Съд в южноафриканската държава Зимбабве оневини млад мъж, обвинен, че е скъсал предизборен плакат на президента диктатор Робърт Мугабе, за да го използва като тоалетна хартия.

Случая бе гледан в съдебна зала на 5 август, но се разчу сред зимбабвийците едва сега, съответно не бе подминат и от британските медии (Зимбабве е бившата британска колония Южна Родезия).

Самата пък случка се е разиграла още по-рано - седмица преди президентските избори на 31 юли. Те бяха спечелени от 89-годишния Робърт Мугабе, което впрочем му се случва за седми път - този политически динозавър е на власт от 1980 г., когато страната му обявява независимост. Неведнъж той е печелил с фалшификации. И сегашната му изборна победа с 61% от гласовете срещу 34% за съперника му Морган Цвангирай също остави трудно оборими съмнения за нечестен вот. Цвангирай и опозицията окачествиха изборите като измама.

Случката от 24 юли се разиграва не в столицата Хараре, а в 58-хилядния югоизточен град Масвинго. Там 26-годишният Такура Муфумиси влиза в бар, но не за да се почерпи, а за да ползва тоалетната му. Както уточни Би Би Си, вътре той скъсал плакат на несменяемия държавник, за да го използва като тоалетна хартия. За зла участ обаче е видян от бившия сержант от националната армия Осман Мусенги, който също влязъл в тоалетната. Мугабе е на почит сред армията, доколкото я ухажва, за да му бъде вярна, и използването на лика му за подобна нужда вбесило бившия военнослужещ. След като си свършил работата, младият мъж бил грабнат от запасния сержант и завлечен в близкото полицейско управление. Там Муфумиси бе



обвинен в нарушение на избирателния закон



и унищожаване на партийни материали. Британският "Дейли телеграф" припомня, че в Зимбабве късането на предизборни плакати и материали е обявено за престъпление.

На самия процес обвинението представи като веществено доказателство плаката, от който е откъсната "тоалетната хартия". То призова за свидетел собственика на бара, който наистина потвърди, че е видял подсъдимия в тоалетната. Въз основа на тези данни прокурорът поиска подсъдимият да бъде признат за виновен в нарушение на член 152, алинея 3 от Закона за изборите. Наказанието е затвор.

Но макар и да свидетелства, че е видял Муфумиси в тоалетната, собственикът на бара добави, че не го е видял да къса плаката, не е видял и скъсани парчета в тоалетната, нито оскверняване на плаката. В същото време обвинението не можа да призове други свидетели, които да потвърдят престъплението на 26-годишния мъж. Що се отнася до разкъсания плакат, защитата опонира, че той е можел да бъде скъсан от друго място и от друго лице. Така представеното веществено доказателство не бе прието като достатъчно основание за предявяване на обвинението. В крайна сметка съдията Тинаше Ндокера реши, че Муфумиси не може да бъде обвинен поради липса на доказателства.

От правна гледна точка обвинението явно е подходило безхаберно и здравата е подценило доказателствата. Не е ясно например защо бившият сержант не се е явил като негов свидетел. Всъщност на процеса не е имало нито един свидетел, който да потвърди категорично извършеното закононарушение. От медийните съобщения става ясно, че ако е имало полицейски доклад за задържането на нарушителя, той или не е бил представен в съдебната зала, или описаните в него факти са били недостатъчни за предявяване на обвинение.



Обвинението не е представило и пръстови отпечатъци



на Муфумиси, които евентуално може да са останали върху оставената част от плаката. Явно прокурорите са решили, че в условията на една диктатура Темида ще козирува на властта и подсъдимият Муфумиси ще може да бъде осъден с полудоказателства, щом става дума за Робърт Мугабе.

В същото време от морална и политическа гледна точка оправдателното решение за Муфумиси е малка победа срещу режима на Мугабе. В цивилизованите държави късането на предизборни плакати не се дамгосва като престъпление.

По принцип оскърбленията срещу Мугабе водят до затвори и глоби съгласно авторитарното законодателство на страната. През март т.г. бе арестуван Соломон Мадзоре, виден представител на опозиционната партия Движение за демократична промяна, чийто лидер е Цвангивари. Вината му е, че на предизборна среща нарекъл Мугабе "куцащо магаре", имайки предвид старческата му немощ - президентът например задрямва на заседания, преговори, срещи и международни форуми (последното е документирано от фоторепортери).

Впрочем провинилият се Муфумиси бе защитаван от двама адвокати от организацията "Зимбабвийски адвокати за човешки права". Според нея последните години е регистриран значителен ръст на арести и съдебни дела заради оскърбявания на грохващия властелин. Само от 2010 г. са заведени над 70 дела срещу лица, "оскърбили или подронили авторитета на Президента" в нарушение на член 33 от Наказателния кодекс. Организацията оспорва законността на обвиненията с довода, че те нарушават свободата на словото, но делата още не са приключили.

В политическата сфера Робърт Мугабе е бетонирал властта си, а също надмощието на партията си "Африкански национален съюз на Зимбабве - Патриотичен фронт" чрез мощен репресивен апарат, подкрепата на военните и безпардонни изборни фалшификации - примерно на предишните президентски избори през 2008 г. правителството му напечата 3 млн. бюлетини повече от броя на регистрираните избиратели, за да осигури шестото преизбиране на вожда.



В икономиката пък Робърт Мугабе вземаше умопомрачителни решения



Макар и със заслуги за независимостта на страната си, продължаваната от него "антиколониална политика" водеше до вредни за страната резултати. Чуждестранните инвестиции почти секнаха, след като той наложи закон, според който чуждите компании в Зимбабве трябва да бъдат под контрола на чернокожите граждани. Манията на Мугабе да победи хиперинфлацията чрез замразяване на цените доведе до чудовищни нейни нива - през януари 2009 г. инфлацията достигна 321 000%, което бе отчетено като световен рекорд. Един американски долар струваше 25 млн. зимбабвийски долара. Нещата се нормализираха, след като "антиколониалистът" Мугабе кандиса да се въведе използването и на други валути, което смъкна инфлацията до 10 на сто.) В доклад на Международната кризисна група от края на миналото десетилетие се казва, че до 10 млн. от 12-те милиона зимбабвийци живеят под чертата на бедността, а 3 млн. са избягали в съседни държави да си търсят работа. По данни на Световната банка през последните 20 години от управлението на Робърт Мугабе външните дългове на страната са достигнали 50% от брутния й вътрешен продукт (БВП), който пък е паднал три пъти за същия период от време.

Управляващите обаче си пълнят джобовете и живеят на широка нога. Печалбата от продажбата на диаманти от находището в Зимбабве в размер на поне 2 млрд долара е била открадната от управляващия елит на страната начело с Мугабе. Това гласеше доклад от 2012 г. на асоциацията Партньорство "Африка-Канада", която членува в Кимбърлийския процес (организацията, регламентираща търговията с диаманти). А за отбелязването на рождените дни на диктатора се спретват пищни чествания, някои от които струват на хазната над 1 млн. долара.

Не заслужава ли такова управление да бъде употребено като тоалетна хартия? Дори и това да е нарушение на закона, който обаче е репресивен?