|
| Испански вестници съобщават за победата на Ангела Меркел. Испания е сред закъсалите страни в еврозоната и се надява на "по-мек подход", ако в Берлин управлява "голяма коалиция". |
Канцлерският бонус свърши работа
Опитът на Меркел като ръководител на правителството й осигури явно преимущество, а ХДС спечели най-вече благодарение на имиджа на своя лидер. Това е най-добрият резултат на партията през последните две десетилетия. В същото време нейният по-малък партньор в коалицията претърпя исторически провал - СвДП, която преди четири години получи 14% от гласовете и влезе в правителството, този път дори не можа да мине 5-процентната граница и остана извън Бундестага. Това наистина е съкрушително поражение за либералите и знаково събитие в политическата история в Германия, тъй като свободните демократи бяха представени във всички парламенти от основаването на ФРГ през 1949 г. и участваше в редица правителства.
Очевидно е, че успехът на управлявалата досега дясноцентристка коалиция бе приет от избирателите като успех именно на Ангела Меркел. Става дума за успехи като най-ниското ниво на безработица в Европа, икономически ръст и малкия размер на държавния дълг. Всичко това бе постигнато без сериозни загуби за мнозинството германци. Именно това убеди голяма част от избирателите. Те искат постоянство, стабилност и сигурност. Всичко това в момента олицетворява именно Ангела Меркел. След осем години на поста федерален канцлер тя си остава удивително силен политик. Една от основните причини за това е, че Меркел постоянно лишава своите политически опоненти от техните най-важни теми. Тя се застъпва за по-голяма социална справедливост, по-малко данъчно бреме за семействата, отмяна на задължителната военна служба, политика за ненамеса в конфликта в Либия и Сирия, преминаване към възобновяеми източници на енергия. На хартия коалицията, която управляваше Германия през последните четири години, беше консервативно-либерална. На практика обаче тя си беше истинско превъплъщение на много от идеите на социалдемократите, а понякога и на зелените. Чистият прагматизъм - това е основният принцип на Меркел. И той явно е популярен сред много от обикновените германци.
Доста очевидно е, че за Меркел и нейните поддръжници нямаше да е проблем, ако тя беше продължила своя предишен политически курс в "голямата коалиция", тоест в съюз с ГСДП. Нещо повече, с помощта на такъв партньор тя успешно щеше да се противопостави на Бундесрата (горната камара на парламента), където са представени федералните провинции и където мнозинството се държи именно от социалдемократите и зелените. Заради това противостояние беше блокирано приемането на редица важни решения на предишното правителство.
Ерозия на партийната система
Политическият ландшафт на Германия се променя кардинално след тези избори. ГСДП и партията на Зелените не могат да са доволни от своите изборни резултати. Независимо от всички опити на кандидата за канцлер на социалдемократите Пеер Щайнбрюк да настигне своя политически съперник през последните седмици партията подобри своя резултат в сравнение с изборите през 2009 г. едва с 3%, като набра 26 на сто от гласовете. Това е много по-малко, отколкото смятаха, че ще вземат. Все пак ГСДП се бори за статута на общонародна партия. Една от причините за този неуспех е именно фактът, че канцлерката Меркел прие и превъплати в живот някои от основните социалдемократически идеи. Друг проблем за тях беше, че не успяха убедително да представят и разположат своите предизборни акценти.
Почти четвърт век след обединяването на Германия една друга лява формация - Лявата партия, която обединява бивши комунисти и разочаровани социалдемократи, стана сега трета по популярност политическа сила. Именно по-малките партии, като преди всичко новата евроскептична Алтернатива за Германия, демонстрираха по-ясни позиции. Тя например привлече гласовете на несъгласните, неопределили се и разочаровани избиратели, които по принцип имат различни политически възгледи.
Важни въпроси чакат отговори
Разположението на политическите сили основателно се промени. За това има редица причини, като една от тях е, че много партии като зелените и либералите бяха заети да решават свои вътрешнополитически проблеми. Дискусиите за това кой именно да оглави дадена политическа формация и обсъждането на непопулярни теми, като увеличаването на данъците, не намираха разбиране сред избирателите. Като цяло предизборната кампания премина без особени страсти и тежки спорове.
В съседните на Германия държави, както и в закъсалите страни - членки от еврозоната, изборите за Бундестага бяха определени като "вот, който ще определи по-нататъшния път на Европа". Много от тях се надяват на по-мек курс за борба с финансовата криза в еврозоната, ако ФРГ бъде управлявана от "широка коалиция". Тези избори се очаква да окажат влияние и за решаването на важни въпроси, които касаят бъдещото на самата Германия. Сред тях са проблемите с пенсионните фондове, как ще се финансира преходът от ядрена към алтернативна енергия, позицията на Берлин за военната криза в Сирия и как например немците си представят бъдещето на Евросъюза. Решението на тези сложни теми ще изисква от бъдещото германско правителство много по-големи усилия, отколкото смятат политиците, които се намират на власт.
Долу администрирането
Задачата на политиците се състои в това да се обърне внимание на избирателите и на тези, които не гласуват, именно върху тези въпроси. Целта е те да бъдат предизвикани да вземат участие в дискусиите и при формирането на общественото мнение. Демокрацията се заключава в постоянното търсене на компромиси. А те, както е известно, се раждат при сблъсъка на различни позиции и се явяват резултат от дебати. Политиката отново трябва да се превърне в политика. Трябва политиците не само да бъдат администратори на политическите процеси в Германия, а активно да формират тези процеси. И именно това ще е една от основните задачи на новото правителство, чийто състав ще се определи през следващите дни.
|
| Привърженици на Християндемократическия съюз празнуват победата си в централата на партията в германската столица. |
|
| Кандидатът за канцлер от социалдемократите Пеер Щайнбрак (вдясно) напуска подиума с лидера на ГСДП Зигмар Габриел, след като благодариха на своите привърженици за техните усилия. |
;