Наскоро професорът по философия Грегъри Къри от Нотингамския университет писа в "Ню Йорк таймс", че не е редно да твърдим, че литературата ни прави по-добри в чисто човешки план. Според него "няма убедителни доказателства, че хората стават по-добри в нравствено и социално отношение, ако четат Толстой".

Всъщност такива доказателства съществуват. Психологът Раймънд Мар от Университета в Йорк и профeсорът по когнитивна психология Кийт Оутли от Университета в Торонто твърдят в изследванията си, публикувани през 2006 и 2009 г., че хората, които активно четат художествена литература, са способни по-добре да разбират другите хора, да съпреживяват и да гледат на света с техните очи. Тази връзка бе потвърдена дори след като учените изучиха проблема от обратната страна, предполагайки, че чувствителните и способните към съпреживяване хора предпочитат да четат повече художествена литература. В хода на изследване през 2010 г. Раймънд Мар получи аналогични резултати при по-малките деца: колкото повече книги са им били четени, толкова повече съзнанието им било склонно да възприема намеренията на другите.

За разлика от бързото и повърхностно четене, което използваме в интернет, "внимателното, задълбочено четене" може скоро да изчезне и ние трябва на всяка цена



да съхраним този начин на четене -



както съхраняваме ценна историческа сграда или велико произведение на изкуството.

Изчезването на този навик може да застраши умственото и емоционалното развитие на поколенията, които израстват и се формират в интернет, а и ще доведе до изчезването на най-важната част от нашата култура - романите, стиховете и други видове литература. Те могат да бъдат оценени само от четящи хора, чийто мозък в буквалния смисъл на думата е трениран да възприема именно тях.

Последните изследвания в областта на когнитивната наука, психологията и невробиологията показаха, че внимателното и задълбочено четене - бавно, с "потапяне" в текста и съпреживяване, богато на емоционални подробности, на чувства и морална сложност - е особено умение, което е различно от простото дешифриране на думите. И въпреки че едно задълбочено четене не изисква непременно обикновена книга, ограниченият размер на печатната страница по уникален начин благоприятства именно такова внимателно четене. Липсата примерно в печатната книга на линкове спестява на читателя необходимостта да взима решение дали да кликне на линка или не, благодарение на което читателят може изцяло да се потопи в съдържанието на книгата.

Това потапяне става възможно благодарение на начина, по който мозъкът обработва езика, който е богат на детайли, намеци, загатвания и метафори. Те формират образното възприемане, което въздейства на същите участъци от главния мозък, които биха се включили, ако описваното събитие произтичаше в реалния живот. Емоционалните ситуации и нравствените съмнения, които представляват основата на художествената литература, също са мощен способ за трениране на мозъка. Благодарение на тях ние сякаш



проникваме в главите и душите



на измислените герои и се приобщаваме към техните мисли и чувства. Нещо повече, както твърдят учените, тези процеси увеличават способностите ни да съпреживяваме в реалния живот.

Едва ли нещо подобно се случва, когато шарите с мишката, търсейки информация на сайта TMZ (сайт за светска хроника - бел. ред.) И макар това действие да наричаме също четене, все пак задълбоченото четене и преглеждане на материалите в интернет за получаване на информация са съвсем различни неща. Те оказват на човека съвсем различно въздействие, създават у него различни впечатления и развиват напълно различни навици. Все повече доказателства сочат, че онлайн четенето може да бъде по-малко привлекателно и по-малко удовлетворително, дори за "цифровото поколение", за което то е толкова познато. Например Британският фонд по грамотността (National Literacy Trust) публикува през май резултатите от изследване сред 34 910 деца на възраст от 8 до 16 години. Учените изясниха, че 39% от децата и подрастващите четат всеки ден от електронни устройства и 28% от хартиен носител. Сред децата, които четат само от монитор, три пъти по-малко получават голямо удоволствие от четенето и са с една трета по-малко от онези, които могат да посочат своя любима книга.

За да се разбере защо трябва да се безпокоим как младите четат, а не дали изобщо четат, трябва да се знае нещо за начина, по който се е развивало умението за четене.



"Хората не са се родили да четат",



твърди Мериън Улф, ръководителка на Центъра по изучаване на навиците за четене към Университета Тафтс. За разлика от способността да се разбира и възпроизвежда устната реч, която в нормални условия се развива по програма, диктувана от гените ни, способността за четене трябва старателно да се изгражда от всеки човек. "Механизмите на четене" се създават и развиват въз основа на процесите в главния мозък, които са създадени от природата за други цели. И тези нови механизми могат да се окажат или трайни, или нетрайни - в зависимост от това доколко често ние ги задействаме.

Задълбоченият читател, който е защитен от разсейващи фактори и възприема оттенъци на езика, навлиза в състояние, което психологът Виктор Нел в своя статия за психологическите основи на удоволствието от четенето наподобява на хипнотичен транс. Нел открил, че когато читателят достига максималното удоволствие от четенето, темпото на четене се забавя. Съчетанието между бързото и гладко разпознаване на думите с бавното, незабързано поглъщане на текста дава на задълбочения читател време да обогати четенето с размисли, анализи, собствени спомени и мнения. Това му предоставя време да установи близки отношения с автора на книгата, двамата се въвличат в продължителен и пламенен разговор - като при хора, които се влюбват.

Но много млади хора не се приобщават към такова четене. Тяхното четене е прагматично и техническо: това е разликата между това, което литературният критик Франк Кърмоуд нарича "телесно четене" и "духовно, възвишено четене". И ако ние позволим на нашите деца да приемат "телесното четене" като единствено възможното, ако не открием за тях вратата на одухотвореното четене чрез настойчивост и практика от най-ранни години, ние ще ги лишим от много радост. Ще ги лишим от възможността да облагородят душите си и да обогатят познанията си, което ще засили човешката им стойност. Наблюдавайки привързаността на младите към дигиталните устройства, някои напредничави педагози и снизходителни родители говорят за необходимостта "да се приемат децата такива, каквито са", моделирайки възпитанието им съобразно техните онлайн навици. Това е погрешен подход. Ние трябва да им покажем един свят, в който те още не са били - света на задълбоченото четене.