С познат патос, както винаги, щом нещо "западно" иде у нас, пресата обади пришествието на световен лидер на "бързите кредити". Гигантът щял да прави "лесните пари по-достъпни", т.е. ще хвърли по-гъста мрежа офиси и сътрудници за масов улов на клиенти. Съвсем бегло - и то само специализираните за икономика херолди - поясниха "специфичния бизнес модел", който щял да приложи новият бърз кредитор. Щял да дава по-дългосрочни (в сравнение с конкурентите в сегмента "бърз кеш") заеми; при удължения срок кредитният "продукт" поевтинявал. Ако изобщо може да се каже "поевтиняване" за заем, чиято цена, годишният процент на разходите (ГПР), ще падне от близо 1000% до към 800%. Та това въобще не е лихва, поне не онази от "Общата теория..." на Дж. М. Кейнс. (Теориите на лорда и на класиците преди него определят лихвата като част от дохода, т.е. тя не може да го надвишава десетки пъти.) Значи



т.нар. "бърз кеш" не е кредит



и няма общо с науката на финансите и банковия занаят. За такива сделки и занаята на юнаците, които ги предлагат, древнобългарският преводач на Библията (ще да е някой от св. Седмочисленици?) назовава "живодер". За разлика от мнозина днешни политици, аз съм далеч от възгледите на св. Анселм от Кентърбъри, първия от схоластите; според него да вземаш лихва и да крадеш е все едно (1). Но не мога да чакам живодерската злина да се разпространи и стигне до безизходица, за да отбележа опасността. Ще припомня само до каква участ води злината. Св. евангелист Матей, със словата на св. Седмочисленик, предупреждава: "...и ввергомтъ ихъ въ геенну огненною: том бондетъ плачь и скрежетъ зомбомъ" (Матей 13:50). Накратко



голям писък ще падне



някой ден, като се осъзнаем, че десетки, а може би стотици хиляди българи са впримчени в мрежите на живодерите и са докарани до изуй-гащи. Чувате какъв ропот предизвикват нелепите "методики", с които банките вдигнаха плаващите кредитни проценти, и има-няма две дузини кредити, при които дори и след продажба на ипотекираното жилище длъжникът остава с борч към банката. Знаете бруталните мерки (коя от коя по-грубо нагазили конституцията и правото на ЕС), които се предлагат "за борба с узаконения грабеж на банките". Сравнен със социалния взрив, който ще причини пандемията на "бързия кеш", познатият "грабеж на банките" ще ни се стори лека закачка. Днес и сега



трябва да се мисли за законодателство



и за ограничителен режим - преди изневиделица да зейне огнената бездна. Тогава ще е късно и законовите репресии срещу сключени вече сделки - макар и явно живодерски - ще се обърнат срещу всички нас, данъкоплатците. Не трябва юридическо образование, за да се досетим, че европейските съдилища ще осъдят българската държава да възмезди до стотинка всеки неправомерно ощетен кредитор. Бездруго



не са много възможностите за предпазване



от обирджийското лихварство. Обичайните ограничения - като изискването за регистрация на кредиторите - та дори и да искаме всеки отпуснат заем да се вписва в публичен регистър, няма да спрат безбожното лихварство. При лихва 800-1000% годишно всякакви административни пречки са дребно оскъпяване на бизнеса, за лихваря пак ще останат стотици проценти печалба. Преди няколко дни съдът даде ход на делото за (незаконно) лихварство срещу някой си Иван Донков от Бургас, по прякор Луцифер. Той давал заеми срещу 120% годишно. Наказателният кодекс след 12 години жмичка най-сетне е приклещил Луцифер, но е безпомощен срещу тези дяволи законните лихвари (нали хубаво звучи, като руското "вор в законе"). А със 120% годишно Луцифер е като майка Тереза пред "бързите касови" кредитори. Ужасно тъпи са първосигналните идеи законът да сложи "таван" на "честната" лихва. Въздух! И най-посредственият финансист ще изброи поне дузина законни начина (част от) лихвата да се маскира като разходи и застраховки и такси по кредита. Образованите банкери знаят напр. схемата "Вандербилт", непробиваем за 100 г. щит срещу лимити на лихвата. Самият св. Августин Блажени не е успял да изчисли честната лихва.



Единствена сигурна закрила срещу лихварски грабеж



дава потребителската несъстоятелност, която ще позволи на длъжника да оцелее дори и след като падне в дълговата бездна. Много държа да наблегна: нужен ни е закон тъкмо за потребителска несъстоятелност - а не лична, както (се) подвеждат неуки рецитатори, че и доста боси във финансите, макар и вещи в правото юристи. Но този институт е друга и дълга тема. Може да се мисли за още един силен ход на закона (макар да е съвсем на ръба на законността) - да откаже право на принудително изпълнение за ГПР, надвишаващ законовата лихва. Още римските юристи са стигнали до извода, че не може да се напише закон, който да пази глупците. От глупостта не законът, само знанието може да ни опази. Речено е tolle lege ("вземи чети"). Решаваща за предпазване от фалити и пр. провали е



финансовата просвета



Не вярвам всеки да проумее класически труд като "Възхвала на глупостта" на Еразъм Ротердамски или фундаментите на финансовата мисъл в есето на Джеръми Бентам "Защита на лихварството" (противно на заглавието, не лихварството се защитава там, а продуктивният кредит). Но ако ме питат, бих включил в задължителната програма на всички учащи от прогимназия до магистратура лекцията на Уорън Бъфет от 11.10.1999 г. на тема "Финансово бъдеще на американската младеж" - ако не целия 1 час, то поне първите 12 минути, в които мъдрецът от Омаха обяснява как се смята сегашна стойност на личната ни способност да правим пари и защо не трябва да теглим заем ("овърдрафт") от кредитна карта - най-малкото защото обичайните 18 или 20% лихва по него са пряко сили дори за средния американски длъжник, защото надхвърлят личната му "рентабилност".



- - -

(1) Не че св. Анселм е останал сам в почина да инкриминира лихвата. Пророкът Мохамед направо я забранил. Да си спомним и Брехт, гений сред комунистите: "Какво е шперц в сравнение с акция? Какво е взлом в банка, сравнен с учредяване на банка?" ("Опера за три гроша", III, 9).