Отношенията между Русия и Финландия винаги са били обременени от тежкото им минало, но напоследък икономическите интереси са на път да променят тази негативна нагласа. Двата народа имат тежък исторически товар, особено през миналия век. До 1917 г. Финландия бе част от Руската империя. Сред болшевишката революция те воюват от 1918 г. до 1920 г. - това е след гражданската война във Финландия, която всъщност преминава в първата Съветско-финландска война. Следва Зимната война между Съветския съюз и Финландия, започнала на 30 ноември 1939 г. и завършила на 12 март 1940 г. Москва дава твърде много жертви, както и техника, но успява да сломи финландската съпротива и да получи големи части от областите Сала и Кунсамо, целия Карелски провлак, а също и финландската част на полуостров Рибачий. Година по-късно Хелзинки се опитва да си върне териториите и се присъединява към хитлеристка Германия, но през 1944 г. изоставя немския си съюзник и договаря неизгоден мир със Сталин. През април 1948 г. Финландия сключва със Съветския съюз договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ. Заради статута си на необвързана страна Финландия въпреки Студената война успява да балансира между прозападната си ориентация и силния си съсед на изток. Финландската икономика е експортно ориентирана и страната успява да сключи два изгодни търговски договора със СССР.

Финландците са известни със своя патриотизъм, затова не е рядкост пред къщите да се вее националният им флаг. Известно е, че много финландци ходят на алкохолни екскурзии в съседна Естония и в Русия, защото алкохолът във Финландия е скъп и една бира в заведение излиза 7-8 евро, а малките грамажи концентрат са над 20 евро. Заради ужасно късите дни, студа и неизбежните депресии много финландци злоупотребяват с пиенето на бавните фериботи до Талин и дори си наемат жилища в Естония, за да се забавляват. Това важи и за граничните райони с Русия. Нещо, което преди години обясни успеха на руската кинопоредица "Особености на националния риболов", който стана много популярен и у нас. През последните години се забелязва обратна тенденция - заселването на руснаци в студената Финландия.

Рускоезичното население в страната се е удвоило за близо едно десетилетие и ако в началото на века в скандинавската държава са живеели по-малко от 30 000 рускоезични граждани, през 2012 г. те наближават 70 000.



През пролетта на 1990 г. президентът Мауно Койвисто издава указ,



с който дава право на т.нар. ингри да се завърнат във Финландия. Става дума за етнически финландци, които са живеели в областта Ингерманландия, която се намирала между Финландия и Естония.

Там векове наред се борят за надмощие шведи и руси. В началото на 18-и век Петър Велики издига на това място Петербург. По време на сталинските репресии през 30-те години на XX век ингрите принудително са изселени в Сибир. През 90-те години около 25 000 ленинградски финландци, както също ги наричат, се преселват от Русия във Финландия.

Голяма част от тях живеят в източните райони на столицата Хелзинки. В процентно отношение най-руска във Финландия е югоизточната община Виролахти, където делът на руските жители е 4.5%. Според експерта Марку Кангаспуро от Александровския институт в Хелзинки, ако сегашните темпове на растеж на рускоезичните продължат, към 2050 г.



руските финландци ще се изравнят с шведските и ще бъдат 250 000



Това обаче може да стане и по-скоро, като по този начин рускоговорящите граждани ще бъдат влиятелна част от финландското общество. Според изследователя руснаците вече оказват влияние върху икономиката на Финландия - половината от доходите на финландския туризъм се осигурява от руски туристи и икономиката на страната започва да се съобразява с това обстоятелство. В някои финландски магазини вече е разрешено разплащането в рубли.

По този повод в страната започна обсъждане на въпроса дали на руския език да се даде официален статут. Особено след като неговата популярност расте в Северна Финландия, като само преди няколко години в училищата на региона нямаше достатъчен брой желаещи, за да се сформират групи за изучаване на руски. Сега в училищата има рекорден брой ученици, особено в началните класове, които доброволно учат руски. Според финландски медии това има най-вече практическо обяснение. "Искам да получа добра работа, когато порасна. Смятам да стана шофьор на камион и затова ще ми е от полза да знам руски", казва петокласникът Пеки Хаверинен от град Лахти в областта Кайну. Ученичката от същото училище Веера Яскеляйнен смята, че руският език е много мелодичен. Засега обаче министърът на правосъдието Анна Мая Хенриксон обяви, че не вижда причина руският да придобие официален статут. В момента в страната има два официални езика - финландски и шведски. Хенриксон оцени положително процеса на заселване на руснаците във Финландия. Тя предложи в общините, където живеят много рускоезични граждани, да се организира обучение на този език. "Заради това обаче не е необходимо да се променя съществуващият закон за езика", казва Хенриксон. Според нея и след сто години рускоезичните във Финландия няма да бъдат толкова, колкото са шведски говорещите в момента. "Шведският винаги е бил език на Финландия и шведите винаги са били във Финландия. Тази ситуация няма нищо общо с онези, които идват във Финландия от други държави", отбеляза министърът. Финландия граничи на запад с Швеция, а на изток с Русия. 250-те хиляди етнически шведи представляват 5.6% от финландското население, което е 5.4 милиона души. Рускоговорящите граждани засега са 0.5 на сто, сочи официалната статистика.

Друга нова тенденция е, че голям брой



финландски компании имат интереси на строителния пазар в Русия,



което обяснява нарасналата популярност на езика сред обикновените финландци. "Независимо от съкращаването на търговията между двете страни заради глобалната криза в Русия съществува голямо търсене на търговски стоки, но тъй като в страната няма големи качествени търговски центрове, именно финландски фирми успешно строят такива", обясни изпълнителният директор на компанията SRV Юки Хиеонен, цитиран от местни медии.

Наскоро обаче финландското правителство обяви дългосрочен план за промени в социалната система, която е една от най-щедрите в света, в опит да запази първокласния си кредитен рейтинг на фона на забавящата се икономика и застаряващото население. Именно тази система е една от причините, заради която руснаците предпочитат да се заселват в страната. Правителството представи широк кръг от мерки, включително вдигане на ефективната възраст за пенсиониране от сегашните 60.9 години до 62.4 години през 2025 г. и ускоряване на реформите в здравеопазването. Първоначално Финландия се смяташе за пощадена от европейската криза заради стабилните си финанси. Продължителният спад обаче удари износа, както и някои от отраслите като лесовъдството. Финансовото министерство прогнозира, че БВП на страната ще се свие с 0.5% т.г. Икономисти предупредиха, че до няколко години комбинацията от по-слаб растеж и по-големи разходи за грижи за застаряващото население ще започнат да тежат на финландските финанси, едни от най-стабилните в еврозоната в момента. Именно тези негативни тенденции могат да намалят съпротивата срещу новите руски финландци, които могат да бъдат разглеждани като фактор за борба с демографската криза във Финландия.