на общественото мнение.

Основната опозиционна сила в лицето на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) пък отпразнува преди това помпозно своята 150-годишнина от основаването си, а кандидатът й за канцлер Щайнбрюк и съпругата му Гертруд четяха приказки пред деца и възрастни. В същото време Меркел, която е от управляващия Християндемократичен съюз (ХДС), си беше взела две седмици почивка в Италия, след което даде интервюта, в които описа как обожава да готви доматена супа и как съпругът й постоянно се оплаквал, че в кухнята няма достатъчно немски сладкиши. Усещайки, че храната се превърна в нещо ново в предизборната надпревара, партия Зелените дори предложи да бъде въведен Ден на вегетарианеца в германските ресторанти и кръчми, където веднъж седмично да се предлагат ястия без месо. Подобни предложения се изляха в трагикомични пропорции от страна на Партията на свободните демократи (либерали), които са коалиционен партньор на Меркел. Те разпространиха тениски с надпис "Моят стомах принадлежи само на мен", което окончателно довърши електората. След това дойде бомбастичното предложение на премиера на Бавария и лидер на Християнсоциалния съюз (ХСС) Хорст Зеехофер, традиционен съюзник на ХДС, който смята, че може да пренебрегне законите на ЕС заради изборите и поиска чужденците да си плащат отделно за това, че ползват аутобаните в страната. Почти веднага след това гръмна друг скандал, след като се оказа, че либералите са използвали рекламна снимка за хранителни продукти при своите агитации. Нещата се влошиха още повече за тях, след като се разбра, че фотографията също така е била използвана за предизборни цели от крайнодясната Германска националдемократическа партия(ГНДП).



Когато пък стане въпрос за финансовите проблеми в Европа,



то всички представени в парламента партии признават, че политиката на Ангела Меркел за спасяване на закъсалите икономики на Гърция, Испания, Ирландия и Португалия няма алтернатива. Дори новата евроскептична формация Алтернатива за Германия не можа да се възползва от недоволството на германците от еврото и поскъпналия живот. Тя засега има подкрепата сред едно малко и ограничено малцинство от хора, което в цифри е около 3%. Същото важи и за Пиратската партия, която също не можа да се възползва пълноценно от скандала с подслушванията, свързан с американската Агенция за национална сигурност (АНС) и разкритията на бившия анализатор от ЦРУ Едуард Сноудън. Пиратите, които се обявяват най-вече за свободата в интернет и гражданските права, имаха подкрепата на 13% от избирателите м.г. и вече са представени в няколко местни парламента. След това обаче лидерите им се изпокараха и не излъчиха нужните послания, като сега могат да разчитат на 3-4%, което не им стига, за да прескочат 5-процентната бариера за Бундестага.

Във вътрешен план, в предизборните платформи все пак има определено някои различия. Социалдемократите искат да въведат минимално почасово заплащане от 8.50 евро, консерваторите пък са против. Що се отнася до данъците - социалдемократите искат да натоварят повече богатите, докато ХДС и ХСС искат да намалят държавните дългове и да увеличат разходите, без същевременно да повишават данъците. Но дори целите на двете големи партии да се различават, като цяло в програмите доминира ориентирането към политическия център. Както изглеждат нещата засега, Ангела Меркел може да се препъне единствено заради коалиционните си партньори - либералите, за които не е напълно сигурно, че ще преминат 5-процентната бариера. Ако не успеят, ХДС и ХСС може да се окажат губещи дори и да постигнат 40%, ако коалицията между социалдемократи и Зелени получи по-добър резултат. Последните социологически данни обаче показват, че с наближаването на 22 септември резултатите на ГСДП и Зелените се влошават. Социалдемократите вече имат 22% подкрепа, а природозащитниците слязоха с два пункта на 11 на сто. Затова пък нагоре върви Лявата партия (бивши комунисти и отцепници социалдемократи), за която са готови да гласуват 10% от избирателите. Това дава възможност да се създаде една нова тройна коалиция - ГСДП, Зелените и крайнолевите. По този начин може да се стигне до парадокс, при който дори социалдемократите да не се представят добре, техният кандидат Пеер Щайнбрюк би могъл да стане канцлер. Нищо че на няколко пъти той заяви, че не би се коалирал с крайната левица. Съпредседателят на лявата партия Бернд Риксингер обаче съобщи, че би подкрепил едно правителство на малцинството, съставено от социалдемократи и Зелените. При друг вариант, ако либералите все пак не минат 5% и гласовете за сформиране на съюз между социалдемократи и Зелени не стигнат, тогава пак ще се наложи да управлява "голяма коалиция", съставена от консерватори и социалдемократи. Както вече беше през 2005 - 2009 г.



Подобна коалиция не се ползва с популярност сред избирателите,



но е много ефективна в законодателен план.

Опасенията от подобна коалиция са много по-малки, отколкото тези, свързани с очертаващата се по-ниска избирателна активност. При последните парламентарни избори през 2009 г. точно 30% от избирателите предпочетоха да не гласуват. А при местните избори броят на негласувалите достигна цели 40 на сто, което се очаква и сега. Ако преди се смяташе, че главно младите хора не се възползват от избирателните си права, междувременно стана ясно, че тази тенденция обхваща всички възрастови групи. "Една от причините хората да гласуват по-малко е, че партиите са станали толкова еднакви", казва Клаус-Петер Шьопнер, ръководител на института "Емнид" за проучване на общественото мнение. "Големите партии вече не се различават една от друга по важните въпроси", обяснява той. Именно затова много телевизии дори направиха специални предавания с негласуващи германци и водещи политици, върху които се изсипа лавина от бурни критики и обвинения, че живеят в паралелен свят.

Друг важен фактор за това е, че все по-раздробената партийна система принуди политиците да



обмислят безпринципни коалиции, които бяха немислими в миналото



В този нов свят гласоподавателите може да подкрепят ГСДП или Зелените и накрая да видят избраната от тях партия да влиза в коалиция с традиционните врагове, консерваторите на Ангела Меркел. Това убеди някои германци, че няма смисъл да участват в изборния ден. Друго обяснение е засилващото се усещане, че политиците се грижат за собствените си интереси, вместо за обществените. Това усещане се засили след серия от скандали. Двама от министрите на Меркел бяха принудени да подадат оставка, защото са плагиатствали за докторските си дисертации. Кампанията на опонента й от ГСДП Пеер Щайнбрюк започна катастрофално, след като се разкри, че е получил общо 1.2 милиона евро за изнасяне на речи, докато е бил член на парламента. Сега мнозина гласоподаватели го смятат за алчен и го отхвърлят. Не е ясно и как на изборите ще се отрази евентуалният военен удар на Запада срещу Сирия и какво ще е поведението на политиците в Берлин. Повечето анализатори са единодушни, че това са може би най-апатичните избори след създаването на ФРГ през 1949 г. Затова не е изключено да се стигне дотам, че на 22 септември за пръв път в историята на Федералната република негласуващите да се окажат най-силната партия в страната.