Законите в България често се използват за разправа или за разчистване на сметки, това с особена сила важи за правилника за дейността на парламента. Опозицията има малко ефикасни механизми да влияе върху работата на законодателния орган. Те се изчерпват с контрола върху министрите, вота на недоверие и анкетните комисии, които успяват да се промушат в пленарната зала, колкото да се демонстрира някаква демократичност. Предложенията на промени в законодателството, направени от опозицията, по правило се отхвърлят, колкото и рационални текстове да има в тях. Всички осъзнават, че това не води доникъде, защото сегашната управляваща партия в следващ мандат минава отвъд бариерата на властта, но не правят нищо.

Затова сегашният плач на ГЕРБ не звучи сериозно. А опитите му да се докаже като първа политическа сила, като напусне заседанията и работата в комисиите - нелеп. Изглежда, че и хората на Бойко Борисов се усетиха, че подходът им не прави впечатление на никого, след като се върнаха в пленарната зала. Това обаче не им попречи да надминат дори себе си в нелепото си поведение по внесения от самите тях вот на недоверие.

Най-сериозната възможност за противопоставяне е именно вотът на недоверие, който по правило през последните години



се превръща в една говорилня



От нея трудно излиза нещо рационално, освен упражнение по ораторско майсторство, което, оказва се, не е най-силната страна на депутатите и министрите. През годините политиците обезсмислиха вота като механизъм - управляващата партия е сигурна, че колкото и искания на недоверие да се внесат, те по правило не минават. Досега няма успешен вот на недоверие, тоест да е паднало правителството. Кабинетът на Филип Димитров падна, защото тогавашният премиер поиска от парламента доверие и не го получи.

Вотът, който ще се гласува днес не притеснява и сегашното мнозинство в НС. Конституцията изрично казва, че са необходими 121 гласа, за да е успешен. Простата аритметика показва, че 97-те депутати на ГЕРБ са абсолютно недостатъчни, а други гласове в тяхна подкрепа отнийде не се виждат. "Атака" стратегически се изнесе в Брюксел, за да не бъде причислена към сегашните управляващи, свободни парламентаристи все още няма в 42-рото НС. Самият Борисов е наясно със ситуацията и след като се отказа от първоначалното си намерение искането да е за цялостната политика на кабинета, обеща водопад от вотове. Което още повече ще девалвира този механизъм. Никой - нито опозиция, нито мнозинството, не вярва, че този механизъм води до нещо положително. С фиаското обаче от последните два дни и абсурдната ситуация вотът да се обсъжда в отсъствието на вносителите му, а по същото време те да депозират в деловодството нов определено беше достигнато дъното.

Типично по български се обезцени и другата възможност - предложенията за промени в законодателството. Мнозинството по правило остава глухо за тях. Примери ли? Ето ви - мнозинството на ГЕРБ в миналия парламент допусна само един закон на БСП - за безплатните погребения за ветераните от войните. Всяка първа сряда от месеца групите се редуват да предлагат точки, които задължително влизат в дневния ред, но и това не помага особено. Тук обаче също нормативно няма как да се реши проблемът, а е въпрос на политическа воля. Често, когато се стигне до консенсусни предложения между управляващи и опозиция, идва ред на пошло състезание "кой пръв ще го внесе". Могат да искат изслушване на министри и премиера, също по определени правила и не особено резултатни.

В последните мандати на мода дойдоха временните анкетни комисии, от които



се очакват "бомбастични" разкрития



На думи. Те обаче са превърнати в отдушник на натрупаното в опозицията напрежение, но резултат от работата им никой не чака. Да си припомним комисиите, които в началото на почти всеки парламент ревизират наследството от предишното управление. Или пък комисиите за царските имоти, за аферата "Петрол срещу храни" и ролята на соцпартията. Предишното управление надмина доста от предишните НС с куп комисии, които сериозен резултат не произведоха, но пък медиен шум - доста. Знаково бе звеното, което разследваше няколко публични случая за полицейско насилие, съставено само от депутати от мнозинството. Или пък тази за помилванията от предишния президент Георги Първанов, тази за АЕЦ "Белене", която дори се предаваше пряко по националната телевизия и пр. Сегашните управляващи, които много се оплакваха от тази медийна суматоха, не стоят със скръстени ръце. Започнаха с фундаменталното разследване за злоупотребите с "Авиоотряд" 21. Сега друго подобно звено ще разследва аферата с тефтерчето на отстранения Филип Златанов с единствената цел да се покаже "еманацията на управлението на ГЕРБ" (по Станишев).

Сложни игри с кворума пък са патент основно на 42-рото НС. Заради това, че БСП и ДПС разполагат общо със 120 гласа, всяка сутрин председателстващите влизат в ролята на магьосници и правят сложни сметки при регистрацията да са възможно по-малко хора, за да могат при гласуванията после през деня да нямат особени проблеми. Депутатите на ГЕРБ, които отскоро се завърнаха на работа в пленарната зала, и комисиите, често искат проверки на кворума, и така, ако не провалят заседанията, поне губят достатъчно пленарно време. Те дори не си правят труда да измислят някакви по-сериозни аргументи за поведението си извън: "Да видят хубаво ли е, те така ни правиха три години и половина". Около тяхното искане за недоверие, за което отказаха да се регистрират пък дори станаха прецедент в НС - заседание на парламента започна без необходимата регистрация в началото му. Така парламентарният шеф Михаил Миков измисли да ги надхитри заради това, че опитват за втори пореден ден да провалят заседанието. Това детска градина ли е, или парламент?

Друг пресен пример от последните дни за игри с правилника е прословутият отчет на правителството за 100 дни. Ръководството измисли нова форма да се похвали с ...мерки, които още не са факт - изложение на премиера. Левицата и ДПС скалъпиха два текста от правилника, които нямат нищо общо - разрешиха на лидерите на групи по 10-минутно изложение, без възможност да се задават въпроси на министрите.



Каквото казал Орешарски - казал,



който иска да го пита, но другаде. Ексшефът на НС Цецка Цачева дори се оплака, че това е подигравка с депутатите, но пропусна, че и ГЕРБ не се свенеше да използва същите прийоми - изслушване без да се даде възможност на опозицията да задава уточняващи въпроси. Така с лека ръка днес БСП и ДПС неглижират широко рекламираната прозрачност в дейността на министрите, с която се хвалят непрекъснато. Както и с новата форма блиц контрол върху тях всяка първа сряда от месеца. Първият епизод от тази мярка показа, както се очакваше, режисирани въпроси към "нашите" министри и почти нищо повече. Пак криво реализирана реклама, която със сигурност впечатлява само малка част дори от техния електорат. Както и една друга форма, която от години дава твърде незначителни резултати - парламентарният контрол. Всяко ръководство на НС се специализира в това да отклонява въпросите към премиера и министрите. Те пък често дават схематични отговори, написани им от сътрудниците, понякога дори и без връзка с въпроса. Петъчният контрол е повече загубено време за националната телевизия, но не и контрол. Показва го и празната зала, където седят едва по неколцина депутати в очакване на своя ред да питат.

Промени в правилника са необходими, но още по-наложителен е сериозен ремонт на отношенията в сградата на пл. "Народно събрание". С малко общи усилия може и да започнат да гледат малко по-далеч от тяснопартийните си интереси, за да се излезе най-сетне от формулата "Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни избират".