Задаващата се от Сирия бежанска вълна е поредната "изненада" за властите в България. Въпреки ескалиращото от месеци напрежение в Близкия изток страната ни се оказа неподготвена за увеличаващия се брой нелегални имигранти - центровете за временно настаняване отдавна са препълнени, нови няма, реагира се с напълно неадекватни темпове, а вече не липсват и екстравагантни идеи като настаняване в разрушени казарми. И това се случва, докато хората, бягащи от ада на Башар Асад, не спират да преминават българската граница в търсене на спасение. Дали обаче не им предлагаме да оставят и последната си съхранена надежда в държава, която прахосва стотици хиляди левове за "спасяване" на бежанците.

-------

ПУЦ-а, както още наричат бившето тракторно училище в гр. Съединение, не фигурира в списъка с центрове за временно настаняване на нелегални имигранти на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). За съществуването му до скоро знаеха единствено местните жители. Центърът не получава нито лев от милионите, които се раздават всяка година за бежанци, но спокойно може да се конкурира с държавните центрове в Любимец, Пъстрогор и Баня. Триетажната сграда е купена и ремонтирана от бизнесмена от сирийски произход Аладин Харфан, за да помогне на съгражданите си, които търсят убежище у нас. Харфан признава, че е притеснен от медийния интерес, защото се опасява, че това може да повлияе на бизнеса му. След като се разчуло за центъра, от различни институции, включително и от ДАНС, започнали да го посещават. А бизнесменът искал просто да помогне на бежанците, тъй като в момента центровете на ДАБ са препълнени. Само до края на август в България са влезли 3017 чужденци, от които 1365 сирийци. За цялата минала година общият брой на имигрантите е бил 1387. Прогнозите до края на 2013 г. са още по-стряскащи - между 6 и 10 хил. души да пресекат нелегално границата с Турция и Гърция.

Аладин Харфан иска да помогне на всички, но възможностите му са ограничени. "Мога да се грижа за максимум 25 души", признава той. Въпреки това бизнесменът изпраща арабски хляб и картофи и по другите центрове. Желанието му е да подготви идващите бежанци за живота у нас - да научат порядките и езика, за да нямат проблеми. В Съединение дори е наел учител по български език, но се оказало, че един не върши работа, тъй като трябва да се обучават и деца, и възрастни. "Тяхната цел не е България, те искат да отидат в Западна Европа. Тук социалните грижи не са добри, дават им по 65 лв. на месец. Затова се опитвам да им помогна, докато получат статут на бежанец", допълва Харфан. По думите му, когато граничните полицаи задържали бежанците, те се държали много учтиво и им помагали. Разказва случка, в която граничар се разплакал, след като дълго време не успели да намеря майка и две деца, които се изгубили на границата с Турция. Неговото обяснение за препълнените центрове за бежанци е, че кризата в Сирия е много по-динамична, отколкото самата българска държава.



А дали е така?



На 17 октомври миналата година кабинетът на Бойко Борисов решава да отпусне 200 хил. лв. за построяването на бежански палатков лагер за 1000 души в Харманли. Капацитетът на временните центрове за настаняване на Агенцията за бежанците е запълнен на 80-90%, се казва тогава в съобщението на кабинета. Парите се дават от централния бюджет и решението е взето без никакво обсъждане. За бъдещото място на лагера е избрано бившето поделение в града, което е затворено от десетилетия. За малко над два месеца 200-те хиляди са усвоени от областната администрация на Хасково, която в началото на 2013 г. се похвали, че проектът е приключен. "На територията на бившите казарми в града са ремонтирани три сгради - КПП, пункт за раздаване на храна и административен щаб. Разчистен е и теренът, където ще се разполагат палатките. Прокарани са ток и вода", се съобщава тържествено тогава.

Девет месеца по-късно от подобен ремонт няма и помен. Единствено са останали телените заграждения, където трябва да бъдат затворени бежанците. Тук и дума не може да става за спазване на минимални европейски стандарти за настаняване на бежанци. Оградите са на мястото на бившето футболно игрище, което е малко вероятно да побере 1000 човека, палатки за тях, място за отдих, медицински пункт, място за хранене и т.н. Част от загражденията са скъсани от паднало дърво, което се е стоварило върху мястото, където е трябвало да бъдат палатките с бежанците. Теренът, който уж трябва да е покрит с чакъл, в момента е обрасъл с трева. Административният център в бившия щаб, който също е ремонтиран, не се отличава с нещо от рухналите наоколо сгради. Част от тях са още от царско време и в тях се е помещавал 6-и конен полк. Според охраната на поделението след приключване на ремонта почти никой не е идвал, за да поддържа лагера или да го направи годен за временно настаняване на бежанците. Опитите на "Сега" да намери информация кой е извършил ремонта удариха на камък. Липсват данните за проведена обществена поръчка за отпуснатите от кабинета пари както на сайта на Агенцията за обществените поръчки, така и на този на областната администрация. Оттам категорично отказаха да ни срещнат с и.д. областния управител Кадир Исов, за да обясни кой и как е усвоил парите и защо "готовият" за настаняване на бежанци лагер е в подобно трагично състояние. На всяко питане относно лагера от пресцентъра пък отговаряха, че там нищо няма да се случи и затова няма смисъл да се занимаваме с него.



А защо в Харманли?



Решението на кабинета "Борисов" за изграждане на лагера изглежда още по-странно, ако погледнем и национален план за временна закрила. Именно той е посочен в правителственото споразумение като основание за отпускане на 200-те хил. лв. Планът е приет на 7 юли 2011 г. от Министерски съвет - повече от година преди да бъдат дадени парите за Харманли. Документът дава подробна информация за "организацията, координация и взаимодействие при възникване на риск от кризисна ситуация, вследствие масово навлизане на чужденци". Също така в него много детайлно са описани и местата, където ще се изграждат временни приемателни центрове (ВПЦ) в случай на бежанска вълна. Сред тях липсва поделението в Харманли....

Според документа за изграждане на временни центрове на границата с Турция и Гърция са избрани две бивши военни поделения - в елховското с. Бояново и до гр. Любимец. Според документа те трябва да могат да представят закрила до една година. Центровете трябва да имат изградена инфраструктура с вода и ток, отделни помещения за мъже, жени и деца. Също така трябва да разполагат с място за работата на администрацията, медицински пункт, изолатор, бани, мивки и складове. Съществува и подробна финансова обосновка. Изрично е посочено, че за изграждането на център, който да приемане 1000 бежанци, ще са нужни допълнително 100 хил. лв. С тях ще бъде купено всичко нужно за работа на лагера. Това е половината от отпуснатата сума за запуснатия "бежански" лагер в Харманли. Според документа средствата, които ще трябват за работата на ВПЦ-Бояново през първия месец, са 304 700 лв. Всеки следващ месец той ще струва на държавата по 211 700 лева. Сумите за центъра в Любимец са съответно 303 500 лева и 211 700 лева.



Черният полк се строява за последен път



За заровените в Харманли пари изглежда е забравило и сегашното правителство, което върви по стъпките на предшествениците си. През последните дни правителството е насочило вниманието си към бившето военно поделение в Симеоновград. Действията му може би са продиктувани от опасенията, че бежанската вълна може да е много по-голяма от очакваното. Затворената казарма е била оглеждана от представители на Агенция за бежанците, разказа кметът на града Пейчо Стайков. Поделение е известно още като "Черният полк", тъй като по време на Балканската война 80% военнослужещите в него загиват в боевете. Покрусен от загубата, командирът на поделението нарежда сградата да се боядиса изцяло в черно. Тъмната боя може да се види и сега по олющените стени. Поделението е спряло да действа преди близо 10 години и по нищо не се отличава от разрухата, която цари в Харманли.

Вероятността в Симеоновград да бъдат настанени бежанци е много по-голяма, въпреки инвестираните пари в Харманли. Причината е, че от ДАБ са харесали две от помещенията, където преди години са били настанени старшина-школниците. "Става въпрос за 300-400 човека. Проблемът е откъде ще се намери финансиране за ремонта, защото този ремонт е бил планиран от Агенцията за бежанците чак за 2014 г. Събитията обаче ни изпревариха", обяснява градоначалникът. По време на срещите му за преустройството на поделението е станало ясно, че се планира една част да бъде отделена само за бежанци. Друга да бъде дадена на общината, а останалото да си задържат военните. Стайков гледа на плановете на правителството като бизнесмен. Той вижда в тях възможност за разкриване на 30-40 работни места. Симеоновград е с най-високата безработица в Хасковска област. Кметът е категоричен, че ще лобира да бъде създаден центърът и пред общинския съвет, и пред местните жители. "Трябва да се проявява съпричастност, защото не е лесно да си напуснеш живота", допълва той.

На същото мнение са и жителите на гр. Съединение, на които частният бежански център въобще не пречи. Част от тях дори носят храна на настанените там сирийци. "Трябва да им помагаме, защото не са дошли от хубаво, особено в нашата държава, където и ние трудно живеем", споделят служителите на съседната фабрика за салами. Именно топлата реакция на местните жителите е една от основните причини Аладин Харфан да продължава да финансира дейността на центъра. Така се надява дори и малко ще помогне за справяне с бежанската вълна - там, където българската държава явно е на път да се провали умишлено или не.





--------------------------------------

Службите не усетиха кризата

-------------------------------------

България е пропуснала няколко етапа в реакцията на задаваща се бежанската вълна. Това става ясно от националния план за временна закрила. В него е записано, че има четири етапа на реакция - "Постоянна готовност", "Предупреждение", "Повишена готовност" и "Реагиране". Именно при последния се предвижда свикване на Съвета по сигурността към Министерски съвет и създаване на щабове, както беше направено на 30 август. Индикациите за това, което предстои да се случи, обаче са много по-отдавна. Първото по-сериозно предупреждение дойде от ООН през октомври м.г. Тогава ръководителят на върховния комисариат на организацията за бежанците Антонио Гутиерес предупреди за задаваща се безпрецедентна бежанска вълна. Още през юни пък беше ясно, че центърът в Пъстрогор е превишил със 70 човека капацитетът си от 300 души.

Основна вина за проспиването на кризата имат службите за сигурност. В нито един публичен доклад на ДАНС, МВР, разузнаването и ДАБ не може да се намери предупреждение за задаващата се бежанска вълна. Много странно звучи изводът в доклада за състоянието на националната сигурност за 2011 г.: "Развитието на кризата в Сирия ще влияе в значителна степен върху евентуални миграционни вълни към Турция с възможен натиск към България и страните от Централна и Западна Европа. Вследствие на засилените мерки за контрол по границите на България има тенденция към намаляване на миграционния натиск". В петък председателят на парламентарната комисия по отбрана Янко Янков разкритикува службите за сигурност и обясни, че е трябвало по-рано да алармират за опасността от бежанска вълна от Сирия към България. По негови думи този проблем не е от вчера и е трябвало да подадат информация. "Ние с тези действия, които сега предприемаме, доста закъсняваме", заяви Янков, като обясни, че в доклада за заплахите за националната сигурност е трябвало да бъде отбелязан този проблем.

Ако закъснялата реакция доведе до хуманитарна криза у нас, следващата стъпка е България да изпрати искане до Европейската комисия за въвеждане на временна закрила. Тя се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са били принудени да напусната страната си в следствие на война. Това се прави в изпълнение на решение на Съвета на Европейския съюз, с акт на Министерския съвет, след като решението е прието за територията на целия ЕС.