Разделението между столица и провинция е факт от много време и често се натоварва с негативизъм както от едната, така и от другата страна. В настоящата политическа ситуация това разделение се експлоатира по най-безобразен начин от управляващите партии, които виждат в него инструмент да се закрепят по-дълго на власт и да омаловажат продължаващите повече от три месеца протести. Ако се абстрахираме от политическите злоупотреби и ниските страсти, разделението между София и провинция е обективна даденост.

Гражданите на столицата винаги са били и ще бъдат



сериозен обществен фактор във всяка една държава



и във всяка историческа епоха. Повечето големи исторически събития са се случвали именно в столиците. Достатъчно е да се хвърли бегъл поглед върху историята на Древния Рим, първообраза на всички настоящи европейски държави, за да се види, че много императори са загубили властта си и дори живота си не за друго, а защото с нещо не са се харесали на населението на Вечния град. Дори през Средновековието при липсата на демокрация е било изключително важно за кралете мнението на столицата им за тяхното управление. Ярък пример в това отношение от българската история е Александър Стамболийски. По негово време 80% от населението на България е било селско и повечето от тези хора са го обожавали. Въпреки това той губи властта си, тъй като никак не е бил долюбван в столицата. И понеже такива са били времената, заедно с властта е загубил и живота си.

Времето на кървавите преврати, слава Богу, вече е отминало. Но всяко едно управление трябва да бъде много внимателно по отношение на обществените нагласи в столицата. Хората, живеещи в София, със сигурност не са по-умни или по-красиви от останалите. Но поради обективни обстоятелства те имат по-преки впечатления от онези, които упражняват властта. В по-малките населени места често се отнасят, понякога основателно, с ирония и пренебрежение към "софиянците". Но почти винаги, когато имат възможност за разговори с тях, ги разпитват как е в София с идеята да научат какво ще се случва с България. Мнозина от живеещите в София, най-често в служебно качество, имат преки контакти с представители на властта и ги познават отвъд техния медиен образ.

По-голямата активност на София в обществените дела също е съвсем закономерна. Столицата е най-големият град, където е най-лесно да се съберат много хора на едно място и да отстояват определени искания. И то да ги отстояват директно пред съответните държавни институции, които също са в столицата.



Големият град дава и удобна анонимност,



която липсва в по-малките населени места. Именно нейната липса е една от причините, поради които хората там се притесняват да изказват категорично една или друга позиция.

Специално за България днес в нейната столица живее около 20% от населението на държавата, което го прави сериозен фактор и по чисто количествен признак. При това тези хора могат да се считат за представителна извадка, тъй като са се събрали тук от всички региони на страната. От тези хора до голяма степен зависи и чисто икономическото развитие на България, защото те са сред най-активната част на населението.

Факт е, че БСП и ДПС имат по-ниско обществено доверие в столицата, докато към ГЕРБ и десницата софиянци са по-толерантни. Според настоящите управляващи това е двоен стандарт. Но в крайна сметка политиците винаги берат плодовете на собствените си действия. А да се сърдиш на хората, особено ако тези хора са и избиратели в режим на демокрация, никога не е било печеливша политика. БСП все още носи негативите на тоталитарното минало, защото споменът за неговите уродливи страни е най-силен именно в София. Ако перифразираме една известна епиграма на Радой Ралин, точно софиянци са онези, на които най-често им се е налагало да се качват на тротоарите, за да минат колите на другарите. Трудно може да се сети човек за инициатива на БСП в годините на прехода, която да се е опитала да спечели симпатии за партията в София. На "Позитано" 20 имат традиция по-скоро във



флиртуването с провинцията



за сметка на столицата. През 2007 г. Сергей Станишев се гордееше, че е спечелил местния вот в Полски Тръмбеш, и нехаеше за поредната загуба в столицата. Докато тройната коалиция бе на власт, много от важните инфраструктурни проекти в София на практика бяха спрени. Пренебрежителното отношение на Сергей Станишев към настоящите протести, тяхното омаловажаване и принизяване до продукт на някакво задкулисие не е нищо друго освен продължаване на тази традиция.

Що се отнася до ДПС - в началото на прехода избирателите на тази партия се радваха на подкрепа в София. Все още е пресен споменът от края на 1989 г., когато софиянци подкрепиха турците, дошли пред парламента, за да поискат връщане на мюсюлманските си имена, отнети им от БКП. От десетина години обаче ДПС и БСП вървят в комплект, което няма как да е печеливша тактика за движението в София. Едно е сигурно - "случайният превоз" от провинцията няма да реши проблемите на двете партии с общественото мнение в столицата. Той може само да ги задълбочи.