:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,522,564
Активни 109
Страници 1,215
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Блондин

Калин Донков
Руски писател разказваше веднъж как някога, като се върнал в отпуск от фронта, опитал да се свърже със съучениците си - на война отишъл направо от училище. И как телефоните, онези, които отговаряли, го връщали към действителността: един загинал при Вязма, друг при Киев, трети при Смоленск. Казваше ги с имената и с лобните им места. И още, добави тогава, не се решил да ги зачеркне в телефонния си бележник. Нещо повече: и до днес, когато подновява този бележник, записва в новия и онези стари довоенни номера.

Така и аз, когато приятелите заминаваха, оставях в тефтера техните софийски телефони. Не мога да кажа, че съм ги преписвал - просто не съм сменял тефтера. И уж хората от моя кръг и моята професия не се разпръснаха по света, както направиха толкова други, а онемелите телефони се оказват потискащо много. Много от тях замлъкнаха завинаги - майките и бащите се изнизаха към небето. Суеверно оставям тези телефонни номера, повечето от тях невалидни - лъжа се, че така оставям отворена вратата, през която техните абонати ще се върнат.

Тези завръщания наистина се случват, понякога действително, друг път преносно - в хубава или тъжна вест, в разказ на някакъв непознат или просто в интернет. Улавям се, че охотно пиша за тях, може би за да оставя някаква следа за времето, когато раздялата отново се затваря между нас. Понякога самият тукашен живот извиква техните образи, ако не за друго, то поне за да намекне, че никой никога не заминава окончателно и еднократно.

Посрещах много ранен самолет и в пустата чакалня се сражавах с автомата за кафе. Жена и мъж зад мен трополяха с колелцата на багажа си, тя разпери няколко едри банкноти пред лицето ми, а мъжът се включи на български и помоли за дребни. Баритонът му ме друсна, познавах този глас. Обърнах се: Страхил стоеше с черни очила, насочени в пространството. Все така изправен като гвардеец и вече не блондин, а просто белокос. "Страхо - рекох, - извади късмет, ще те черпя кафе..."

Щяха да чакат да съмне и тогава да търсят превоз за Плевен. Макар че, засмя се Страхил, за него разлика мръкнало ли е, или ден, няма. Лицето му бе грубо изгорено и грубо зараснало, ръцете му бяха кафяви и сгърчени, част от пръстите нямаха нокти. Насилвах се да се усмихвам, после осъзнах, че той не ме вижда и се отпуснах. Ако не беше спътничката му, щях да затворя очи. Гласът му връщаше Страхил от миналото, такъв глас не бях срещнал повече в живота.

Беше брат на хубавата Елеонора, много русокос и много синеок -



такива мъже в онова поколение бяха рядкост



Едно тъмно, дълбоко и леко виолетово-синьо, по което въздишаха сума ти гимназистки, а и немалко учителки, както се говореше в града. Беше ведър и уверен, като човек, на когото всичко му се удава. Обичаше театъра, говорехме понякога за литература, за Димитър Димов и за Стефан Цвайг. Харесваше Цвайг, имаше стари издания вкъщи. Не пропускаше неделните концерти на симфоничния оркестър, през лятото минаваше под вода ширината на плувния басейн в Кайлъка. Не забелязваше, че събира погледите и живееше някак необезпокояван от това, че беше в много отношения единствен.

Тогава още го нямаше днешното двусмислено отношение към блондинките, а и "блондин" не е мъжки род от "блондинка". В години, през които се смяташе, че всеки сам държи бъдещето в ръцете си, той изглеждаше човек с безспорни заложби и отлична житейска перспектива. Но с неговото бъдеще не стана точно така. Съществуваше тогава едно правило в държавата, което днес едва се помни, а безброй съвременници не са и чували за него. За да кандидатстваш за висше образование, трябваше да представиш бележка за благонадеждност от общината. Точно такава бележка на Страхил не му дадоха - имали национализирани имоти. Баща му беше притежавал магазин за платове и него именно бяха национализирали. Позволяваше му се нещо извън висшето и той записа зъботехника. Тази специалност бе убежище на не един и двама от онези, които не получаваха разрешението. По тази причина зъботехник в живота бе приятелят ми от Русе Йордан де Мео, човек, чиито увлечения и заложби изцяло бяха в изкуството.

В София се срещахме често, Страхо киснеше в театрите, свързах го с Гена и тя му купуваше в консерваторията билети за опера с намаление. По онова време източногерманското правителството изпращаше в София студентите по медицина да завършат последните курсове. Лекарите от ГДР масово бягали "оттатък" и властта се надяваше тук да придобият по-правилни възгледи за социалистическия начин на живот. Едно Елзе от тези студентки се омагьоса от сините очи на нашия Страхо и го отведе в Германия. Загубихме се. Друг приятел, Миро, който свиреше из провинциалните оркестри на ГДР, като си идваше във ваканция, редовно ми носеше поздрави от него. После Стената падна и самият Миро потъна някъде.

Сега Страхил се капеше с кафе на софийското летище и разказваше за себе си. С Елзето се разделили сравнително рано, но животът му потръгнал. И преди, и след падането на Стената се чувствал сигурен и полезен. Преди няколко години, на пуст нощен път измъкнал ранени от катастрофирала кола и когато се върнал с пожарогасител, резервоарът избухнал. Така го постигнало онова, което сега виждам с очите си. Болници, адаптации, социални грижи.



Никаква надежда и за двете очи



Имал проблем с упойките и лекарите се отказали от пластичните операции. (Все му е едно, отбеляза, и без това не ползва огледало.) Радва се на уважение заради онова, което направил. Вестниците писали, една телевизия заснела филм: "Българин имигрант спасява бежанци" - хората в онази кола били кюрдски бежанци. "Държат на разликата - каза, - аз съм имигрант, а те са бежанци" - скучно, но точно. В Германия какъвто влезеш, такъв си оставаш до края.

Сега искал да отиде да "погледне" града на детството. За кратко - никой от семейството вече не е там. И, казват, така се е променил Плевен, че няма да го познае. (Да не говорим, че и Плевен едва ли ще го познае - отдавна не е блондин, нито пък синеок.) Засмя се: "Само аз ще "виждам" онова, което всички вече са забравили. Но дължа му го, все пак, на родния град." От социалните служби му дали асистентка за пътуването. Ще й покаже бащиния край...

Кацна самолетът, който посрещах. Почаках, докато Страхо и асистентката се настаниха в таксито. "Добре, че се видяхме - каза той, - не бях се надявал." Оттогава понякога получавам известия - когато при него намине някой, който да ми драсне няколко реда на български. Добре бил и... "все същото". Защо днес се сетих за тази среща ли? Защото сега избухна кавгата за това кой е имигрант и кой бежанец. Щяха да си издерат очите в една телевизия. А ето, че в Германия не ги бъркат. Но тя затова е и Германия...

Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
И, казват, така се е променил Плевен, че няма да го познае. (Да не говорим, че и Плевен едва ли ще го познае - отдавна не е блондин, нито пък синеок.) Засмя се: "Само аз ще "виждам" онова, което всички вече са забравили. Но дължа му го, все пак, на родния град." От социалните служби му дали асистентка за пътуването. Ще й покаже бащиния край...
44
9148
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
44
 Видими 
17 Октомври 2013 20:38
Аз кандидатствах във "ВМЕИ - Ленин" София и ВМЕИ- Варна през 1969 г. и никаква бележка от никакъв общински съвет, и изобщо от никъде нищо не съм представял. Сам си подготвих документи и ги изпратих по пощата.
17 Октомври 2013 20:38
Дааааа...
------------
Сайтът на Генек

17 Октомври 2013 20:51


От социалните служби му дали асистентка за пътуването.
17 Октомври 2013 21:15
Преди няколко години, на пуст нощен път измъкнал ранени от катастрофирала кола и когато се върнал с пожарогасител, резервоарът избухнал.

От къде ли ще го е взел тоя пожарогасител! В Германия в колите няма пожарогасители.
17 Октомври 2013 22:01
Господ здраве да му даде на човека. А това, че имал погажрогасител в колата въпреки, че не е бил длъжен да има, както спомена горния форумец, говори за прагматизма на българина. Те ли ще ми кажат, че няма да се наложи използването на пожарагасител. Е, ако нямаше, щеше да е здрав, както и са здрави сигурно много немци и движещи по пътищата на Германия. Но, какво от това - спасил е хората.
17 Октомври 2013 22:04
По тази причина зъботехник в живота бе приятелят ми от Русе Йордан де Мео, човек, чиито увлечения и заложби изцяло бяха в изкуството.

При Данчо причината беше пò друга. На на него баща му (италианец) лежа дълги години във Варненския затвор, защото като лекар беше оказвал помощ на горяни. Много по-късно се намесва италианското посолство и го освободиха, но чак към 1960 г., ако не греша, после той почина бързо. Бил е арестуван и измъчван в милицията, която тогава имаше помещения точно в сградата срещу тях. Това са двете къщи на две улици с двор помежду. Дворът е също на двете улици. Чакали са на прозореца да го преведат през двора да го видят. И са го виждали: "всякак". Данчо ги помнеше тия неща, но повече емоционално, чрез изживяния заедно с майка си страх. Тия неща малките деца ги чувстват.
Помня веднъж, като малък, как се подиграваха на баба му в млекарницата срещу кино Максим Горки техни злобни съседки - някакви придошли селяндурки. След години разбрах за какво било унижението. Данчо е имал изключително тежко детство. Колко пъти е ходил с майка си на свиждане и в последния момент са наказвали баща му с лишаване от свиждане. А са нямали пари даже за влака Русе-Варна, който струваше 30 лева на ония пари преди 1962 година. И сега ми става мъчно за него като си спомня помня колко жизнерадостен беше на връх на всичко. ----

17 Октомври 2013 22:10
Художествена измислица трябва да има. Майсторе
17 Октомври 2013 22:18
Значи е художествена измислица, щом не писано за това във вестниците. ОК.
17 Октомври 2013 22:37
И аз много се чудих как е станал номера с пожарогасителя, тук няма, никъде в ЕС не карат нито пожарогасители, нито аптечки, а и първото нещо което те учат е да не се правиш на пожарникар а да бягаш , че един живот е по ценен и от 100 строшени коли
17 Октомври 2013 22:56
Добре са го измислили, а какво се прави там, ако колата дими и има хора в нея.
17 Октомври 2013 23:17
Ако дими..помагаш да излязат, и ако искаш може да се опиташ да откачиш акумулатора да не се запали, ако се е запалила....намаляваш жертвите като не ставаш жертва и ти.Чувал ли си за реална такава ситуация колата да гори и някой със пожарогасителя да спаси заклещените? Знаеш ли колко прах трябва за да загасиш 20 литра бензин?Аз знам само случаи със идиоти рискували много за да загасят някаква глупава купчина смачкани ламарини.И с аптечките е същото , за какво ти е? За да бинтоваш на някой одраното коляно да не си нацапа дрехите с кръв? Можеш ли да спреш кръвоизлив от основна артерия или вена?
17 Октомври 2013 23:56
Един нов филм - '1' се казва - за състезанията с автомобили, наречени Формула 1 - филмът е за катастрофите и жертвите. Вижте между мин. 53 и 54 относно състраданието и безразличието.
18 Октомври 2013 00:05
В такава ситуация, не бих се замислил да отварям капака на колата и да дърпам клемите на акумулатора. Просто с отварянето и достъпа на въздух ще стане по-зле. Сигрно има бензинопроводи, които не трябва да се награват и възплавменяват. От баща ми знам, че предният капак към двигателя не се отваря, а се пръска отдолу, под него.
18 Октомври 2013 00:41
Това са глупости, ако има хора и то живи им помагаш да излязат, ако са трупове или са се вече измъкнали стоиш настрана и чакаш пожарната пламне ли веднъж - бягаш.От опит знам, при катастрофа кабели дават на късо и дими изолацията, както и масло или пластмаса по нагряти повърхности, след това може и да пламне.В повечето автомобили бензиновата помпа спира при катастрофа, а има и един бутон ниско до седалката за спиране на помпата, натискаш го и чакаш пожарната.Колата е само куп желязо, не е "имане" не си струва риска.То и не че ще загасиш много де, модерна бензинова помпа за секунди помпа колкото никога не можеш да загасиш с миниатюрното пожарогасителче, а и колко струва горяла, но успешно загасена кола? Обикновенно колкото и напълно изгоряла !
18 Октомври 2013 01:30
Кола се гаси, ако знаеш какво правиш.

Първото нещо наистина са клемите на акумулатора иначе няма какво да се гаси, но ако нямаш сериозни клещи-секачи или брадва под ръка, или ако акумулаторът е заврян на майната си под други детайли, или ако огънят е вече достатъчно силен е безсмислено да се опитваш.

Пожарите обикновено почват в двигателния отсек, а до резервоара обикновено има 2-3 метра които огънят няма да мине бързо, ако няма разлято гориво. Това време обаче е по-смислено да се използва за изкарване на хората, и ако огънят изобщо не напредва бързо - и багажа им. Ако пък има разлято гориво, със заряда на пожарогасителя е по-добре да се обезопаси или изгаси разлятото гориво преди ваденето на хората.

И да се разпиша - и аз познавам тази русенска забележителност, Йордан де Мео. Останал съм с противоречиви впечатления от него.
18 Октомври 2013 02:45
18 Октомври 2013 03:03
Калин .
И красотата на думите може да спаси света, и подреждането, и влагането; смисъла.
Не, че другата красота няма да го спаси. .
18 Октомври 2013 06:09
И с аптечките е същото , за какво ти е? За да бинтоваш на някой одраното коляно да не си нацапа дрехите с кръв? Можеш ли да спреш кръвоизлив от основна артерия или вена?

Возихме я нашата години наред, заедно с онова препоръчано одеало, и аз всяка година сменях съдържанието повече по навик. Докато не ми се наложи насред полето до една разплескана като палачинка кола да опаковам око със стъкла в него. От страх да не би девицата по тениска, замотана в одеалото под бръснещия сняг, да се опита да "помогне" на гаджето си, което едва не беше утрепала. Господ ги пазил, оказа се, че докторите не напразно са си учили уроците. Момъкът гледа с две очи, в колата има ново одеало и нова аптечка, и мечтата ми е никога да не ни се налага да се използват. Носете си аптечките, хора, всичко се случва!
18 Октомври 2013 06:50
"...а онемелите телефони се оказват потискащо много. Много от тях замлъкнаха завинаги - майките и бащите се изнизаха към небето. Суеверно оставям тези телефонни номера, повечето от тях невалидни - лъжа се, че така оставям отворена вратата, през която техните абонати ще се върнат."

Майсторе, ...
18 Октомври 2013 08:00
Преди време Manrico написа, че това тука е 80+ .... ще допълня само че праскат яки банове за щяло и нещяло, и че под банални нещица се внушават хептен заминали небивалици от 60 години на миналия век. Както и да е. И М има бан вече, както е видно!
18 Октомври 2013 09:41
Чудя се, какъв човек трябва да си, след като си прочел такава майсторски написана история да се хванеш за аптечки, пожарогасители и прочие обикновенности ?! Калин Донков пише за съвсем различни неща и те не са толкова далече вминалото. Жалко..Интересните хора във форума явно още не са се събудили!
18 Октомври 2013 10:02
Какво нещо а? Калин Донков ни пише човешка история за красив ослепял, а тук окати слепци плюят по текста. Аптечки, пожарогасители и незнам още какво не видели в Германия. Алеко, Алеко! Как точно си ги описал!

Негово високоблагородие Христофор Белокровский беше едно време сополиво, одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селското купище.......................................................

- Баща ви, ваше високоблагородие! - извика тържествено гавазинът. Докторът остана като гръмнат, изтърва чашата с чая... и колебанието му трая само една секунда... Той скочи от стола си и като изгледа с най-голямо презрение баща си, изрева:

- Как?! Как ти смееш да ми водиш в кабинета такива....

- Христо!... Чедо!... - изтръгна от гърдите си дядо Петко.

- Изведи го! - кресна докторът с разтреперан глас и като грабна от масата една шепа пари, подаде ги грубо на гавазина и му изръмжа със стиснати зъби: - На, дай му тези пари, па да се махне оттука, чу ли?

- Слушам, ваше високоблагородие!...

И негово високоблагородие Христофор Петрович Белокровский затръшна ядосано вратата.



Пази боже сляпо да прогледа!
18 Октомври 2013 10:28
***

Бел. на модератора: Не пишете на латиница! Можете да ползвате кирилизатор, например:
http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php

18 Октомври 2013 10:40
V PARIS PRI SINAT SAM I KOMPJUTARAT NIAMA KIRILIZA

Браво, похвали се. За следващия път, като пишеш от Китай, използвай някой от кирилизаторите. Всеки си има предпочитания, аз използвам translit.ru.
Въпрос на уважение и самоуважение.

ПП Сигурно на компютърАТ са се развалили и малките букви?
18 Октомври 2013 10:50
Ne ni varnaha kamiona


Ужас!!!!

Аферим, дедо, машалла! Кулак чак до 1963, па и оттатък. Купувал си камиони от хоремага у село, като люмонади... Внучетата също ли кулачета? Май сте фермери. У Париж!

А верно ли, че w Paryżu najlepsze kasztany są na placu Pigalle?

18 Октомври 2013 10:56
***
18 Октомври 2013 11:04
Тц. Правнучето не било фермер, работело емигрант... Де я българската кулашка предприемчивост?! Мигар не ви върнаха Желю и Филип земите в реални граници?!? Срам за СДС. Долу РъБъ.

18 Октомври 2013 11:10
***
18 Октомври 2013 11:36
Интересен диалог се заформи между фашистката гад от Париж и нашата достойна марксистка-ленинистка Дорис...
18 Октомври 2013 11:38
Пък тва:

От социалните служби му дали асистентка за пътуването.


наистина изби рибата...
18 Октомври 2013 11:44
Kakto vijdash komunistite praktikuvat reket ot samoto nachalo.


Виждам, бе, ot samoto nachalo съм комунистка по убеждения. Щото ne ni varnaha kashtata na diado, разрушена през бомбардировките. Па ги рекетирахме, рекетирахме, рекетирахме - Джон Фостър Дълес ни вика - нанай къщай. Даже не сколасах да се родя в родна къща, безродница си останах, от родилен дом, и той, пусто, до Руски паметник, пфуй... Па ся и него го нема. Родилният дом, де - паметникът си е там... още...

6ъ прощава6 за емоциите, Марилен4е. 4ак ми изби 6льокавица по клавиатурата.
18 Октомври 2013 11:47
67AF
18 Окт 2013 06:09
Мнения: 4,706
От: Tuvalu
Скрий: Име,IP


18 Октомври 2013 12:20

Винаги се разстройвам като ви чета, г-н Донков , но добре че това е вестник и винаги после се намира някое БХК да ме настрои обратно
18 Октомври 2013 12:33
veliko1923

Калин Донков е близо 10 години по-възрастен от теб. Постепенно нещата започнаха да омекотяват.
18 Октомври 2013 12:42
cisco 17 Октомври 2013 22:37

Недей да подвеждаш хората. Всяка страна си има правила и в много страни има задължителна екипировка.
Избери държава и натисни Download pdf
Натисни тук
18 Октомври 2013 13:15
Номерата и аз ги пазя, а приятелите ги няма. Само един - двама и се чуваме през ден-два. За хубавото четиво
18 Октомври 2013 13:29
По историческата линия, тук прочетох едно възражение всред първите, за бележката от съвета за кандидатстване. Имаше такава. Може би само една или две години,
спомням си го много добре, защото близки мои първи приятелки - две на брой, бяха лишени от такава бележка и трябваше да работят 8 месеца, с този минимален трудов стаж вече се позволяваше кандидатстване. На едната дядо й - генерал на Фердинанд, на другата татко й - търговец. Гадно беше, а бяха отличнички и добри деца, след това си завършиха с една година по-късно и се реализираха.
18 Октомври 2013 14:47
На времето когато лекари са се смели на операциите на доктор Равик в Париж (Триумфалната арка), но никой нищо не е казал, е било ясно, че Ремарк така ги е виждал тия операции и така ги е написал. А не се е обадил никой, защото романът му не цели евтина сълзливост, почиваща на същите операции. Тоест не е конструиран върху неверни факти за да натиска слъзните жлези на медицински неграмотни хора.
Тук, обаче, четем кратко литературно произведение построено върху фундамент от продавани на читателя за истина измишльотини, предназначени единствено за несведущи; произведение съдържащо на моменти даже глупави проекции - като социалната асистентка напр. Четем текст със значение на лъжлив, съответно измислен, конструкт, мотивиран с безброй измислици, облечени в, казват изящна, литературна форма, за което - почитания и браво. До тук добре. Прекрасно. Литература! Но защо високоуважаваният от мене автор не си остана при литературата, а започна да раздава накрая и морални поуки, основани единствено на собствените му фантасмагории. Как било еди къде си и как било другаде. Демек: поучете се как е другаде. Ами поучавайте се, щом не знаете. И си поплачете малко за блондина.
18 Октомври 2013 14:50
Аз кандидатствах във "ВМЕИ - Ленин" София и ВМЕИ- Варна през 1969 г. и никаква бележка от никакъв общински съвет, и изобщо от никъде нищо не съм представял. Сам си подготвих документи и ги изпратих по пощата.
Това с бележките, подпис на пликъ с документите, важеше до 1963 година включително...
В 1964 го огмениха, все пак 20 години от 09.09.1944.....
18 Октомври 2013 15:06
boby1945

По-малко от 20 години. В първите години след войната няма такова нещо. Нещо повече, участниците/войниците във втората фаза (били се срещу Германия), са записвали да учат безусловно.
18 Октомври 2013 16:11
boby194518 Октомври 2013 14:50

Аз кандидатствах във "ВМЕИ - Ленин" София и ВМЕИ- Варна през 1969 г. и никаква бележка от никакъв общински съвет, и изобщо от никъде нищо не съм представял. Сам си подготвих документи и ги изпратих по пощата.
Това с бележките, подпис на пликъ с документите, важеше до 1963 година включително...
В 1964 го огмениха, все пак 20 години от 09.09.1944

....И го въведоха през 1978г отново, но само за някои специалности като:
Право, МИО и военните училища.
Но това не е най-важното. К.Донков
Твоят разказ ми напомпи много за един чудесен филм. "Ухание в мрака"
Пък някои форумци ще трябва да прочетът "Дядо Йоцо гледа". Много им личи......
18 Октомври 2013 16:25
Г-н Донков -->

А Вие Николас и Циско, не плащате ли т.нар. Pflegeversicherung и Sozialversicherungsbeiträge? Слепите получават пари под името Blilndengeld, а помощ за различни случай се заявяват както като Blindenhilfe nach §72 SGB XII или при съответните Съдружия в отделните провинции. Така, че благодарение на тези възможности случая описан от г-н Донков е достоверен, дори ако перепециента да не е получил придружителката директно от социалната служба! А и в един спонтанен и непланиран разговор е изключено някой да почне да обяснява ня някой страничен, тънкостите на застрахователната система на Германия.

Колкото до аптечката и пр. подробности - да, много хора ги имат в колите си. Да е предпазлив човек не е признак на глупост - по-скоро обратното е.

Прекаленото вторачване в едно художествено произведение не е признак за добър вкус, нагарча.
18 Октомври 2013 21:01
Написах само че да гасиш кола се счита за много глупава постъпка по света, дали е истина написаното не знам и ми е доста безразлично.надявам се някой някога да се замисли кое е по ценно, зрението му и живота му или някаква купчина ламарини и вместо да крещи"тичайте да гасите" каже "бягайте че може да гръмне "
18 Октомври 2013 23:08
Имало е дълъг период когато , на неблагонадеждните не се е давало да следват висше. Тъй като дядо, бог да го прости, е лежал в Белене на баща ми 8 или 9 години не са му давали да следва. После явно се светнали , че някой трябва и да работи , за да има какво да се краде и е имало година или повече в която са приемали всички които искат да следват , даже без приемен изпит . Така е то

Поздрави от Варна Натисни тук
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД