Държавата бълва всекидневно категорични доказателства в какъв хаос функционира. Тя не може да се оправи дори с определените от нея за секретни данни, както и правилата за опазването им. Само за месец гръмнаха няколко големи скандала, които показват безсилие, големи проблеми в цялата система, кадрови недоразумения, включително и в законодателството и неговото прилагане. Замесените институции се оплетоха в детински обяснения и е логично да допуснем, че поразиите са много по-големи от това, което се вижда на повърхността.

Последният по хронология скандал бе с шефа на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев. Той няма достъп до секретна информация - нито до ниво "поверително", нито до ниво "секретно", още по-малко до "строго секретно". Става дума за специализирания държавен орган, който сам се е представил като обединяващ "регулирането и надзора на различни сегменти на финансовата система - капиталовия, застрахователния, пазара на допълнителното пенсионно осигуряване и пазара на доброволното здравно осигуряване". Тя отговаря да не бъдат допуснати мръсни пари в споменатите области. Същата комисия е длъжна да защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.

Според КФН структурата стриктно спазвала "разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация при осъществяване на своите правомощия". В официалното й становище се твърди, че и "членовете на регулатора, включително председателят на комисията Стоян Мавродиев, имат право на достъп до информация, класифицирана като служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), което им позволява да упражняват законоустановените си правомощия".



Но защо председателят на КФН няма издаден достъп



до класифицирана информация от ДАНС, а пък неговите заместници имат? Зам.-председателят на КФН Николай Попов има разрешение, и то за ниво "секретно", което важи до 2016 г. Разрешение имал и другият зам.-председател - Борислав Богоев. А началникът им няма.

Твърденията за това, че Мавродиев все пак имал достъп до служебна тайна, са смешни, като се има предвид, че какво ще е служебна тайна, определя самото ведомство. За достъпа до нея никой не дава разрешение, нито се иска. Той произтича от обстоятелството, че съответното лице работи в съответното ведомство.

Достъп се издава за информацията, която държавата определя за тайна. И тя е с определени нива - поверително, секретно и най-високото "строго секретно". Той се дава от ДАНС след проверка. Такъв допуск имат над 140 000 души, включително кметове, областни управители, много обикновени държавни служители, хора, боравещи с далеч по-малко деликатна материя, от тази в КФН. Но сред тях не е Стоян Мавродиев, както става ясно от признанието на самата комисия. Защо? Не е поискал ли, отказан ли му е, не искал да попълва въпросниците с деликатна информация за себе си ли?

Категорично ясно е, че комисията работи с класифицирана информация, както и че има случаи, в които на практика тя не може да върши пълноценно дейността си, ако някой от членовете й няма допуск. Комисията може да отказва издаване на лицензи на инвестиционни посредници, като се аргументира с получена класифицирана информация, която не дава възможност да се издаде съответното разрешително. В становище на комисията се твърди, че такъв случай не са имали от 2010 г. насам. Т.е. откакто Мавродиев оглави КФН. Което не означава, че той не се нуждае от допуск. А ако занапред бъде дадена такава информация в комисията? Председателят ще излезе или няма да гласува?

От другата страна - самата КФН се хвали, че работи съвместно с ДАНС по предотвратяване на прането на пари и навлизането в страната на капитали, придобити от престъпления. А според правилника за устройството и дейността на КФН и нейната администрация е записано, че служителят по сигурността на информацията в комисията се отчита за дейността си лично на председателя на КФН. Нещо, което няма как да се случва, ако въпросният председател няма допуск до секретна информация. При това е добре да е до най-високо ниво "строго секретно". Шефът на КФН няма никакъв.



ДАНС, ДКСИ и прокуратурата мълчат



Мавродиев трета година ръководи КФН, а на тази уж най-подредена и добре пазена система не й прави впечатление как се пазят тайните в комисия, която работи предимно със секрети.

Преди няколко седмици се разбра, че допуск до класифицирана информация няма един от зам.-директорите на агенция "Митници". Става дума за Николай Попов, който отговаря за митническото разузнаване и разследване. Още по-скандалното е, че той е имал разрешение, но му е било отнето през 2009 г. с обяснението "заради ненадеждност". През 2008 г. Попов е получил разрешение за достъп до класифицирана информация до най-високото ниво "Строго секретно" в качеството си на служител на Главна дирекция "Криминална полиция". Отнето му е на 6 ноември 2009 г. от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), защото е спестил информация, с която е можел да бъде изнудван.

Преди месец за кратко Попов бе и и.д. началник в митниците, и тайна велика как точно се е боравило с класифицираната информация във ведомството, която влиза там всекидневно. Никой не обелва дума да се вземат кадрови решения и Попов си остава в митниците, ръководи си митническото разузнаване без допуск. А там сигурно всяка втора запетая е секретна.



Още по-големи проблеми около достъпа до държавни тайни



излязоха наяве покрай друг случай - този с наскоро назначения председател на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Георги Христозов. При него се стигна дори до искане на прокуратурата за отстраняването му от този пост, защото се оказва, че неправилно е имал достъп до класифицирана информация като шеф на ТЕЦ "Марица-изток 2". През 2008 г. той е получил допуск до ниво "поверително" от служител по сигурността в държавното търговско дружество. От прокурорската проверка станало ясно, че Христозов има стара присъда, по която след това има реабилитация. Но Законът за защита на класифицираната информация е категоричен, че лице с присъда няма право на допуск, независимо от това дали е получил реабилитация. Но Христозов не бе отстранен, прокуратурата и ДАНС замълчаха, не предприеха допълнителни действия, включително и да установят кой му е дал допуск въпреки присъдата и законовата забрана. Толкова по-парадоксално бе, че икономическият министър отказа да го махне, независимо че отстрани предишния шеф Михаил Андонов, защото няма допуск, който му е взет заради водено срещу него разследване.

През юни се разбра, че Делян Пеевски е бил проверен само за няколко дни, за да получи допуск до най-високо ниво тайни, за да стане шеф на ДАНС. Технологичното време в традиционния случай отнема месеци. Или иначе казано бъркотията не е само в липсата на допуски, но в издаването им.

От гореописаните случай можем да заключим, че опазването на държавната тайна, заради която огромни структури - ДКСИ и ДАНС, получават значителни суми от бюджета, е смокинов лист, който прикрива кадруване на тъмно, интригантстване и партийна партизанщина. Тази смрад, прикрита като върховна грижа на държавата за нейната сигурност, трябва да бъде разрината. Явно много ще мирише, но ако прокуратурата и читавите служители в горните структури продължават да си запушват носа, означава, че мафиотизирането е окончателно.