Един от най-важните държавни чиновници безспорно е изпълнителният директор на фонд "Земеделие". Всяка година с подписа му се разпределят над милиард лева от еврофондовете за земеделие, които са сред най-щедрите. За следващия програмен период на ЕС - от 2014 до 2020 г., неговия подпис ще чакат още по-солидни суми - над 7 милиарда евро. Затова не е чудно, че страстите около този пост винаги са големи и че на него се назначават само верни на управляващите хора. Години наред



земеделието бе запазена територия за кадри на ДПС



Управлението на ГЕРБ за кратко прекъсна тази традиция, но тя вероятно отново ще бъде възстановена в близките месеци.

Досегашният изпълнителен директор Румен Порожанов сам подаде оставка на 30 август. Той мотивира решението си с факта, че постът е "изключително трудно място и силите ми не са неизчерпаеми". Че силите, пък и нервите му са на изчерпване, се говори неофициално от няколко месеца насам - откакто са и търканията му с новата власт. Причината за това е ясна - Порожанов минава за човек на ГЕРБ, макар кариерата му да е започнала далеч преди кабинета "Борисов". Той влезе в публичното пространство като шеф на "Булгартабак холдинг" през 2002 г. А в разплащателната агенция дойде през 2011 г. директно от финансовото министерство, в което бе началник на кабинета на бившия министър Симеон Дянков.

Порожанов наследи командирования в Брюксел Светослав Симеонов, който се раздели с поста след скандал с тогавашния аграрен министър Мирослав Найденов. В началото на тази година прокуратурата повдигна обвинение срещу Найденов за това, че през 2010 г. е предложил 200 хил. лв. подкуп на Симеонов, за да възстанови неправомерно ДДС на фирма, работила по програмата за храни за социално слаби. Засега не е ясно докъде е разследването, нито ще се стигне ли до дело.

По времето на ГЕРБ ръководството на фонд "Земеделие"



бе едно от най-проветривите места



За четири години там се изредиха Ализан Яхова, Ангел Кинанов, Калина Илиева, Светослав Симеонов и Румен Порожанов. Безспорно най-запомнящо се, за съжаление с негативен знак, бе управлението на Калина Илиева, която стана изпълнителен директор в края на 2009 г. след конкурс. Тя бе отстранена заради фалшива диплома и стана кръстница на цяло поколение учили-недоучили чиновници. Но за престоя си там успя да създаде куп проблеми, последиците от които все още не са заличени. Калина Илиева разписа немалко спорни договори и спря стотици редовни, защото имаше съмнения по тях. По време на нейното управление ОЛАФ бе засипан със сигнали за нередности и България успя да оглави класацията му по разследвания за злоупотреби с европари. От своя страна фермерите масово заведоха дела срещу фонд "Земеделие" и голяма част от тях ги спечелиха и бяха компенсирани с пари на данъкоплатци.

Румен Порожанов бе назначен без конкурс, защото ситуацията бе обявена за извънредна. Той ентусиазирано се втурна да отпушва Програмата за развитие на селските райони, по която се бяха натрупали хиляди неразгледани проекти. За периода от 2007 до 2013 г. тази програма позволяваше на България да усвои европейски средства в размер на около 2.610 милиарда евро. Въпреки усилената му работа и имиджа му на финансист съмненията, че фондът не се управлява особено прозрачно, а процедурите са доста нагласени, останаха. Един от смущаващите моменти бе, когато през 2011 г. Порожанов бе нападнат и пребит пред дома си. Медиите веднага лансираха разнообразни версии - от работата му във фонда през миналото му в "Булгартабак" до бизнеса на съпругата му - Веска Порожанова, която търгува с оръжие. Нито извършителите бяха открити, нито причините за нападението бяха установени.

В момента управлението на фонд "Земеделие" е в ръцете на един от досегашните заместници на Порожанов - Васил Грудев. 33-годишният юрист отговаряше за техническия инспекторат и пазарните селскостопански механизми. Макар да бе приет радушно от бранша, Грудев може да остане за кратко на поста, особено ако не се вписва в политическите интереси. В самото министерство изобщо не са наясно докога той ще управлява. На въпрос на "Сега" оттам заявиха, че засега не е насрочен конкурс за длъжността, а по-късно земеделският министър Димитър Греков обяви, че това едва ли ще се случи преди Нова година.



Тази несигурност идва в един от ключовите за България периоди



- в следващите месеци тя трябва да приключи работата по споразумението с Европейския съюз за следващия програмен период - от 2014 до 2020 г. Засега е ясно само, че страната ни ще получи по-малко пари за селските райони - около 2.1 млрд. евро, но директните плащания ще се увеличат значително и ще надхвърлят 5 млрд. евро. Програмата за селските райони е сред най-изоставащите и затова земеделското министерство предпочита да отложи конкурса, за да бъде тя спешно придвижена.

Възможен е и друг подход - министерството изобщо да се откаже от конкурса. За това правителство това е практика, а и предишното изобщо не си падаше по откритите състезания на кандидатите за най-важните постове. Бившият вече земеделски министър Мирослав Найденов например оправда назначаването на Порожанов без конкурс с "прозрението": "Нима смятате, че началник на кабинета на финансовия министър не може да спечели подобен конкурс?



За човек на топниво не е необходимо да се обявява конкурс".



С топнивото на Грудев браншът все още не е напълно запознат. Но все пак радушно приема новия шеф - най-малкото защото е от структурата на министерството и не е новак в земеделието. Най-добрата атестация за работата на Грудев ще бъде доколко той ще успее да се справи с най-трудната задача, при която се провалиха всички негови предшественици - Калина Илиева, Светослав Симеонов и Румен Порожанов, да спаси усвояването на земеделските пари от пълен провал. В предишните две години заради липса на качествени проекти и на интерес Програмата за развитие на селските райони загуби 90 млн. евро. Според различни източници, включително и от Европейската комисия, за тази година рискови са между 150 и 200 млн. евро. Това призна и зам.-министърът на земеделието Явор Гечев. Според него действително има забавяне при плащанията, но били взети всички мерки, за да се предотврати загубата на пари. Той обяви, че ще се прави специален "екшънплан" и ще се увеличат плащанията по мярката за агроекология. Това означава, че в рамките на 4 месеца държавата ще се опита да навакса закъснение от около 3 години. Явор Гечев обеща скоро да имаме и нова, по-добра програма за селските райони за следващия период.

На този фон фонд "Земеделие" е с временен титуляр, който едва ли се чувства особено комфортно в тази си роля. Вакантно е и мястото на единия от зам.-шефовете на фонда - точно този, който отговаря за Програмата за развитието на селските райони. Кой ще заеме мястото му също не е ясно. Кой ще носи отговорност при все по-вероятния провал на програмата - още по-малко. Това не означава, че няма да има желаещи да застанат начело на фонд "Земеделие" в тази отчайваща ситуация. Залогът е многомилиарден и няма политическа сила, която да не се опита да владее този ресурс.