Армията евакуира жители на Джеймстаун, Колорадо, който бе почти напълно откъснат от света от наводненията. |
Катастрофата, споходила Колорадо миналата седмица, бе
резултат от много опасно и все по-често явление
- смесица от рязка и остра промяна във времето, рискова топография и хора, които живеят по средата на терена, на който първите две обстоятелства се сблъскват. От юни до август тази година е 10-ият най-топъл период в историята на Колорадо. Жегата става още по-тежка в началото на септември. На 5-ти и 6-ти септември районът около Денвър подобри рекорда за най-висока температура за месеца - 36 градуса по Целзий в Колорадо.
Природното бедствие предизвика много въпроси, но един от тях е неизбежен и трябва да му се даде отговор - каква е ролята на предизвиканата от човешката дейност промяна в климата, довела до проливните дъждове в Колорадо, които Националната метеорологична служба на САЩ нарече "библейски"?
Свързването на едно конкретно събитие с климатичните промени е изключително сложна научна задача, така че отговорът му може би ще трябва да почака. Но според проекта на Националния доклад за климата в САЩ, огласен през януари тази година, едно нещо е ясно: "През последните 50 г. в по-голямата част на САЩ се наблюдава увеличение на удължените периоди на изключително високи температури, на тежките проливни дъждове и в някои райони - на тежка суша".
Това е доста точно описание на случилото се в Колорадо.
Климатичните промени ще засегнат в много отношения човешкото здраве заради влошеното качество на въздуха, ръста в пренасянето на инфекциозни болести чрез насекоми и нарастващите въздействия от крайностите във времето, отчита американският Фонд за защита на околната среда. Всичко това ще се отразява все по-силно на здравето ни, на ежедневния ни живот и на джоба ни. Вече много здравни организации говорят с факти за влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве и за необходимостта от решителни действия за ограничаване на вредните емисии в атмосферата и за подпомагане на процеса на адаптация към промените.
"Очакваните преки последици от промените в климата върху здравето са наранявания и смърт от природни бедствия, свързани с лошо време, увеличаване на чувствителните към климатичните условия инфекциозни болести, ръст на заболяванията, свързани със замърсения въздух, както и на потенциално фатални заболявания, свързани с изключителните горещини.
Децата са много по-уязвими
от тези състояния в сравнение с другите възрастови групи", бе отбелязано неотдавна в публикация на "Журнал на Американската академия по педиатрия".
А ето какво четем на сайта на Американската асоциация по белодробни заболявания: "Учените предупреждават, че нарастването на парниковите газове и климатичните промени, предизвикани от тях, ще създадат условия - включително и по-високи температури, които увеличават риска от нездравословни нива на озона. Високите температури могат да подпомогнат условията за формиране на озона. Дори и при сега наличните мерки за намаляване на озона има доказателства, че промените в климата вероятно ще увеличат озоновите нива в бъдеще върху големи територии на САЩ".
По данни на американската Фондация на болните от астма и алергии 25 млн. американци, 7 млн. от които деца, страдат от астма, а 50 млн. американци имат алергии. Заради заболяванията си те спят по-малко и по-лошо, налага им се да отсъстват от работа и училище и рискуват да постъпят за болнично лечение, а някои дори и да загубят живота си заради нарастващите рискове за заболяванията им от околната среда, произтичащи от промените в климата.
Климатичните промени влияят върху социалните детерминанти на здравето - чистия въздух, чистата питейна вода, достатъчна и качествена храна и сигурен подслон, отчита Световната здравна организация.
Според фонда за защита на околната среда едно от решенията за човечеството днес и за бъдещите поколения е
приносът, който даваме, като съкращаваме вредните емисии
По техни данни 40% от новите електроенергийни мощности в САЩ за м.г. са били във ветроелектрически централи. Друго решение са програмите за енергийна ефективност, както и използването на природен газ. Годишните спестявания от програми за енергийна ефективност на електричеството и природния газ през 2011 г. са с 19% повече в сравнение с 2010 г., твърди публикация в сайта на фонда. Освен че така се пестят пари на потребителите, спасява се и природата.
На 17 септември в САЩ бяха огласени резултати от последно проучване, според които вятърът, слънцето и природният газ са по-евтини източници на електричество от ТЕЦ, ако се отчита въздействието и "цената" за здравето и за околната среда. "Изгарянето на въглища е много скъпо метод за производство на ток. Има много по-ефективни и устойчиви начини за добив на енергия. Можем да намалим вредите върху здравето и климата, като намалим опасното въглеродно замърсяване, което води до глобално затопляне", казва един от съавторите на изследването Лори Джонсън, главен икономист в Съвета за защита на природните ресурси, цитиран от "Юнайтед прес интернешънъл".
Според данни от доклад на Международната енергийна агенция (МЕА) за средносрочното развитие на пазарите на природен газ (Medium-Term Gas Market Report) делът на природния газ в световния енергиен микс до 2018 г. ще нараства годишно средно с 2.4%. В доклада се посочва увеличаващата се роля на природния газ в транспортния сектор. Според авторите се очаква природният газ да има по-голяма тежест за намаляване на ръста в потреблението на нефт спрямо електромобилите и биогоривата. Природният газ е основен инструмент за справяне с екологичните проблеми и чистотата на въздуха в Китай. На страната се дължат 30% от ръста в потреблението на природен газ.
У нас въпросът за намаляването на вредните емисии също стои на дневен ред. В Енергийната стратегия на България до 2020 г. също се предвижда ударно газифициране на страната като начин за справяне с климатичните промени и това е едно от малкото неща, по които спор няма. На конференцията за диверсификацията на енергийния пазар, проведена наскоро, посланикът на Великобритания Джонатан Алън очерта като основни енергийни предизвикателства пред страната ни увеличаването броя на газифицираните домакинства, а като проблем - прекалената употреба на климатици за отопление вместо природен газ. България залага много и на енергийната ефективност, която обаче върви с доста бавни темпове.