Една събота в началото на септември жителите на самоковското село Говедарци блокират пътя до хижа "Мальовица" за 3 часа. Идват камерите. Ден по-късно кметът получава обаждане да чака в понеделник регионалния министър. В понеделник Десислава Терзиева пристига в Самоков, следвана по петите от машините.

Бърза реакция на властта?

Проблемът на Говедарци е отчайващо тривиален - искат невъзможният път до хижата да бъде закърпен. Кметът Бойчо Шуманов е преброил 6000 дупки, но само по-изразителните. Всичко на всичко драмата е за 18 км и 200 000 лв. Пътят към "Мальовица" с нищо не е по-различен от стотиците селски пътища в страната - строен през далечната 1968 г., половината от него е преасфалтиран последно преди 26 г., а оттогава е оставен на изживяване. В Неделино даже 1500 местни хора запретнаха ръкави и сами си направиха път от едно село до друго, вярно с показателни имена - от Крайна до Долен.

Светкавичната реакция на управляващите в Говедарци сигурно щеше да заслужи овации, ако кметът не бе изписал десетки докладни до всички възможни нива в последните 2 г. И ако му бяха обърнали внимание, преди народът да затвори пътя и да го покажат по телевизията. Но управляващите отдавна възприеха максимата, че ако за проблема на хората не съобщят медиите, значи той не съществува. Дори и селският кмет да им пише всеки ден. "Не трябва да е това начинът, но явно само така ни обръщат внимание. Аз колко докладни съм изписал, но сега момчетата се запалиха и организираха протеста", казва Шуманов. "Момчетата" живеят в Говедарци и се организират в инициативен комитет с единствено искане - ремонт на пътя. В подписката за 3-те часа протест те събират над 700 поддръжници, сред които туристи от Бургас, Шумен, Варна, Габрово, Пловдив и т.н.

В случая обаче бързата реакция на министъра е чисто и просто пиарско замазване на очите, а отпуснатите пари на данъкоплатците ще се стопят с пролетния сняг догодина. Причината - пътят е в толкова окаяно състояние, че изкърпването му е неефективно. За да има ефект от ремонта, отсечката трябва да се преасфалтира изцяло, признаха работниците от ремонтиращата фирма и служител на пътното управление. "Тия пукнатини ги оставяме, по-малките дупки също, това



зимата ще се изрови



и пролетта е дроб. Но трябва да се съобразим колко пари са ни отпуснали", признават работниците по пътя. Не без страх, че говорят пред журналисти.

За 4-5 дни работа миналата седмица работниците бяха изрязали за закърпване дупките по около 10 км от пътя и отпуснатите пари вече бяха свършили. Изрязани бяха около 6000 кв. м дупки. Като им каза, че е преброил над 6000 дупки по трасето, работниците шеговито се скараха на кмета, че той е виновен за малкото отпуснати пари. "Не ти е вярна сметката, ние дотука само толкова сме изрязали, а не сме правили всички", казва един от работниците на кмета. И го успокоява, че тоя път не е нищо, защото той е виждал 40-сантиметрови дупки. "Денонощно да работим, пътищата в България не може да ги оправим", разсъждава работникът.

В Самоков Терзиева обяви, че за пътя се отпускат между 130 000 и 160 000 лв. "Чакаме шефката от София да дойде да каже колко още средства са отпуснали", обяснява служителят от пътната агенция няколко дни по-късно. От АПИ обясниха пред "Сега", че парите вече са 200 000 лв. И те обаче ще стигнат само колкото работниците да закърпят най-големите дупки. Пукнатините и по-малките ще чакат други времена.

"Ако пак има дупки догодина, ще затворим отново пътя", категоричен е Георги от инициативния комитет. Според кмета една от причините за западане на региона е именно липсата на добра инфраструктура и на инвестиции. По думите му държавата отдавна е абдикирала от района. Впрочем пътят между селото и Самоков също е в дупки, но те бледнеят на фона на тези към планината, затова и на говедарчани им се струва приличен. Преди над 300 души са работили в туризма, днес има едва 5-6 семейни хотела.

Разбитият път, както често се оказва, не е единствената болка на Говедарци. Веднага след "добър ден" Шуманов неизменно получава въпроса: "Кмете, кога ще пуснат водата?" И така е почти всеки ден, защото тук водните аварии са всекидневие. В резултат улиците в половината от селото са разкопани и оставени в кал. Никой не си прави труда да хвърли малко чакъл отгоре.



"Тръбите пукат като пуканки",



шегува се кметът. Естествено, откакто са сложени, не са подменяни. Сега общината е отпуснала пари за смяна на 1000 м водопровод, но техниката и новите тръби стоят зарязани на една разкопана улица, защото работниците са прекъснали работата си, за да отстранят най-новите аварии. Най-харчената стока в магазините тук е минералната вода, защото само смелите пият от чешмата. Проблемът е с южната половина на Говедарци, която черпи вода от софийския водопровод. Местните твърдят, че водата им е от река Мальовица, а в нея безпрепятствено се изливат всички отпадни води от хижите и хотелите в комплекса.

Всъщност водата от "Мальовица" трябва да се пречиства в софийската пречиствателна станция, но тук никой не вярва на това. Преди комплекс "Мальовица" е имал пречиствателна станция, но днес е рай за храсти и малки борчета. Строежът на другата станция, която е трябвало да обслужва самото Говедарци, днес също е в бурени. Междувременно в селото смятат, че именно заради водата възрастните и бебетата често боледуват. Иван води дългогодишна кореспонденция с екоминистерството, РИОКОЗ, "Софийска вода" и т.н. Миналата година той дава една година срок на управляващите да намерят решение за водата. Срокът изтече на 15 септември, но хората засега се въздържат от протести. Обаче все повече осъзнават, че друг начин да ги чуят няма.

"Искам да стигне до ушите на Фандъкова - 3 реки минават през селото и нашата канализация и тази на селата тук изтича в тях, ние сме потенциален замърсител на язовир "Искър", алармира Шуманов. През лятото в селото имало профилактика на тръбите. "Във фонтана на площада имаше стотина рибки, щом пуснаха водата, умряха за 5 минути. Обадих се на РИОКОЗ да дойдат да я изследват, никой не дойда", разказва кметът.

Така в първото обявено за национален курорт у нас село останалите около 1300 местни жители (били са 2600 преди 20-ина години, натъртва кметът на няколко пъти) имат чувството, че живеят като след война. "Като едно западнало косовско село сме. Строим магистрали, но никой не мисли за малките села. Това ли ни е най-важният проблем?", пита се мъж, седнал с пълна планинска екипировка в едно от заведенията на селото.