Когато БСП стана втора на изборите и взе мандат за съставяне на правителството, изглеждаше, че тази партия играе шах като Каспаров. Когато назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС и стовари небето върху себе си, изглеждаше, че Бойко Борисов оседлава белия кон. Сега БСП е пред агония, изпуска мандата. Конят на Борисов се превърна в магаре. Държавата е в хаос, бъдещето е неясно, видно е само едно - сборуваният интелектуален потенциал на шахматистите от двете страни на дъската трудно превишава този на Христо Стоичков.

Не опростявам нещата, нито се мъча да направя глобален извод. Обобщавам това, което може в момента. Шахматистите си имат име - Сергей Станишев и Бойко Борисов. Днешната криза в държавата е следствие от техни грешки, които направиха



не само в ущърб на обществения интерес,



но и - поразително! - срещу самите себе си. Това не може да бъде наречено друго освен оскъдица на разум и елементарно усещане за действителност.

Нека припомним как се стигна до днешния хаос. През зимата стартираха протести срещу бедността и монополите, които постепенно взеха на мушка управляващата ГЕРБ. Борисов хвърли оставка след рехаво националистическо изстъпление (конфликт с полицията, послужил за мотив). Но не това очевидно бе причината. Не и приказките му, че постъпил като демократ. Няколко дни по-рано той натири финансовия си любимец Симеон Дянков, което показва, че задкулисие е допринесло за доброволната абдикация.

Политиците по света, в т.ч. и нашите, правят всичко в името на властта. Ценности, принципи, афиширани добродетели са пластелин за радост на децата и електоратите. Много пластелинови фигурки извая Борисов, но отстъпи назад пак в името на власт - бъдеща. Днес обаче равносметката сочи, че сдаването на мандата четири месеца предсрочно



ускори с четири месеца разпада на ГЕРБ



Борисов, откакто е в политиката, търпи критики, че е диктатор, тоталитарист. След доброволния отказ да е премиер не стана в очите на хората по-малко диктатор и нетоталитарист.

По-интересен е Сергей Станишев. Не може да се оплаче от приятели и врагове. До 14 юни 2013 г. кариерата му вървеше възходящо - международник в БСП, лидер, премиер, председател на ПЕС, ликвидатор на вътрешнопартийната опозиция. Моралът и политическата практиката никога не са вървели ръка за ръка. Целта, както казахме, е власт, и в нейно име Станишев направи няколко силни хода през 2012-2013 г. - стъкми коалиция "Всички срещу ГЕРБ", отказа да е премиер, намери сравнително приемлива фигура (Пламен Орешарски). Все по-видно е, че в деня за размисъл прокуратурата и БСП направиха завера срещу ГЕРБ, но от гледна точка на користния партиен интерес и това бе полезен ход - придвижи БСП към властта.

До 14 юни всичко вървеше по мед и масло - партията пое мандат, постове, овладяваше ресурси. Срещу себе си имаше комичен и дискредитиран бивш чародей. Малките десни партии останаха за първи път извън парламента (грандиозен провал!), тъкмо стартираха поредните им междуособици. Президентът Плевнелиев приоритетно се занимаваше с еманципацията си от ГЕРБ. Мандатът започваше безоблачно и нито олигархичните зависимости на Орешарски, нито подозрителното министерство на инвестиционното проектиране вещаеха буря.

Дойде обаче 14 юни. Пеевски бе гласуван за шеф на ДАНС. Безоблачното небе донесе потоп. БСП изгуби моралните причини да управлява, ден след ден изпуска и технологичния инструментариум. Срещу нея днес са граждани, президент, посолства, синоним е на най-голямото зло, както по времето на Луканов и Виденов. Случи се дори немислимото -



БСП обедини десните



Какъв човек трябва да си, за да причиниш всичко това на партията си?

Тези въпроси ще бъдат задавани на Станишев, още повече че задрямалата вътрешнопартийна опозиция се размърда. Със сигурност ще чуем отговори, но един ще бъде спестен - кашата бе надробена поради много причини, но основната е невъобразимата глупост. Каквито и зависимости да имаш, каквото и да си очаквал насреща, всичко по назначението на Пеевски опира до липса на разум и чисто човешко усещане за допустимост. Всеки един кадър на ДПС щеше да свърши угодна за правителството работа. Но не, Станишев и Доган (той също носи отговорност) решиха непременно да е Пеевски. Тук няма конспирация, няма грандиозен замисъл. Да не предвидиш обществените настроения след зимните събития, да не отчетеш тежестта на незабравените грехове на партията си, да надцениш себе си, да провалиш един спечелен мандат, да повлечеш надолу себе си и твоите... Какво е това?!

Последваха излиянията за "катарзиса на Пеевски". Добавиха се други скандални назначения. Стана ясно, че Станишев не обитава тази планета.

Още няколко думи трябва да бъдат казани за ГЕРБ. И тя, без логична и човешки понятна причина, е засилвана по нанадолнището от лидера си. Това е проект, формиран около харизма, който се настани в дясното пространство и изгради конформистки апарат - нищо ново за България. Новото е, че тя все още няма загубени избори и едва не повтори мандата. В този смисъл ГЕРБ дълго ще е фактор в политиката. В ситуация, при която имаме граждански демонстрации срещу БСП, но ГЕРБ не е припознавана като алтернатива,



единствено вярната позиция на Бойко Борисов



е да търпи. Да трае, мирува, да дойдат избори, когато по силата на простата математика пак ще е сред главните номинации за власт.

Но не, Борисов не прави това. Той организира автобуси, кани и изпраща десни, тръби, че пак щял да е премиер, гръмко напира да води хорото. Отвращава, отблъсква протестиращи. Тук пак няма конспирация, отново липсва елементарна преценка, че Борисов би успял просто ако върши обратното.

В политиката знаем изкачването на върховете подменя очи, изтръгва души. В нашия случай очевидно изсмуква и разсъдък. Българската политика е сделка между няколко души, от няколко години Станишев и Борисов са сред тях. Местят фигури, дават си шах, матират се. Играта им повлича държавата и партиите им. Но и самите тях. Точно това те не искат, затова несъстоятелността им се оглежда най-добре в огледалото на бъдещото им дередже. Ще стане ли Борисов президент? Всяко негово публично действие го отдалечава. Ще бъде ли ГЕРБ в изпълнителната власт отново? Не, ако лидерът й продължава в същия хашлашки дух. Ще бъде ли Станишев еврокомисар? Все по-малко вероятно, макар първата цел на БСП е да удържи властта до лятото и да предложи човек за поста, т.е. него. След 14 юни Станишев разклати дори стабилния си стол в ПЕС.

Ако човек погледне историята, ще види, че най-големите поразии се правят от невъобразими, непонятни на пръв поглед лични грешки. Издънката на Станишев с Пеевски един ден ще се изучава в университетите. Борисов може да влезе в учебниците, може и да не влезе. Но трябва да ги чете. Би разбрал как партията на неговия учител Симеон Сакскобургготски управлява два мандата, а той - несравнимо по-харесван, хвален, мил и драг на народа, не изкара и един.