Съединете следните елементи и ще решите най-новия балкански ребус:

1. Осeм държавни ръководители от Западните Балкани плюс френския президент Франсоа Оланд като почетен гост участваха на 25 юли в конференция в Бърдо, Словения, и се уговориха да работят заедно за общо бъдеще в ЕС. Освен албанския президент другите бяха от бивша Югославия - всички Титови републики, включително Македония, плюс новоотцепилото се Косово. Онези, които се ненавиждаха до взаимно изтребление и даже още не се признават (като Сърбия - Косово), намериха обща тема, заради която да оставят настрана враждата си.

2. Франция желае Сърбия да бъде следващата страна, която да влезе в Европейския съюз, заяви на 2 септември в Белград френският министър по европейските въпроси Тиери Репантен. Същия ден сръбското правителство бе реорганизирано и бе учреден постът министър по европейските въпроси.

3. Сръбският премиер Ивица Дачич каза на 11 септември, че членството на Сърбия в Европейския съюз е ключов приоритет на обновеното правителство, а два дни по-късно то прие пакет от мерки за ускорено влизане в ЕС. Дачич изрази увереност, че страната му ще започне присъединителни преговори с ЕС през януари, които ще продължат 4-5 години.

4. В Белград на 12 септември (по нареждане от регионалното бюро на ЮНЕСКО във Венеция) бяха сложени лепенки върху етикетите пред лика на Гоце Делчев и знамето на Крушевската република, защото България се възмути бурно, че са представени само като македонски, но не и като български символи в изложбата "Идентичност и памет през XIX век", открита навръх 9 септември. "Удовлетворени сме, че се постигна разумно решение по опита за фалшифициране на българската история. Радвам се, че навременната и безкомпромисна реакция на Министерството на културата, съвместно с НИМ, защити националния интерес", заяви по този повод министърът на културата Петър Стоянович.

5. На 18 и 19 септември сръбският президент Томислав Николич гостува в София и отправи авансова похвала: "За нас е много ценна подкрепата, която България оказва на Сърбия по пътя й към Европейския съюз." Неговият домакин Росен Плевнелиев скромно отбеляза, че похвалата е преждевременна: "Готови сме да споделим своя опит и да окажем необходимата подкрепа на Сърбия в процеса на присъединяване", т.е. ще видим.



Ребусът се състои в следното: какво предвещават тези събития?



При правилно подреждане на елементите се получава картина, която показва предстоящо възстановяване на Югославия, но в ново качество - като територия с отворени граници в рамките на ЕС. Обособени като група, бившите югорепублики ще бъдат свързани от общ интерес да координират политиката си в ЕС, за да се чува по-силно гласът им, каквато общност представляват държавите от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург) и Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария). Патронажът на Франция ще осигури увеличаване на собствената й тежест в ЕС. България ще гледа сърдито отстрани как Македония се връща в сръбска орбита и ще се впуска в битки за едната чест, щом някой й подхвърли поредната провокация.

Вече се разпределят нови роли на Балканите и е жалко, че България живее с илюзията на много напреднала по европейските въпроси, от която изостаналите трябва да се учат и да зависят от добрата й воля. Словения, която бе приета в ЕС три години по-рано (през 2004 г.) и която за разлика от нея е член на еврозоната и на Шенгенското пространство, е доста по-напред и показва последователен подход. Тя бе инициатор заедно с Хърватия (като още преговаряща за членство в ЕС) на т.нар.



Процес от Бърдо,



започнал трудно през 2010 г. поради отказа на Сърбия да седне на една маса с Косово. Целенасочената работа доведе до пробив тази година, след като Сърбия бе убедена да възприеме по-гъвкав подход. Помирителните й жестове към Косово бяха възнаградени на 1 март чрез предоставянето й на статут на страна кандидат, а след споразумението от 19 април между Белград и Прищина, постигнато под натиск от върховния представител за външната политика на ЕС Катрин Аштън, излезе на бърза писта и два месеца по-късно получи зелена светлина за начало на преговори. Така Белград пререди Скопие на опашката за ЕС. Македония има статут на страна кандидатка от 2005 г., но още чака съгласие за преговори, защото не може да се разбере с Гърция за името си, а с България - за общата за двете страни история.

В новата си роля на Балканите Хърватия също има нараснало самочувствие, защото на 1 юли т.г. стана пълноправен член на ЕС, и то без унизителен механизъм за допълнително наблюдение, какъвто бе наложен на България и Румъния през 2007 г. Като съорганизатор на втората среща в Бърдо на 25 юли тя заслужи признание за успеха си сред роднините от бивша Югославия и бе определена за домакин на следващата среща, която ще се състои в лятната резиденция Бриони на покойния юголидер Тито.

Икономически и Словения, и Хърватия се чувстват достатъчно силни, за да търсят експанзия на старите си югославски пазари, но амбициите на Сърбия също растат в синхрон с бързото й възстановяване.



Много показателна е шегата,



с която сръбският президент Томислав Николич развесели събеседниците си в Бърдо: "Сега се срещаме в нашето Бърдо, а после ще се срещнем в нашето Бриони." Намекът за Югославия до разпадането й през 1992 г., в която доминираше Сърбия, щеше да звучи дебелашки преди година-две, но сега мина за духовитост.

Маята, за да бухне новото юготесто, дойде от Франция, която прецени, че е настанал моментът да се върне на Балканите. След като се разочарова от България и донякъде от Румъния като лоши ученици в ЕС и като поизчерпани в кризата пазари, тя откри неизползвани резерви в бившите югорепублики. Съгласието на президента Франсоа Оланд да отиде на конференцията в Бърдо като патрон на европейското приобщаване на Западните Балкани бе дадено въз основа на новата стратегия на Париж за "икономическа дипломация". Търговският дефицит на Франция през 2012 г. стигна 67 млрд. евро и правителството търси възможности за намаляването му във всички посоки. Такава пролука има на Балканите, където в Хърватия, най-новата членка на ЕС, Франция държи едва 3% от пазара, а Германия - 16.7%.

Както е известно, в ЕС нищо не помръдва без координация между Париж и Берлин, но това не означава, че те не са и в съревнование.



Усилията на Франция да се върне на Балканите



като помирител и обединител на бившите югорепублики се посрещат с търпимост от Германия, която има да й връща стар дълг. През 1991 г. президентът Франсоа Митеран и канцлерът Хелмут Кол се разбраха никой да не признава отцепването на която и да е югорепублика, преди да се постигне съгласувана политика в ЕС, но само няколко месеца по-късно Германия наруши споразумението, като призна старата си приятелка Хърватия за независима държава, без да се съобрази с възражението на Франция. Тогава Германия отприщи разпадането на Югославия, но сега оставя шанс на Франция като традиционна приятелка на Сърбия да слепи югопарченцата чрез ново обединение в лоното на ЕС.

Освен това Сърбия прави ясни помирителни жестове към Германия и последният от тях е от 11 септември т.г., когато бе съобщено, че е сключен договор за стратегическо партньорство на "Мерцедес" с белградския производител на автобуси "Икарбус". На всичко отгоре "Мерцедес" преговаря и със сръбския завод за камиони ФАП в Прибой и така става вторият автомобилен гигант след "Фиат", инвестирал масирано в Сърбия.



Пътят към възстановяване на Югославия в нова опаковка



изглежда проправен. Рано или късно ще се намери формула и за най-проблемните кандидатки за ЕС като Косово и Босна и Херцеговина. България по принцип подкрепя европейската перспектива на всички от Западните Балкани, защото са естествената й връзка с общото европейско пространство. С едно изключение - Македония, пред която София пусна бариера, макар че й е най-близка (или може би точно заради това, защото не могат да се разберат чия е общата ни история).

Съпротива срещу Македония изразява и Гърция, но като се изключи спорът за името, връзките между Скопие и Атина са доста по-развити, макар че между двете държави още няма пълни дипломатически отношения на равнище посолства. За сметка на това Гърция е най-големият чужд инвеститор в Македония и щом се разберат за името, тя ще бъде в много по-добра позиция да й влияе, отколкото България.



Политиката на сръдни и натиск, възприета от България



по инициатива на бившия президент "историчар" Георги Първанов през 2006 г., не даде положителен резултат, а капсулира сърбоманските среди в Скопие. Седем години тя се смяташе за много правилна от четири правителства - на Сергей Станишев, Бойко Борисов (най-усърдният), Марин Райков и Пламен Орешарски. Междувременно Македония бе изпреварена от Сърбия по пътя й към ЕС и вече й се отваря друга перспектива - да чака един ден Белград да я издърпа отвътре с помощта на Франция и други приятели, докато България ще се мръщи в изолация. София не е сериозна пречка, защото лесно кълве на провокации, които Скопие и Белград могат да й изфабрикуват в изобилие, за да покажат на Европа, че поведението й не е конструктивно. Ако правителството продължава да скача като ужилено при всяко бръмчене, ще получава похвали от директора на НИМ Божидар Димитров, но не и от европейските си партньори. По-важно е да се замисли не какъв договор ще наложи на Македония като условие да започне преговори с ЕС, а какво ще поиска по време на преговорите да бъде записано в присъединителния договор на Македония за ЕС.

Трябва да е ясно, че отношенията между двете страни се затрудняват не от народите им, за които общуването е повече от естествено, а от управляващите ги среди. Сърбоманите в Скопие винаги ще търсят близост със Сърбия, защото иначе ще сдадат властта, както и клептоманите в София никога няма да се откажат от властта, защото чрез нея крадат безнаказано. И едните, и другите пречат на македонците с българско самосъзнание да се определят като българи. Едните - защото ги плашат, другите - защото ги карат да се срамуват.