Поредният Консултативен съвет по традиция лансира старите добри идеи за реформи в пенсионната ни система, които всички партии в опозиция приемат, но никой не смее да осъществи, когато е на власт. На дневен ред сега е обвързването на възрастта за пенсия с продължителността на живота - дебатирана, приемана и неизпълнена идея от няколко управления. Според експертите това е важна мярка за стабилността на системата в дългосрочен план - щом хората живеят по-дълго, добре е да работят по-дълго. Иначе ще получават по-ниска пенсия заради по-малкото години осигуряване, но затова пък ще тежат на системата по-дълго време. Освен това ще могат да прогнозират кога ще се пенсионират, а условията няма да зависят от политически решения.

Подобна мярка обаче на практика означава постоянно увеличение на възрастта, което би било самоубийствено решение за всяка власт. В същото време няма никаква гаранция, че "жертвата" ще си струва, тъй като нищо не пречи на следващите управляващи да върнат старите правила, както прави в момента БСП. Но преди да се мисли кога ще се пенсионират хората след 10 г., трябва да се види какво става с осигуровките им в момента. Абсолютно наложително е да се започне със законодателството, което регламентира трупането на пари в капиталовия стълб, където са задължително осигурени родените след 1959 г. Те очакват оттам поне около 20% върху държавната пенсия. Тежката икономическа криза, продължила с години над прогнозите, и сериозното изоставане на осигурителния доход от разчетите през 2000 г. показаха колко са уязвими парите на хората за втора пенсия. Откакто НАП пусна персонален код, с който всеки може да провери кой какво е внасял в партидите им, все повече българи установяват, че по тях имат по-малко натрупани средства, отколкото са внесените през годините осигуровки.

И причината за това не е само



сериозният срив в доходността



през 2008 г., който буквално помете всички добри резултати от годините преди това. В момента доходността на парите за втора пенсия не покрива дори инфлацията. Партидите на българите се топят от сериозни такси и удръжки, които позволяват на работещите в пенсионните дружества и фондове да получават едни от най-високите заплати у нас. Повече от година обаче залежава законопроект на Комисията за финансов надзор, в който се предвижда намалението на таксите.

Дори бившият шеф на най-големия пенсионен фонд "Доверие" - Даниела Петкова, призна, че е възможно след 40 г. натрупване хората да се окажат с по-малко пари в партидите си, отколкото са внесли. Защото законодателството позволява доходността при управлението на парите ни да е и отрицателна. А в чужбина практиката обикновено е фондовете да покриват със собствени средства загубите, които по тяхна вина са претърпели хората. В някои страни дори съществува задължение да се гарантира доходност поне колкото е инфлацията. У нас сметките показват, че върху колкото по-малка сума се осигурява човек, толкова по-малко загуби търпи. А колкото повече се отлага пенсионирането на хората, толкова повече фондовете ще трупат пари, без да плащат пенсии.

Затова не е чудно, че от КТ "Подкрепа" от години искат закриване на втория стълб. За да няма критики, че така се посяга на лични средства, предложението е партидите да се запазят, но в доброволните фондове. Въпреки че задължителното осигуряване във втори капиталов стълб също не дава възможност за избор на хората как да управляват собствените си пари. Има идеи хората да имат думата поне от части какво да става с парите им, като се въведат т.нар. мултифондове. Така те ще имат право да избират дали с техните осигуровки да се правят агресивни инвестиции с възможност за големи печалби, но и големи загуби, дали да са балансирани или консервативни, т.е. да се играе на сигурно срещу ниска доходност. И подобен законопроект обаче отлежава в парламента още от 2008 г.

За края на 2014 г. пък синдикатите предупреждават за вълна от миньорски протести, ако не се промени сегашното законодателство, според което от 2015 г. ранните им пенсии ще трябва изцяло да се изплащат от професионалните фондове. Това обаче е невъзможно, защото по партидите им няма достатъчно средства за пълни пенсии.



Системата е сбъркана още от 2000 г.



Тогава е заложено работещите тежък труд да имат право на ранна пенсия и върху стажа си от преди тази година, когато вноските са влизали в НОИ. Пенсията обаче ще трябва да я плащат само фондовете, в които тези пари не са прехвърлени. Единственото разумно решение е общественото осигуряване да им отпусне основната пенсия, а фондовете само да я допълват. Но едва ли политиците ще се решат на такава съществена промяна. По-вероятно е да изберат по-лесното решение - за пореден път да удължат срока, в който НОИ да изплаща ранните пенсии, което не е малък разход за системата. В същото време отново не се мисли как да се ограничи ранното пенсиониране при полицаи и военни. Сега почти всички в системата имат равни привилегии, независимо дали работят на улицата или на бюро.

Идва и 2017 г. Оттогава всяка година труд вече ще има по-голяма тежест във формулата за изчисляване на размера на пенсиите, но по-благоприятната формула ще важи само за новоотпуснатите. Така ще се отвори огромна пропаст между стари и нови пенсионери, което неминуемо ще доведе до голямо социално напрежение. И по този въпрос обаче не се мисли.

БСП отново се хлъзна по добре познатата плоскост за купуване на електорат - просто реши да спре увеличението на пенсионната възраст и на стажа. Така се спира и малката глътка въздух за системата, която тя получи с ограничаването на броя на новите пенсионери. Социалистите са прави, че в кризата възрастните работници трудно си намират работа, но този проблем можеше да се реши с другото им предложение - като се даде възможност за ранно пенсиониране срещу по-ниска пенсия при недостигащи години и стаж общо до 2 г. Това е една от малкото разумни идеи, която предложиха и експертите още през 2009 г., но от ГЕРБ не се съобразиха с нея.

Ако към многото гафове при създаването на новата пенсионна система се прибавят и постоянните промени и идеи, които създават усещането, че човек никога няма да може да се пенсионира, не е чудно, че все повече хора се опитват да заобиколят системата. А когато се крият доходи, няма вноски в системата, тя излиза на все по-голям дефицит и се налага ново затягане на условията. Изход от омагьосания кръг не се вижда, защото едва ли ще се намерят управляващи, готови да се жертват политически, но да решат проблемите на системата.