|
| По време на ПКФ на Волен Сидеров в София прес призовкар от НСлС му връчи призовка. |
опит на държавата да се гаври с хората
при връчването на книжа и призоваването.
По този начин бяха обявени за противоконституционни текстове от закона за държавната собственост и закона за общинската собственост, приети от предишния парламент и предложени от тогавашните управляващи от ГЕРБ. На практика конституционните съдии решиха, че е недопустимо да се вменява на гражданите и юридическите лица своеобразно задължение да следят всеки брой на "Държавен вестник", за да могат да упражнят правото си на защита срещу принудителното отчуждаване. При това защото държавата е освободила свой орган от задължение да уведоми собственика както за намерението да бъде отчужден имотът, така и за акта на самото отчуждаване.
Само преди дни точно депутати от ГЕРБ внесоха в настоящото Народно събрание промени в тези закони, с които се предлага решението и заповедта за принудителното отчуждаване на недвижим имот да се съобщават на заинтересованите собственици по общия ред на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс, а не да се приема, че те са информирани чрез публикация в "Държавен вестник". Като оставим настрана обстоятелството, че точно същата политическа сила
сътвори противоконституционните разпоредби,
а сега първа ги громи и променя, то темата за това как държавният мързел ражда големи безумия и дори извращения в призоваването, връчването на съдебни книжа или пък на актове и фишове за глоби.
Една от най-големите гаври бе направена с действащия от 2008 г. изцяло нов Граждански процесуален кодекс (ГПК). С него се вкараха много нововъведения и част от тях бяха свързани именно с връчването на съобщения и призовки по граждански дела. Те бяха приети след дълги спорове и дори скандали, но вече са част от действащото законодателство. Въпросните нови правила продължават да предизвикват въпроси и проблеми, а някои направо си плачат за отмяна.
Достатъчно е да се отбележи, че сега действащият кодекс допусна т.нар.
връчване чрез залепване на уведомление
В ГПК в прав текст бе записано, че "когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия". Нещо повече. Когато до тях не е осигурен достъп, съобщението може да бъде залепено на входната врата или на видно място около нея. Иначе, когато има достъп до пощенската кутия, призовкарят трябва да пусне уведомлението и в нея.
Всеки и сам може да си представи за каква абсурдна ситуация всъщност става дума. Защото е достатъчно да се видят пощенските кутии в една голяма част от панелните жилищни блокове например, за да се прецени колко сигурно е този начин на връчване на призовка. Да не говорим как се къса само за секунди всичко залепено по вратите, стените, входовете. А това може да е фатално, защото, ако в двуседмичен срок съответното призовано чрез залепване лице не се яви в съда да си получи книжата в двуседмичен срок - примерно по гражданско дело, по което го съдят за хиляди левове, то те се считат за връчени. И в един прекрасен ден може човекът да разбере, че е осъден. А може и да започне процедура по принудително изпълнение дори.
Но тъй като държавата я мързи да си връчва призовките и книжата, то хвърля всичко върху хората и случайността.
Много е лесно да обясняваш, че
хората и фирмите се криели
и затова се налагали нетрадиционни методи. Не може заради няколко човека да се стига до крайности и до определено дори нецивилизовани начини за пращане на съобщения от страна на държавата и нейните органи като съд, данъчни, полиция и т.н.
Мнозина сигурно са гледали достатъчно филми, за да видят как в другите цивилизовани страни се чака и дебне, за да се връчи призовка, как тази дейност се предоставя дори на частни фирми, като държавата им плаща, а после си взима парите от съответната осъдена страна, за да има някаква ефективност. И никъде толкова сериозна работа не става с лепене по стени, врати, пощи.
Иначе според ГПК връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане и от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма. Ако пък има електронен адрес, то могат да се връчват съобщения и на него. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.
При тази силна неразвитост, особено в по-малките населени места, при положение че така и не се случи електронното правосъдие, то призоваването по този начин си е не само риск и приключение, но и твърде съмнително. Обаче на практика си е узаконено с ГПК.
Цялата тази история даде смелост на Пътна полиция и на
МВР да предлагат абсурдни идеи
Като например идеята електронните фишове, с които се наказват провинили се и засечени с камери шофьори, да се считат връчени само с вкарването им в някаква страница в Интернет. Тази идея и промяна е определено противоконституционна и нейните автори е по-добре да се откажат навреме от нея, за да не стават за смях в Конституционния съд. Защото в случая става дума за наказателен по характера си процес и процедури. И санкционираното лице има права, и то не какви да е. И едно от основните сред тях е да узнае, че според държавата е извършил нарушение и че следва санкция.
И това не може да става чрез някакъв сайт, дори и този на "Държавен вестник". Още малко и ще поискат да ползват и законодателната практика от гражданския процес с лепенето на призовки по входове и пощенски кутии.
Повече от очевидно
държавата и нейните наказващи органи не искат
да се напъват и да връчват документите лично. Че и си позволяват нахалството да обясняват в мотивите към законодателните си идеи колко трудно им било.
Особено в тези случаи пък е задължително не само личното връчване, ами и убеждаването, че всичко е получено. И чак тогава да започнат да текат съответните срокове за плащане, подаване на възражение, съдебно обжалване. Първо, защото става дума за наказателна по природата си процедура. И второ - защото става дума за сравнително тежки глоби. Затова и трябва съответният шофьор да може да се защити. Ако е виновен, то просто трябва да се приложат всички начини да му се връчи електронния фиш и да си плати. А държавата има, меко казано, много такива. Но просто я мързи и това ражда всякакви извратени идеи и решения срещу обикновения човек.
Иначе измамниците и големите нарушители все намират начин да се измъкнат - каквото и да пише в закона. Винаги го отнасят накрая обикновените хора, които опитват да спазват заложените от държавата правила.
Да не говорим, че в същото време същата тази държава не само не може да си връчи книжата, не само не може да си събере глобите, ами и върши двойна, че и тройна, при това определено безсмислена работа.
Както "Сега" наскоро писа, изрядни длъжници към КАТ и съдебната власт често са били тормозени с искане да плащат отново глобите си, след като двете институции подадат данните за санкционираните от тях лица. И това самата държава си признава в доклад за състоянието на системата за принудително събиране на вземания от публични взискатели и мерки за подобрение. "Често срещани са случаи, в които за събиране към НАП се изпращат титули, по които
дългът вече е платен
или съответният акт не е влязъл в сила.
Този проблем е особено забележим при двете най-големи групи публични взискатели - КАТ и органите на съдебната власт", пише в документа.
Това означава на практика, че хора, които са минали през всички процедури - връчване и плащане, са тормозени пак да платят. Хвърлени са отново усилия, плащано е на държавни служители да правят това.
А от десетки и дори стотици хиляди други не могат да се съберат глобите. Не може да им се връчат книжата, не могат да бъдат намерени, не може да се осъществи принудително изпълнение. Как се получава така? Значи има сили за двойна работа срещу изрядните, а не стига ресурс за тези, които се крият, не получават призовки, не плащат глоби?
Тази работа с призоваването и връчването на книжа си е работа и задължение на държавата. Тя затова и получава всички милиарди левове данъци - да си организира така работата, че да не тормози хората. Още повече, когато става дума за нейни правомощия и принудителни функции.
Всичко останало е терор върху обикновения гражданин и поставянето му на колене пред бюрокрацията.
|
| --- |