Проф. Иван Желев е роден на 9 септември 1944 г. в Хасково. Завършил е Духовната академия през 1970 г. и класическа филология през 1978 г. Бил е учител в Софийската семинария, началник на кабинета на българския патриарх Максим, преподавател в Духовната академия и в Богословския факултет при СУ "Св. Климент Охридски", декан на факултета, зам.-ректор на СУ, както и шеф на дирекцията по вероизповеданията.



- Проф. Желев, как ще коментирате промените в закона за вероизповеданията, които касаят темата за техните имоти?

- Принципно молитвените домове, храмовете, трябва да принадлежат на вероизповеданията. Не съм убеден, че държавата или общината ще се грижи по-добре за храмовете. Но често пъти вероизповеданията при ползването на някой храм пренебрегват неговите качества на паметник на културата. А те почти всички са такива паметници. Веднага се сещам за църквите в Троянския манастир и в Бачковския манастир. Те са в ужасно състояние. Бяха реставрирани през 60-те и 70-те години от международни екипи. Сега стенописите им са унищожени от лошото качество на свещите, които се палят в тях. Те се стопанисват от БПЦ.

Въпросът е много широк. Би трябвало със закона да се дадат храмовете на вероизповеданията, но да има и подзаконови актове, договорености между вероизповеданията и министерство на културата. С паметниците на културата също има злоупотреби. Имаше един случай с къща в Банско, която се палеше три пъти, което беше много съмнително. На третия път беше изгоряла и нейните собственици си построиха хотел, за да печелят повече.

Когато вярващи, независимо от коя религия, виждат, че техният храм е музей в ръцете на хора, които нямат нищо общо с религията, тяхното религиозно чувство е накърнено. Те искат в храма да могат да се молят, а не да има поток от туристи.

- В големите църкви в Западна Европа също има туристи, а някои от тях могат да се разгледат само срещу входна такса.

- Да, но поне когато има богослужение, би трябвало да му се оказва внимание. Съществува и въпросът доколко вероизповеданията ще могат да ги поддържат тези паметници, защото те струват много пари. Според мен може да се намери начин да се дават европейски средства за поддържане на храмовете. Няма пречки държавата да продължи да дава средства дори да не е собственик на определен храм. Не виждам разум в това Боянската църква например да стане всекидневна църква. Но все пак ще е хубаво поне на някои празници да има служба. Няма проблем службите да се правят в притвора, където не са най-ценните фрески, или дори в двора на църквата. Храмовете не трябва да са само музеи. Например в ротондата "Св. Георги" и църквата "Св. Петка Самарджийска" свещите се палят само навън. Но все пак стенописите не са правени като произведение на изкуството, а като произведение на религията. Те са едно живо вероучение.

- Колко са храмовете в България, за които не е ясно кой точно е техен собственик? Най-фрапантният пример е храмът "Св. Александър Невски" в София.

- При "Св. Александър Невски" е малко по-сложно. От една страна, никой не оспорва, че той е собственост на църквата, но тя пък няма документ за него. Когато е правен навремето, хората не са разсъждавали в такива категории. Не се е мислело, че някой примерно ще го наследява, за да има документ. Тогава явно законодателството е било много опростено, докато сега се усложни много. С такъв статут беше и храмът на Шипченския манастир. Преди десетина години обаче държавата го преотстъпи на църквата. Има джамии, които са одържавени или са собственост на частни лица. Има такива случаи, когато става въпрос за изоставени джамии. Има и разрушени джамии - не по идеологически или религиозни съображения, а поради обективни обстоятелства. В мюсюлманската религия има една особеност. Място, което е било свещено, не може да се ползва за друго. За това мюсюлманите са доста чувствителни. В с. Аврен, Крумовградско, джамията е била разрушена, за да се прокара път до заставата. Местните хора, особено по-възрастните, помнеха тази джамия, но все пак нямаха претенции, защото е бил построен път. Но има други случаи - в Пловдив една джамия е обърната в заведение, а тя сега е частен имот. Археологическият музей е бивша джамия, "Св. Седмочисленици" е бивша джамия.

Един закон, който урежда този въпрос, би трябвало да има преходни и заключителни разпоредби, в които да се казва, че едно вероизповедание не може да има претенции към даден храм, ако той вече се ползва от друго вероизповедание. Хората са най-чувствителни на религиозна основа. Тези случаи не са много, но ги има. Не би трябвало да се слага и граница във времето - до 1878 г. или до 1908 г. примерно, а да се съобразява само настоящото положение. Джамията, в която сега се помещава археологическият музей, е малко по-особен случай. Мюсюлманите обаче заявиха, че няма да имат претенции към нея. Но доколкото знам, тази джамия, както и Черната джамия, където сега е храмът "Св. Седмочисленици", са били изоставени, не са били ползвани. Докато "Св. София" например е била църква, джамия и пак църква. Има проблемни джамии в Стара Загора, Кюстендил, Плевен.

Според мен не трябва да се допускат средства от чужбина, които биха обвързали ползването на храмовете. Имам предвид най-вече средства от ислямски страни, включително и от Турция. Тя е готова да даде пари за всички наши джамии да се реставрират, независимо дали имат или нямат пари за техните. Когато България взема европейски пари, в това няма никакво обвързване, а и ЕС за нас не е чужбина. Но когато идват пари за джамии от ислямски страни, водещ е религиозният мотив. Държавата трябва да упражнява надзор и върху евентуални промени във вида на храмовете, както архитектурни, така и промени в техния интериор.

- Какво мислите за първите месеци на патриарх Неофит като духовен водач на БПЦ? Общото впечатление е, че той присъства активно в обществото, което спомага за авторитета на църквата.

- Патриарх Неофит е все пак по-млад човек, едно поколение след патриарх Максим. Той е човек обаятелен, говори хубаво, има излъчване. Затова неговото присъствие в обществото е забележимо и благотворно. Това обаче не означава, че в църквата има раздвижване. Просто имаме патриарх, когото виждаме и когото харесваме да го виждаме. Не че дядо Максим не го харесвахме, но особено през последните си години той беше много възрастен човек и физическите му възможности бяха ограничени.

Има много какво да се прави в БПЦ и това е предизвикателството пред самия патриарх. Засега всички избори за митрополити закъсняват, с което се нарушава уставът на БПЦ. Не виждам защо това трябва да се случва. Чисто административната дейност на БПЦ сериозно куца. Когато един митрополит управлява две епархии, той нито една епархия не управлява както трябва.

- Защо се бавят според вас тези избори? Да не би причината да е интриги и борби между различни лобита в църквата?

- Не, няма интриги. Най-опасното в този случай е съзнанието на митрополитите, че те са над устава, те не се страхуват, че го нарушават. Но по-важното е новите митрополити да не са инертни като сегашните. Има определени епархии, в които нищо не се случва от онова, което Исус Христос е заповядал на своите апостоли и чрез тях и на митрополитите, и на целия клир. А то е - идете и научете всички народи. В случая на митрополитите става дума за всички хора в съответния район. Митрополитите трябва да отидат при хората. Работата в енориите с младите хора също е важна. Ние искаме държавата да въведе вероучение, но не правим нищо в енориите.