На 1 януари 1994 г. Латинска Америка и голяма част от света още не бяха изтрезнели от новогодишните празненства, а по телевизии като Си Ен Ен излъчваха "гореща новина" за една призрачна армия от маскирани мъже, които завладяха за кратко време десетки градове в Мексико. Малко по-късно стана ясно, че това са представители на никому неизвестната дотогава Сапатистка армия за национално освобождение, която вече ще брани правата на индианците в щата Чиапас срещу обзавелите се със собствени командоси местни величия, които тормозят и дори избиват непослушните селяни. Властите в Мексико сити веднага изпратиха армията срещу непокорните сапатисти и те отстъпиха с боеве обратно в джунглата, водени от своя лидер команданте Маркос, но спечелиха симпатиите на медиите и на много хора в чужбина. Оттогава за тези "нови революционери" се чува все по-рядко, най-вече заради бушуващата в Мексико война с наркокартелите, която през последните седем години е отнела живота на около 70 000 души. На мястото на сапатистите сега в страната се появиха десетки селски спонтанно организирали се отряди за самоотбрана.

Това става независимо от факта, че мексиканските власти постоянно изпращат допълнително полицаи и армейски части към различните щати, за да се борят с картелите, но



сраженията по улиците на градовете стават все по-жестоки



и с все повече трупове. През май т.г. неизвестни маскирани нападатели дори отвлякоха 12 младежи пред дискотека в Мексико сити, а столицата се смяташе за относително сигурна. Обезобразените останки на младежите бяха открити през август. Почти всяка седмица се съобщава за ново убийство, което е резултат както от междуособиците между различните кланове, които се борят за надмощие, така и от престрелки с органите на реда. Затова не е учудващо, че във всички световни класации граничещият със САЩ мексикански град Хуарес е сочен като най-смъртоносното място на планетата. За крепости на наркокартелите доскоро се смятаха предимно щатите Тихуана, Синалоа, Нуево Ларедо и Чиуауа. Но към тях се прибавят все повече райони в Мексико.

Именно заради невъзможността на властите да се справят с наркокартелите, чиито жертви стават все повече невинни хора в провинцията, от няколко месеца там се появиха нови опълчения от местни доброволци. Целта на техните отряди за самоотбрана е да защитят своите близки и населените си места не само от наркобандите, но и от произвола на корумпираната федерална полиция, която повечето обикновени мексиканци дори смятат за по-голямо зло от картелите. През март т.г. хиляди въоръжени мексиканци превзеха за кратко град Тиера Колорадо на основната магистрала в тихоокеанския щат Гереро. Малко след това мъжете арестуваха местни полицаи и претърсиха редица домове, след като техен лидер бе убит по-рано. Членовете на самопровъзгласилата се "обществена полиция" заявиха, че над 1500 техни съмишленици спират трафика на импровизирани пунктове в града, който се намира на магистралата между Мексико сити и курорта Акапулко.



Те арестуваха десетки полицаи



и бившия градски директор по обществената сигурност, след като ръководителят на местното опълчение Гуадалупе Кинонес Карбахал бе убит. Неговите "братя по оръжие" обвиняват властите, че са замесени в убийството на Карбахал, който бе известен като борец срещу наркокартелите и криминалните банди в региона. В същия щат Гереро на борба с бандите се надигнаха и стотици жени, които официално получиха пушки, за да защитават своите роднини и домовете си. Те вече патрулират заедно с армията по улиците на градовете си.

Малко по-късно десет души бяха убити при боеве между въоръжени групи в западния мексикански щат Мичоакан. Престрелките избухнали в две селища край град Апацинган, крепост на местен наркокартел. Убитите били членове на отряди за самозащита, създадени неотдавна в района, след като местното население обвини държавата и федералната полиция, че не го защитава от престъпните групировки. Няколко поста на отряди за самозащита били нападнати от банди, въоръжени с автомати и гранати. Мичоакан е голям център за производство на метамфетамин и затова съперничещите си банди водят непрестанни войни в бедния щат, където произвеждат наркотика в лаборатории, скрити в планините.

Новият президент на страната Енрике Пеня Нието съобщи, че има нова стратегия за справяне с престъпността чрез налагане на законите на местно ниво, водещи до залавянето на мафиотските лидери. Мексиканската полиция залови водача на един от най-големите наркокартели в страната Марио Рамирез Трамиро, известен още като "Плешивия". Той е смятан за глава на занимаващия се с трафик на кокаин и марихуана картел "Голфо". През юли мексиканските власти арестуваха лидера на другата основна групировка "Зетас" - Мигел Тревиньо Моралес. "Зетас" осигуряваше защита на картела "Голфо" до 2010 г., когато между двете групировки избухна война за контрол върху щатите Тамаулипас и Нуево Ларедо. През последните години "Зетас" е замесен в непрекъсната война за трафика на наркотици към САЩ с друга влиятелна мексиканска групировка "Синалоа", която се оглавява от Хоакин "Малчото" Гусман, който в момeнта е най-издирваният човек в Мексико. Различните наркокартели в страната укрепваха в продължение на няколко десетилетия заради бездействието на властите, което позволи



да бъдат отгледани и корумпирани цели поколения



от мексиканци, които се намират на държавна работа или в органите на реда. През 2006 г. бившият президент Фелипе Калдерон пръв се реши да поведе война срещу картелите, с благословията на САЩ, но вече беше късно, защото милиардите от наркотрафика, които те печелят, им дават неограничени възможности за въоръжена и кървава съпротива.

Символът за безсилието на държавата е именно картелът "Зетас", който бе създаден преди години от бивши командоси от флота и армията, които дори са били обучавани преди това в бази на американското разузнаване ЦРУ. Самата война също помага на различните групировки, защото цената на кокаина в САЩ се е увеличила почти двойно, а предлаганият продукт е все по-некачествен. Цената на амфетамините пък е скочила със 73%. Така картелите



харчат все по-малко пари,



а получават огромни приходи, с помощта на които се въоръжават по-добре от подпомаганите от САЩ армия и полиция в Мексико.

Бедните селяни пък се въоръжават предимно с пари от свои роднини в съседните страни, но най-вече от Северна Америка. Някои групи изземват каквото могат от различни местни банди или полицаи, които обезоръжават. По принцип в Мексико култът към оръжието е силен още от времето на Мексиканската революция от началото на миналия век и почти във всяко семейство има някакъв вид огнестрелно оръжие. Много от мексиканците го купуват в САЩ, където всеки може да стори това, стига да има местна шофьорска книжка и не е осъждан. Оръжието често се купува от подставени лица, като контрабандата към Мексико също бие постоянно нови рекорди. Като цяло броят на опълченците расте с всеки ден и в момента те са няколко десетки хиляди. Малките армии на картелите, разбира се, могат бързо да разбият тези отряди, но по този начин ще настроят срещу себе си още по-големи слоеве от населението и засега се въздържат от това. Доскоро действията на тези нови народни милиции засягаха предимно "дребните риби" - наркодилъри, куриери и местни бандити. Но напоследък нападенията им стават все по-дръзки и те вече реално се явяват трета сила в нестихващата гражданска нарковойна в Мексико.