Хората сериозно се интересуват от населените места, които обитават. Ако се съмнявате в това, просто си спомнете: масовите протести заради парк в Истанбул. Паркът "Гези", намиращ се близо до площад "Таксим", е едно от любимите места на жителите на древния град. И през юни, когато премиерът Реджеп Тайп Ердоган заплаши да разруши парка, за да се направи място за реализирането на грандиозния му проект за превръщането на Истанбул във "финансовия център на света", жителите на близките квартали и техни поддръжници излязоха на улицата. Протестите бяха насочени срещу нареченото от тях "авторитарно строителство" - разрушаването на по-старите, приспособени към потребностите на хората сгради, заради по-високите здания, разположени много близо едно до друго, огромните търговски центрове и др.

Други протести, които обикновено преминават по-мирно, но са предизвикани от подобно отвращение от гигантските строежи, избухнаха в различни градове по света, сред които Сао Пауло, Сингапур и Лос Анджелис. Това, което е по-удивително, обаче са необичайно еднаквите реакции на кметовете, проектантите, архитектите и предприемачите - всички те остават глухи за желанията на жителите и гласоподавателите.

Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг например е неуморен защитник на идеята за по-гъсто застрояване на "Голямата ябълка". Заедно с много световни учени, медии и строителни компании той мечтае за бъдеще, в което хората в градовете ще живеят в изключителна близост. Идеите на Блумбърг имат подкрепата не само на предприемачите, но също така на сериозна част от учените, сред които е и Кенет Джаксън от Колумбийския университет. Той приема противопоставянето на плановете на кмета като вид обида към "амбициите за високо строителство" и като реакцията на "противниците на промяната".

Това е само един от проблемите на този нов, гъстозастроен свят: повечето от жителите на градовете не горят от желание това да стане. В САЩ, а и навсякъде другаде, хората като цяло предпочитат да живеят в не толкова гъсто населени и силнозастроени места. Грандиозните идеи за високо строителство и гъстонаселени градове очевидно не отговарят на потребностите и желанията на повечето хора, които продължават да мигрират към не толкова заселените, а често и по-евтини за живеене периферни райони на големите градове. И тъй като желанията на хората не съвпадат с тези на властимащите, бъдещето на градовете вероятно ще става все по-спорно.

Демонстрациите заради приоритетите в развитието на градовете, подобни на тези в Истанбул, избухнаха по-рано тази година и в Сао Пауло. Протестиращите обвиниха властимащите, че поставят реализацията на мегапроектите пред подобряването на основните услуги като градски транспорт, образование, здравеопазване. Това проличава ясно в хода на подготовката за бразилското домакинство на световното първенство по футбол през 2014 г. и на олимпийските игри през 2016 г.

Сингапур, често даван за пример за увеличаване гъстотата на населението, вече изпитва тревога от разрушаване на исторически сгради, за все по-задръстените магистрали, увеличаващите се цени на жилищата и липсата на свободни пространства. Районните съвети в Лос Анджелис се обявяват срещу плановете за ново застрояване на сгради, което ще увеличи трафика и задръстванията и ще промени атмосферата в кварталите и районите на града. Презастрояването в Лондон също е критикувано от медиите и от повечето лондончани, защото подкопава човешкия облик на британската столица.

Дори и в Манхатън, центъра на американското презастрояване, 8 от 10-те районни съвета се противопоставят на плановете на кмета Блумбърг за нови строежи в центъра. Дори и заклетият урбанист, архитектът с диплома от Йейл Робърт Стърн, който не е противник за гъстото застрояване, предупреждава, че прекаленото застрояване с високи сгради създава дехуманизирана градска естетика, която прогонва креативния бизнес и туристите и те се насочват към по-старите квартали и райони.

Нарастващата пропаст между хората и специалистите по градоустройство може да се илюстрира и с факта, че по света растежът е налице в предградията и извънградските райони.

В Европа имиграцията леко покачи населението в сърцевината на градовете, но вътрешната миграция все още е насочена предимно към периферията.. Тенденцията е много по-явна в САЩ през последното десетилетие, като 90 на сто от ръста в метрополисите в страната е регистриран в предградията. В същото време 3.5 млн. души са напуснали най-големите мегаполиси с население над 10 млн. души, а ръстът се регистрира в градове с население под 2.5 млн. души. Между 2000 и 2010 г. 1.9 млн. души са напуснали Ню Йорк, 1.3 млн. души са се изнесли от Лос Анджелис, 340 000 души са напуснали Сан Франциско, 230 000 души пък са се изселили от Сан Хосе и Бостън.

Лобистите за връщането на хората в големите градове се радват на щедро финансиране от страна на заинтересуваните от търговията с недвижими имоти в градовете и мощните многонационални корпорации, които строят подлези, надлези, подземни железници и друга градска инфраструктура, с което подсилват кампанията за увеличаване на гъстотата на населението. Тези интереси възприемат градовете като гигантски конструкции "Лего", с които си играят отговорните за градоустройството и строителите. Те обаче пренебрегват това, което е важно за ежедневието на хората - уединението, пространство за отглеждане на децата, желанието да имаш свой двор, свестни училища, сигурни улици. По данни на Националната асоциация на търговци на недвижими имоти близо четири пети от купилите жилище през 2011 г. например предпочитат еднофамилна къща, което е анатема за привържениците на застрояването.

Навсякъде по света хората съвсем естествено се противопоставят на нарастващата гъстота и гигантизъм и подкрепят това, което демонстрантите от истанбулския площад "Таксим" нарекоха желание за "здравословна урбанизация и град за живеене".

Поддръжниците на застрояването твърдят, че дейността им прави градовете по-богати. Въпреки това обаче най-големият създател на богатство в Америка - Силициевата долина, е развит предимно на основа на предградия. Освен това почти всички градски центрове, включително в Ню Йорк и Чикаго, имат значително по-високи нива на безработица от подценяваните им конкуренти с развити предградия. Според демографа Уендъл Кокс 80 на сто от ръста на градското население през последното десетилетие се дължи на хора, които живеят под прага на бедността.

Ключов показател за измерване на социалната устойчивост е желанието на хората да имат деца. Исторически ние се страхуваме от свръхнаселеността, но все по-често, поне в богатите страни сериозните предизвикателства се свързват с бързото застаряване и намаляването на работната сила. Градска среда с висока гъстота на населението като Манхатън, Сан Франциско, Сиатъл, Вашингтон и Бостън са с най-ниските проценти на раждаемост в САЩ, сравними с показателите в Япония - през 2050 г. се очаква японците над 80 г. да са повече от тези под 15-годишна възраст.

Отрицателните последици от нарастващата гъстота при заселването са очевидни в бързорастящите градове в развиващия се свят, където се издигат повечето от новите небостъргачи за офиси и жилища. През 1980 г. 10-те най-високи сгради в света са в Ню Йорк, Чикаго, Хюстън и Торонто. Днес само една сграда в Северна Америка е сред най-високите в света - това е строената през 1973 г. в Чикаго Сиърс Тауър. Останалите в класацията са в Дубай, Мека, Куала Лумпур, Шънжън, Нанкин, Тайпе, Хонконг и Шанхай, където втората по височина сграда в света ще бъде довършена скоро.

Тези кули символизират икономическия възход на Азия, но редом с това сякаш омаловажават значението на местните занаяти и икономически практики и обезкуражават създаването на семейства. Ултранаселените градове на Източна Азия - Хонконг, Сингапур и Сеул, са с едни от най-ниските нива на раждаемост на планетата. За Токио и Сеул този показател в момента е около 1 дете на семейство, докато в Шанхай той падна до 0.7, доста под определеното от декрета "за едно дете". 45 на сто от двойки в Хонконг казват при анкети, че са се отказали да имат деца основно заради пренаселеността и заради високите цени на жилищата.

Очертава се тенденция за напускане на градското население в Азия към места с по-достъпни и по-слабо населени райони. Това се вижда ясно от нарастващата емиграция от китайските големи градове, от Хонконг и от Сингапур, където един от 10 жители избира да живее в чужбина, предимно в не толкова гъсто населени страни като Австралия, Канада и САЩ.

За някои хора този въпрос е свързан и със здравето. Скорошно китайско изследване изтъква, че прекалената урбанизация застрашава със затлъстяване, особено сред младите хора, които се движат и тренират по-малко и прекарват повече време на бюрото. Сърдечните удари и заболявания се превръщат във водеща причина за смъртността.



Градът на разочарованието



Вредите върху хората от урбанизацията на мегаполисите са най-големи и видими в бедните страни. Али Модарес от Калифорнийския университет нарича места като Техеран "градове на разочарованието". Там, казва той, високите цени на жилищата и липсата на пространство вече са намалили раждаемостта - феномен, който вече се забелязва и в доста нетипични места като Тунис, Истанбул и много други развиващи се градове в ислямския свят. Според него в градове като Техеран жилищният въпрос се е свел до живот в малък апартамент в кооперация. Рядко младите хора мислят за едноетажна къща.

В Мумбай, където живеят 20 млн. души, продължителността на живота е поне 10 г. под средната продължителност на братовчедите им в други градове на страната, въпреки че жителите на големите градове имат по-лесен достъп до здравеопазване и здравни услуги. Четири пети от домакинствата в града се оплакват от замърсена питейна вода.



Човешки градове



Вместо да съчиняваме сложни оди за мизерията и бедността, вероятно е по-добре да помислим за различен подход към градския растеж. Един пазарен или просто човешки подход би позволил естествено движение към по-малки, по-слабо населени градове и, разбира се, към предградията, където в крайна сметка повечето хора искат да живеят. Онези, които предпочитат да живеят в гъсто населени квартали, ще имат тази възможност. В развиващия се свят може да намерим начин да направим селата и малките градове по-привлекателни чрез развитие на местни предприятия, дребно биоземеделие и дори развитие на високи технологии.

Основната цел на града трябва да бъде не толкова да прави още по-богати богатите собственици на имоти и строителните компании, нито пък политиците - по-влиятелни. Вместо това трябва да намерим алтернативи, които да удовлетворяват човешките потребности и желания, особено тези на семействата. Урбанизацията не трябва да се определя от егото на градоустройствените ръководители, архитектите, политиците или супербогатите, които избират за себе си най-добрите места в гигантските градове. Урбанизацията трябва да се задвижва преди всичко от онова, което е най-добро за повечето хора.