Между презрелите политически реваншисти, между настървените млади парт кариеристи, между клиентелистката глутница хиени от администрацията на бившите управляващи, присъединили се към протеста по едно или друго време, има и други хора. Вече са малцинство в и без това силно намалелия протест, а мисля, че са малцинство и в мрежата. Най-вече млади хора са, които общо можем да наречем "отвратените". Нали се сещате, по онова елементарно деление на обществото на "отвратени" и "отвратителни", което и Радой Ралин обигра в каламбур. И в което, най-общо казано, към второто се причислява цялата политическа класа, а към първото - групи, склонни към неучастие в изборния процес, към философски осъзната политическа маргинализация и изобщо към патологична непоносимост към политическото в реалните му проявления.

Няколко пъти съм обсъждал това деление с политици или с хора, хранещи амбиции за политическа кариера. Те всички, при това някак много рязко, възразяват срещу подобни класификации. Говорят, между другото, хубаво, аргументират се страстно, излъчват в различна степен рационалност и обаяние. Твърдят, че подобно деление е най-вредното нещо за страната. Че обрича на истинско сбъдване Радоевите интерпретации на темата в посока - когато отвратените си тръгнат, отвратителните остават. В крайна сметка искат настойчиво да ми кажат - ние, точно ние, не сме такива. Не сме отвратителни, ни най-малко. Я ни виж колко сме готини - грижим се за болен баща, подрязваме живия плет на вилата, поддържаме блог, ходим на концерти на "Металика" и Мано Чао, фенове сме на екопътеките и мразим ГМО-тата... Наистина не сме отвратителни, дай ни, моля, доверието си, че да оглавим това-онова в държавата и ние най-сетне.

Силно съм се разочаровал от доста такива люде. Познавам напорист подобен мъж, пълен с чар и находчивост, златен на пръв поглед организатор. Който при по-детайлно разглеждане със забележителна лекота променя всякакви договорки и партньори срещу обикновени, необлагаеми суми кеш. Познавам млада дама с високо чело, работила страстно и обаятелно с реч за повече правда, срещу корупцията по всички етажи, която, щом се видя във възможност, засмука с неподозирана стръв хонорари и комисиони от крайно съмнителни сделки с едва дишащи предприятия. Познавам арт господин, вдъхновено борещ комунизма и крадливите му подлоги, който, без да се изчерви, тури в джеба си и измятка на големи уискита предназначена за подопечна му млада арт надежда субсидия...

Отвратените и отвратителните не са измислица. Има ги. Знаете ли кой обаче е най-големият ни кошмар, надрастващ простата политическа парадигма и навлизащ в дебрите на кафкианското, достоевското, изобщо литературното? Той е, че се случва пред очите ти отвратен да стане отвратителен. Хем доста често. И обратното се случва, ама не плаши толкова, гледаш на него по-скоро като на бурлеска.

Както и да е. Аз се замислих доста на разделението на млади, умни и красиви, от една страна, и прости, стари селяндури, от друга, което се опитаха да наложат част от склонните към ювенилна вулгаризация десни политически интерпретатори. Нещо ми забръмча в паметта. Ама, моля ви се, че такова деление имаме вече - готово. Отпреди деветдесетина години. Ще ви го припомня:

(не гении

таланти

протестанти

оратори

агитатори

фабриканти

въздухоплаватели

педанти

писатели

генерали

съдържатели

на локали

музиканти

и черносотници)

А

селяци

работници

груби простаци

безимотни

неграмотни

профани

хулигани

глигани

- скот като скот:

хиляди

маса

народ;

хиляди вери

- вяра в народний възход,

хиляди воли

- воля за светъл живот,

хиляди диви сърца

- и огън във всяко сърце,

хиляди черни ръце

- в червения кръг на простора

издигнали с устрем нагоре

червени

знамена...*



Сега ще ви кажа най-важното. Тези от протеста, на които истински симпатизирам - отвратените, наистина са най-вече млади, красиви и умни. Но не ги виждам в първата част на Гео-Милевото разделение. Невинността им е като на онези вторите - селяците, грубите простаци, скотовете. Те искат само повече честност. Това искане, както винаги, желае да го яхне стар и нов партиен мухъл. Неизбежно ще го яхне. Дори вече почти го стори. Само че зарядът на невинността остава като опит. Върви от година на година, от век на век, не се губи в пясъка. Ей ви го Гео за потвърждение - все съвременник.

-----

Гео Милев, "Септември". За непосветените в сферите на бунта и протеста - оня същият, комуто принадлежи фразата "Септември ще бъде май".