Доказан факт е, че преди избори най-много се лъже. Доказан факт е, че няма управляващи, които да са изпълнили и една малка част от големите си идеи, "продадени" на избирателите. Не защото нямат желание, а защото реалността и особено финансовите възможности на бюджета се оказват твърде скромни за бурната им фантазия. В подобна ситуация изпадна и кабинетът на Пламен Орешарски, който е в още по-сложна ситуация заради безпрецедентното ниското обществено доверие към него. По принцип то е нонстоп в режим на обяснение, а разминаващите се програми и идеи на управляващите партии БСП и ДПС още повече усложняват положението.

Само за една седмица имаше няколко



емблематични примера за непоследователност



и дребнаво усукване какво и къде точно е записано и обещано. Крещящ пример за това е нежеланието на правителството да отмени яростно критикувания през 2012 г. данък върху лихвите по срочните депозити. Няма как да си обяснявал, че този данък ще навреди много повече на икономиката, отколкото ще допринесе за приходите в бюджета, и в същото време да твърдиш, че вече като премиер работиш за растеж на икономиката, но ще го оставиш. Ако Пламен Орешарски стои на експертната си позиция от миналата година, че в държава с малко спестявания облагането им с данък ще навреди в дългосрочен план и ще попречи на инвестициите, този данък просто трябва да падне. Противното е признание, че в експертните позиции няма нищо експертно, а са чиста проба конюнктурно политиканстване. Казано по-грубо, едно е да си в опозиция, друго е да управляваш.

Отстъпление в същия стил е и отказът да се преразгледа единната сметка за разплащане с хазната, с която бе отнето правото на задължените лица да посочват какво плащат - данъци или осигуровки, и НАП автоматично прехвърля постъпленията към най-старото по дата задължение. Въпреки настойчивите искания на бизнеса това смесване на плащанията да се премахне и писменото обещание на кабинета това да стане до 30 август 2013 г., промяната не се случи. И тук, подобно на данъка върху лихвите, позицията се промени заради



удобството в бюджета да влизат лесно пари



и да се съберат по административен път трупани с години вземания.

Показателна за дребнавото оправдаване с програмни документи бе темата за евентуално увеличение на минималната работна заплата от 1 октомври. Депутатът от БСП Корнелия Нинова в интервю за Нова телевизия обясни, че това намерение не е записано черно на бяло в програмата на управляващите, в която се поема ангажимент минималната заплата да достигне 450 лв., но в края на пълен 4-годишен мандат. Вдигането на минималното възнаграждение обаче бе записано съвсем официално - в нещо, наречено стабилизационни и спешни мерки за подобряване на социалното положение на гражданите. Този документ не просто съществува, но бе одобрен от парламента, и кабинетът е длъжен ежемесечно да се отчита по него. Всъщност появата на обещанието за вдигане на минималната заплата от октомври в плана със спешни мерки бе изненадваща на фона на коментарите за негативния ефект от такава мярка върху икономиката. Но ако си предпочел да кърпиш имидж с популистки обещания, ще трябва да си понесеш и критиките за това. По сходен начин Нинова се опита да парира и въпрос за обещаните 250 000 нови работни места с уточнението, че това щяло да се случи за пълен мандат. Истината е, че



това обещание е чист популизъм,



а числото не почива на нищо и едва ли ще се реализира. Но подобно на 800-те дни на Сакскобургготски, то стои добре закръглено в предизборните клипове на БСП.

Подготовката на бюджета за 2014 г. вече започна да онагледява несъстоятелността на други поемани с лекота предизборни ангажименти. В предизборната си платформа БСП обеща подоходният критерий за помощите за деца да се преразгледа и парите не само да се дават на всички деца, но и да се увеличат. За изпълнението на този ангажимент - вдигане на детските от 35 на 50 лв. и предоставянето им на всички деца, ще са нужни 300 млн. лв. допълнителен ресурс над осигуряваните в момента 365 млн. лв. Това е, меко казано, проблем на фона на възможностите на бюджета. По канала "финансово необезпечени обещания" заминаха и уверенията на лидера на БСП Сергей Станишев държавата да отпусне еднократна финансова помощ на всеки първокласник. Подоходното ограничение за отпускането на помощите остана. Ще видим какво ще се случи и с ангажимента на кабинета ежегодно да актуализира обезщетението за гледане на дете с обещаното от БСП ежегодно увеличение на помощите за първокласници, с ръста на други социални плащания.

Особени интересни в тази светлина ще са промените в данъчните закони. Още от сега е ясно, че на БСП ще бъде нееднократно напомняно обещанието за премахване на плоския данък и въвеждането на прогресивното облагане. Тази тема отпадна при консултациите с ДПС около съставянето на кабинета, тъй като хората на Доган, а и самият премиер Орешарски не споделят подобна стъпка. Тя обаче със сигурност ще бъде възкресена от отделни социалисти при предстоящите дебати по данъчните закони в парламента. Затова съвсем не е случайност, че кабинетът не е влязъл в абсолютно никаква конкретика за данъчната си политика с изключение на въвеждането на семейно подоходно облагане, и то за втората половина от мандата. Ще е интересен и развоят около АЕЦ "Белене" - рестартът му фигурира в платформата на БСП, а в програмата на кабинета темата е застъпена с едно изречение, предвиждащо уреждане на възникнали проблеми с "Росатом".

Влизането в конкретика в предизборните програми като цяло е голямо предизвикателство и партиите могат да се сърдят само на себе си, че обявяваните мерки в крайна сметка се оказват неизпълними. Затова ще е добре, ако всякакви мерки, които се лансират в предизборни документи, занапред



бъдат придружени и от финансова обосновка,



за да се прецени доколко и в какъв срок са изпълними. Нито една партия в България не го прави. Нещо повече - дори в програмата на кабинета има само най-общи намерения. Премиерът Пламен Орешарски заяви, че правителството възнамерява да извършва структурни реформи, но и те не са съдържателно описани в програмата. Т.е. преговори по политиките тепърва ще текат и именно те ще са истинският тест за програмния характер на кабинета и готовността му да провежда прозрачна и аргументирана политика.

Първото такова предизвикателство ще бъдат консултациите по проектобюджет 2014, които следва да бъдат максимално прозрачни. Това ще е интересен тест за зрелостта на партиите, защото изготвянето на проектобюджета със сигурност ще изисква компромиси и част от тях няма да са изгодни за двете партии, подкрепящи кабинета. От това засилено внимание към платформите и повишените изисквания към аргументирането на публичните политики обаче демокрацията може само да спечели, било то бавно и трудно.